ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 169, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 169, Valeri Kolev.

Сондата се приземи на една поляна, по билото на планина. Четиримата излязоха от нея, за да видят къде са пристигнали. Според уловените станции по радиото, то това наистина беше планетата Orixon 91. Въздъхнаха и четиримата от облекчение- тук едва ли щяха да имат проблеми, но пък оставаше въпроса, как да се приберат на борда на кораба Crossfire. Докато разглеждаха района около тях с биноклите си, забелязаха град в низината, само на десетина километра по- надолу по хълма. Алекс запали цигара и каза:
-Тук се мръква. Ще изчакаме до сутринта и ще слезем в града.
-Така да бъде.- каза Аш.- Ще пренощуваме в сондата, нали?
-Така ще е най- добре.- каза Палма.
-Имаме превод на техния език.- каза Ким.- Дано успеем да се справим. Трябва да намерим мощен предавател, за да изпратим съобщение до кораба Crossfire!
-Да видим в справочника, къде е най- близката база на AFJ.- каза Алекс.
Времето беше хубаво, беше валял дъждец. Ухаеше на растения и озон. Според справочника, тук имаше и опасни зверове, от които трябваше да се пазят. Докато се смрачаваше все повече и все повече, четиримата изпиха по кафе с цигара и се замечтаха за земята, както и за кораба си.
*
Тъкмо се бяха прибрали в капсулата, когато Аш погледна през един люк и неповярва на очите си. Техният джет точно в момента се приземяваше малко по- нататък върху поляната. Това ставаше на автоматичен режим, изглежда техният джет през цялото време е бил закрепен към астероида и ги е чакал. Високоинтелигентната машина ги беше следвала през цялото време. Позамислиха се, какво да правят, пък изоставиха капсулата и се прибраха в джета си. Сега отново имаха летящ превоз, макар и за по- кратки дистанции. В джета прегледаха записите от камерите. При нападение над тях от страна на хищниците, изневиделица се беше появил астероида, а някакъв робот ги беше измъкнал от обстрела и приспал в капсулата. Опитваха се да разберат логиката и скоро си спомниха- оттам, където бяха нямаше да могат да се измъкнат живи… А роботът със тайнствения астероид, оставаше загадка…
*
По- късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма, бяха вече във джета си и умуваха как да се свържат със своите. В джета нямаше много гориво, за да се върнат обратно. Предавателя на джета нямаше кой знае каква мощност, но все пак опитаха да изпратят съобщение до Crossfire. Замълчаха в очакване на отговора. Междувременно навън валеше силен дъжд.
*
Отговорът на съобщението на четиримата пристигна чак на другия ден. От Crossfire отговаряха, че изпращат совалка, да ги прибере от Orixon 91. Беше бордовата вечер, когато Алекс пиеше кафе със своите хора и пушеше цигара, скрити на топло в джета. Макар и не много широко, тук беше топло и уютно. Джета се охраняваше от двата им робота, които пътуваха обикновено с тях. От вътре имаше добра видимост наоколо, за да се охраняват и пазят безпроблемно. Успокоени, че последната случка минаваше благополучно, четиримата бяха спокойни и в добро настроение, тази вечер. Не предвиждаха да ходят до града, освен ако не е наложително. От радиото научаваха последните новини от AFJ, както и от тази планета и околните й. В същото време те се пазеха от идващи опасности, чрез охранителни камери и датчици, регистриращи всяка промяна в радиус от километър. Освен дребни животинки и диви зверове, нищо друго нямаше в близост до техния джет.
По- късно вечерта, Алекс излезе навън, за да инструктира двата охранителни робота и за да огледа наоколо. Беше студено и влажно. Валеше ситен сняг. Наоколо не се забелязваше нищо нередно, а скенерите, радарите и охранителните камери и датчици, работеха нормално. Четиримата се готвеха за нощуване. Всеки от тях щеше да пази на пост в продължение на два часа, през нощта. Местните хора не проявиха никакъв интерес към тях, а може би просто не ги бяха забелязали. След похапване на топли пици от запасите на джета, Аш и Палма си легнаха да спят. Алекс и Ким останаха будни, а скоро щеше да остане само Алекс, на пост до полунощ.
-Сигурно ще изпратят нашите от екипа, със совалката Honda.- каза Ким.
-Предполагам, че тях ще изпратят.- каза Алекс. - Скоро ще се приберем на кораба и ще забравим цялата случка! Ама яко се изплашихме!
-Настръхвам, като си спомня…- каза Ким.- Приличаше на зловещо отвличане. А ако планетата беше някоя от "черния" ни списък, а нямахме джет? Щяхме яко да рискуваме!
-Този път лошото ни се размина!- каза Алекс. - Трябва да си отваряме очите на четири, щото другия път едва ли ще извадим такъв късмет!...
-Да внимаваме, все пак, докато все още не сме се прибрали на Crossfire!- каза Ким.
Вечерта напредваше. В джета на четиримата земляни беше топло и уютно, а навън снегът бързо трупаше дебела пелена. Нямаше движение надалеко от тях. Ким вече се готвеше да спи, а Алекс щеше да остане на пост до полунощ. Той харесваше да остава сам със себе си и често невеселите си мисли. Бяха на служба в AFJ според дадена дума от предишния си живот. Дали сега това им харесваше, или не, нямаше голямо значение, те просто бяха длъжни да служат във AFJ, най- малко десет години. Но статистиката показваше, че рядко някой напуска Агенцията, разбира се имаше и такива случаи. С цигара в ръка и чайник със билков чай, Алекс седеше пред екрана с охранителните камери и системи, вече на пост, докато другите спят. Тази вечер неговия оптимизъм вземаше надмощие над тежките мисли. Чувстваше се щастлив, млад и пълен с енергия. Гледката навън беше приказна в тези часове.


(следва продължение)