ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 180, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 180, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, космическия кораб Crossfire изпълняваше разузнавателен полет, по границите на континента, завладян от хищниците. Свободният континент на Съпротивата оставаше на десетки хиляди километри назад. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха резервен пилотски екип, на мостика на кораба. Поради сериозността на полета, той се наблюдаваше и от командир Йон. Алекс запали цигара и погледна какво правят неговите другари. Резервният екип трябваше да може, да поеме управлението на кораба, ако забележи груби грешки от страна на основния екип пилоти, или за да поправи допуснати от тях грешки. Основният екип пилоти беше в състав: Браун, Джейн, Никита и принцеса Lipo.
Вечерта напредваше, когато в прикритието на мрака, Crossfire навлезе над забранените територии на континента на хищниците. Около кораба беше включена мощна отбранителна сфера, която го правеше невидим и защитен от ракетна атака. Времето беше облачно и имаше снежна виелица. Височината на полета беше 15 км., идеално за сканиране на повърхността и за прихващане на радио и телевизионни сигнали от сушата. Заръката на Дзутерут, беше- да събират всякаква информация, колкото може повече и по- навътре в териториите на хищниците.
Наближаваше полунощ, а около Crossfire нямаше никакви други летящи обекти. Континентът на хищниците и пиратите беше скован от силен мраз. Не се наблюдаваше движение и около един град, над който сканираха земляните. Crossfire летеше, тих и невидим, готов да свали всяка цел, която го забележи. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна към другарите си:
-Ще бъде една дълга и тиха нощ…
-Всъщност, никак не ни трябват усложнения!- каза Палма.
-Ако имахме разрешение да ударим някоя наземна цел!...- каза Аш.- Щеше да бъде велико изпълнение!...
-Не бива.- каза Алекс.- Само това, което ни позволиха.
-Алекс, приятелю, как си тази вечер?- усмихна се принцеса Lipo от предните пилотски места.
-Малко съм сънлив, а имаме цялата нощ, по пултовете…- каза Алекс.
-Можеш да ми донесеш кафе!- усмихна се принцеса Lipo, предизвикателно.
-Ще си помисля!- каза Алекс.- Ако имаш някакви заслуги, тогава може!
-Е, недей така, Алекс!- засмя се принцесата, а Браун я погледна строго и се обади:
-Lipo, не се разсейвай!...
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire се намираше в базата на Съпротивата на брега на морето. Бяха се прибрали тук преди два часа, след продължителното разузнаване над континента на хищниците. Алекс и Ким бяха поспали 4- 5 часа и по това време ставаха от сън. Аш и Палма вече бяха будни и подреждаха нещата си в раниците и багажа си. Всичко трябваше да е на точното място, без да липсва нито една вещ от изброените по списък. Това гарантираше високи шансове за боеспособност и оцеляване при непредвидени ситуации. Алекс се наплиска с вода на чешмата, взе кафе и запали цигара, още сънлив той хвърли поглед на служебната информация за кораба. Всичко беше нормално. Той се прозина и протегна, поглеждайки към Аш:
-Какво ново, Аш? Как върви?
-Нормално.- каза Аш.- Обработват събраната от нас разузнавателна информация. Съпротивата не разполага със толкова мощни скенери и все още нямат такава информация за континента на хищниците. Това е нашия скромен принос към войната.
-Колко сме спали, Алекс?- попита Ким.
-4- 5 часа!- каза той.
-За сега ни стига толкова, после пак.- каза Ким.
По- късно четиримата бяха заели местата си по пултовете, а из кораба се готвеше нов полет, отново над териториите на хищниците на т.н. "вражески континент". Алекс взе бутилка пепси от бордовото производство, запали цигара и се замисли дълбоко. Земляните бяха единодушни, че трябва да се участва във войната срещу хищниците и то задължително. От това зависеше бъдещето и на родната планета- Земята. Въпреки, че нямаше надежди войната да доведе до успех в близките времена, всеобщото мнение беше, че ако няма война, то ще бъде значително по- зле из цялата Галактика.
Следобедът вървеше към края си, а четиримата в каютата дежуреха по местата си, макар и да нямаше никакви опасни обекти наоколо. По някое време Ким направи чайник с билков чай и четиримата се хванаха да се топлят с чай, докато пушеха цигари. В тези часове те планираха полета, който щеше да започне с падането на мрака, тази вечер. Искаха да проникнат по- дълбоко във "вражеския континент", там за където все още Съпротивата нямаше никаква информация, откакто преди 30 години, хищниците бяха превзели тези земи. Алекс смяташе да води полета, като дежурен инструктор. Ким, Аш и Палма щяха да дежурят с него. Дежурният инструктор на полета, беше човекът, който ръководеше пилотирането и всичко останало на кораба, вместо командир Йон. Ръководенето ставаше предимно с говор, но можеше и с йероглифи по информационната система на кораба.
Слънцето отиваше към залез, някъде зад реката, когато Алекс и Ким бяха на терасата и наблюдаваха това чудно явление, със затаен дъх.
*
По обедно време, на другия ден, Crossfire летеше над морето, разделящо двата континента, на връщане от разузнаване. Денят беше слънчев и приятен, но повечето земляни от кораба бяха изморени. Алекс беше поел поредната си смяна като водещ инструктор. Полетът вървеше без проблеми. До Алекс бяха седнали Ким, Аш и Палма. Аш пилотираше кораба, а момичетата му помагаха. Тази разузнавателна операция беше доста успешна, бяха засечени няколко стратегически обекта на хищниците, без които те нямаше да успеят да задържат в ръцете си този континент.

(следва продължение)