ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 183, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 183, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук се бяха събрали той, Ким, Аш, Палма, Lipo, както и юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. По чаша джин с тоник след тежкото патрулиране им идваше добре. Обстановката и наблизо и на далече, беше под контрол. Екипажът на Crossfire се готвеше за почивка, като се оставяха само малък брой дежурни и охрана. Из базата бунтовниците се готвеха за нападение над единия континент на хищниците. Всички действия се съгласуваха от Щаба на Съпротивата със силите от AFJ и други сили от съседни планети, участващи в Съпротивата. Около планетата неможеше пиле да прехвръкне. Хищниците на тази планета бяха изолирани от външните светове. Докато се водеха преговори с тях, те бяха следени зорко, за да се види, как те се готвят за бъдещето. Хищниците нямаха и представа, че се започва голяма тотална атака на единия техен континент на планетата, завладян със сила и измама преди 30 години…
По някое време Алекс и Ким бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на свежата вечер навън, а гледката беше невероятна- снежната местност наоколо и светлинките от сградите в базата, както и съседните кораби, призмени наоколо.
-Нямам търпение да си легна да спя!- каза Ким.- Ще изчакам още един- два часа и отивам.
-Можеш. - каза Алекс.- Аз ще поработя още с компютрите, но иначе и моите планове са такива.
-Каква хубава вечер и каква хубава местност!- каза Ким.- Дали не съм сръбнала малко повечко джин?!
-Това е хубава вечер и хубава местност!- каза Алекс.- Не помня някога да не си издържала на алкохол! Я се стегни!
-Слушам шефе! Страшен си тази вечер!- усмихна се Ким, а сетне се умълчаха и двамата, заслушани в звуковата картина на тази планета, а това беше нещо ново, непонятно, плашещо, странно и страшно чуждо…
*
Беше следобеда, когато Алекс се беше усамотил с компютрите, пушеше цигари с кафе и умуваше по въпроса за войната. До него беше Ким, която подреждаше раницата си, а Аш и Палма бяха излезли из кораба. Принцеса Lipo спеше. Алекс попълваше дневника си, но от два часа здравето му беше разклатено от неговия извънземен грип. В не добра форма, измъчен и угрижен, той се върна към дежурството си по безопасността на кораба и екипажа. Алекс си свари един чайник с билков чай, уви се в дебело одеало и седна зад пулта, да се топли, докато действа с пулта. Скоро Ким също зае мястото си, днес в добро настроение, млада, жизнена и усмихната. Това разведри Алекс, но неговия грип го поставяше на сериозни изпитания отново.
Към края на следобеда Аш и Палма се върнаха от разходката си. Бяха усмихнати и в добро настроение. Двамата се захванаха да почистят и подредят каютата, а по това време и Lipo стана от сън, наплиска си лицето с вода на чешмата и си взе кафе.
*
Вечерта започваше, когато корабът Crossfire излетя отново, този път за да посети кръстосвача Nissan, на 200 км. над планетата. Екипажът си беше починал добре, зареден с енергия и добро настроение. Малцина имаха някакви болежки, подобно на Алекс с неговия извънземен грип, който го тормозеше днес отново. Докато набираха височина по сложна траектория, хората на Алекс дежуреха по пултовете в помощ на дежурните от мостика. Алекс беше успял да се стопли, загънат с дебело одеало и със чая, който пийваше. Над планетата беше оживено. Кораби на Съпротивата, кораби от земното AFJ, кораби на приятелски цивилизации, дошли да се борят срещу хищниците, както и туристически и търговски кораби. Сили на хищниците не се допускаха към планетата, но ако те бягаха оттам- щяха да бъдат пропускани свободно.
Тази вечер напредваше постепенно, когато при Алекс и другарите му дойдоха четиримата юпитерианци- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Деветимата си взеха по чаша джин с тоник и се отнесоха в сладки приказки. До дежурствата им след полунощ имаше часове. Алекс остана на чай и лекове, заради своя уникален грип, продължи разботата си по компютрите, вече значително по- добре от преди 2- 3 часа назад.
Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс отдъхна от студа, който изпитваше заради грипа си, а в каютата беше топло и уютно, всъщност. Той запали цигара, взе си още едно кафе и седна до Lipo из по- задните места на каютата. Принцесата тази вечер беше неустоима, а Алекс имаше прилив на енергия напоследък. Подобни неща си мислеше и тя, всъщност. Двамата се погледнаха скришом и тихо се заеха с кафетата. Из кораба беше едно сънливо време. Спяха три от смените, а четвъртата дежуреше. Алекс постоя до Lipo близо половин час, преди да се изправи до един люк и да погледне навън. Бяха във високите атмосферни зони на планетата. Тук нямаше почти никого. Комуникациите с другите съюзни сили бяха нормални. От кръстосвача Nissan вече ги очакваха.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше закрепен към корпуса на кръстосвача Nissan, също от Флота на AFJ. Топлата връзка между двете съоръжения ставаше директно през двата входа на кораба, като асансьорите им стигаха още по- надолу с десет метра, в корпуса на кръстосвача. Оттам можеше спокойно да се премине, разбира се, през специално помещение за изравняване на налягането и обеззаразяване. По това време двата екипажа можеха да се срещат и да говорят свободно, през дадените от адмирал Шао пет свободни часа. Nissan имаше 500 души екипаж, а Crossfire 250. Кръстосвача междувременно се отдалечаваше от планетата с още 200 - 300 км. Адмирал Шао искаше да бъдат в безопасност, преди да се включват във военни действия на планетата. В тези часове двамата с командира на Crossfire- Йон, обсъждаха бъдещите действия на земляните. Те смятаха да дадат почивка за сън на екипажите, от порядъка на 10 часа, преди да предприемат каквото и да е.


(следва продължение)