ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 178, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 178, Valeri Kolev.

Два дни по- късно Crossfire навлизаше в атмосферата на планета PN 131- 30. Тук имаше силни бури, още във високите слоеве на атмосферата. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни по пултовете в каютата си. Полетът беше тежък в силните бури, а трябваше да проверяват как са нещата тук, преди всякакво кацане. Предстоеше им да обикалят планетата на голяма височина, а планетата беше огромна, близо пет пъти по- голяма от Земята. Сканирането вървеше трудно, със големи смущения. Така нямаше да е лесно да се разбере какво се случва на тази планета и какви сили има тук. Това беше една спорна планета, за контрола над която Съпротивата воюваше все още, а хищниците неотстъпваха. Алекс запали цигара и погледна през един люк навън. Силни ветрове брулеха по корпуса на кораба, а той свистеше силно и потреперваше във вибрации, макар и слаби. Подобни лоши атмосферни условия не бяха проблем за машините на AFJ, изчислявани и строени за чудовищни аномалии.
На борда на Crossfire започваше вечерта. Обикаляха планетата, на височина от 25 км., със скорост около 700 км/ч. през силни ветрове и бури. Планетата долу, сякаш беше скована от мраз. Все още нямаше как да се получи повече информация. Палма правеше билков чай за малката групичка тук в каютата, а Алекс запали цигара и се намръщи. Всички уреди да разузнаване имаха сериозни атмосферни смущения. Беше трудно да се разбере, каквото и да е за планетата долу.
Вечерта напредваше, а полета продължаваше. Някои поискаха да се изтегли кораба в орбита за пренощуването, но все още не беше взето решение по този въпрос, а командир Йон запази мълчание. Бурята, вилнееща около кораба се усилваше постепенно. Корабът започваше да има все по- силни вибрации, въпреки системите си, които действаха стабилизиращо при полет през буря. Из кораба беше спокойно. По това време тук спяха 150 души, а останалите дежуреха или стягаха машините за предстоящи битки. Алекс пушеше цигара, докато следеше екраните пред себе си. Радарите показваха, че Crossfire се движи достатъчно надалеко от всякакви обекти. По някое време той прихвана по радиото слаб сигнал на кораб от Съпротивата. Това беше голямо постижение, впредвид ужасното време, влошаващо всякакви сигнали. Алекс се опита да осъществи връзка с този кораб, но не се получаваше. Нямаше сигнал и от Nissan, който трябваше да е пристигнал в тези часове и да е във орбита, на около 150 км. височина. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха да дежурят още 5- 6 часа. Четиримата добре се разбираха и поделяха задачите и работата помежду си.
-Започвам да си мисля, че не ни е мястото тук!- каза Ким.
-Трябваше да сме тук, да помогнем на Съпротивата, със каквото можем, за да се поддържа контрола над тази планета.- каза Алекс.- Тук все още има около 100,000 хищници, някои от тях със машини и оръжие.
-Защо все ние се потим над чужди проблеми?- попита Ким.- Нашата Агенция AFJ разполага със хиляди кораби и милиони командоси- астронавти! Въпреки това ние сме винаги откъснати от другите си кораби и колеги, някъде напред и почти сами, без помощ от тях!...
-Спокойно, Ким!- каза Аш.- Можем по всяко време да се върнем на по- стари позиции и да бъдем много по- спокойни, във връзка с много наши кораби, които да са ни в помощ, при необходимост.
Тук замълчаха и четиримата. Всички искаха да се върнат назад, към по- спокойни позиции.
*
Наближаваше полунощ. Crossfire продължаваше да обикаля планетата, при особено лоши атмосферни условия. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха още четири часа до края на дежурството си. Според радарите и скенерите на кораба, наблизо нямаше летящи обекти. Crossfire летеше на височина от 25 км. със около 600 км/ч. Радиовръзките в тези часове бяха много лоши. Алекс така и не успяваше да се свърже с никого, неможеше и да слуша станции от планетата, както и разговори от корабите.
*
Една вечер, няколко дни по- късно Crossfire прихвана сигнал на кораб на Съпротивата. Те ги викаха да ги последват. Тук на тази планета Съпротивата имаше цял континент, който зорко пазеха от набезите на хищниците. Земляните взеха курс към кораба на Съпротивата, който беше на три часа дистанция по- нататък. Тази вечер Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по компютрите. Настроението беше добро днес, въпреки страшните бури навън. Crossfire летеше на 25 км. височина, със около 600 км/ч. скорост. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна как са другарите му. Из кораба по това време спяха 150 души. Полетът беше стабилен, а наоколо нямаше опасни обекти. Очакваше се някъде след 3- 4 часа, двата кораба да се доближат един до друг, а сетне земляните щяха да последват бунтовниците, до техния континент. И тази вечер, Алекс изпитваше носталгия по миналото и по родната планета Земята. Той често се питаше: защо се получи така, че двамата с Ким изоставиха един хубав свой живот, за да служат 10 години далече във космоса, като командоси- астронавти. Разбира се, ясно му беше, че така са се уговорили още от миналия си живот, верни на каузата за война срещу хищниците и за свобода на Земята и нейните колонии из космоса. Това беше идеята, в името на която отново бяха във AFJ, даже във същия кораб, където бяха воювали в предишния си живот… Алекс въздъхна. Трудно се воюваше за свобода. Никой не даваше свободата даром.
По някое време Алекс и Ким бяха излезли из кораба на разходка. Освен охраната, другиго не срещнаха по коридорите. Нямаше никой и в столовата, където бяха само готвачаката Сюзън и помощника й Джо, които приготвяха менюто за вечерята и закуските за нощните смени. Алекс и Ким се спряха при тях, а Сюзън се зарадва на посещението и им сипа по чаша джин с тоник. На борда имаше 250 души, но те рядко биваха заедно. В завързалия се после разговор, четиримата обсъдиха нещата по стопанисването на кораба. Той беше добре зареден със въздух, вода, гориво и провизии, а оранжерията и рибарника даваха достатъчно храна, чрез бързорастящите си култури и рибни видове. Вечерта едва започваше. Скоро тук щяха да вечерят хората от първите смени, които бяха по 50 човека. Джинът приятно затопли и успокои четиримата. Те бяха заедно около час, а сетне Алекс и Ким тръгнаха отново из кораба, за да огледат по- важните негови възли.


(следва продължение)