ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 175, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, в една вечер, Crossfire се приземи край един тренировъчен лагер на Съпротивата, пак на планетата PN 131- 27. Тук освен това имаше установки за изтрелване на ракети земя- въздух, както и корабостроителен завод. Почти веднага след кацането Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат района. Беше тъмно, започваше една от дългите, тукашни нощи. Запалиха по цигара и погледнаха към светлинките в жилищния квартал. Тук сигурно живееха десетки хиляди души. Вече знаеха, че на планетата има и много хуманоиди, като най- близка форма, до човешката. Тук екипажа на Crossfire, 250 души, щяха да бъдат обучавани на особеностите във войната срещу хищниците. Хората от Съпротивата бяха изучили своите врагове и знаеха много за тях, неща, които сега щяха да предадат и на земляните. За това обучение не беше необходимо земляните да напускат своя кораб. Щяха да идват инструктори от тукашните военни, които да водят занятия, чрез компютрите и екраните на кораба. Още не се знаеше, колко време ще продължи обучението. Четиримата постояха на терасата близо час. Температурата беше около 5' С, а вятъра не много силен. Когато се прибраха на топло в каютата, тук им беше приятно и уютно. До полунощ оставаха часове, свободно време, а сетне започваха дежурствата им по пултовете. Скоро дойдоха отново четиримата юпитерианци- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Това беше обичайния вечерен съвет на екипа на Алекс. Те обсъдиха всичко по- важно от последните времена и на по чаша джин с тоник се отдадоха на сладки приказки…
Вечерта напредваше, когато над хоризонта на изток игря синята луна и заля всичко наоколо с мека светлина. Алекс и Ким наблюдаваха от един люк и се радваха на добрите времена, застигнали отново техния кораб, макар и на далеко от родната планета Земята. Полигонът се намираше надалеко от всякакви градове. Автономен и военен обект, с много голямо значение за отбраната на планетата, както и за войната срещу хищниците. Осемте души в каютата на Алекс се радваха на добрата вечер и спокойната нощ, която вече наближаваше. Джинът затопли добре телата им и им даде нужното настроение, с което да продължат по двойки да дежурят по пултовете. Те много често се радваха и на хубавата местност, около кораба. Тукашните имаха постове навсякъде около кораба, дори бяха открити специални постове, за охрана на този кораб. Земляните оставиха просто постове при входовете на кораба и патрули, които да обикалят около него. Не се очакваха неприятности, но малко повече бдителност не беше излишна.
Наближаваше полунощ, бородово време. При пултовете останаха само Алекс и Ким, а останалите трябваше да спят, за да бъдат дежурни на свой ред по- късно, през дългата, тукашна нощ. Навън беше късна доба, една извънземна джунгла, осветена в мека, синя светлина от едната луна. От тонколоните в каютата звучаха звуците на тази джунгла, хванати от външните микрофони на кораба. Странни, чужди, извънземни звуци и шумове, далече от всичко познато от по- рано. Алекс настръхваше от усещането, че някак си, тотално са се загубили, някъде страшно далеко от Земята. Добре беше, че Ким седеше съвсем наблизо до него, а из кораба имаше 250 души, все колеги, приятели, на които можеше да се разчита. Още по- добре беше, че кръстосвача Nissan беше наблизо, само на четири часа дистанция оттук, също в орбита, над планетата. Алекс въздъхна тежко. Дежурството започваше.
*
В следобеда на другия ден, Алекс и Ким вървяха из базата на Съпротивата. Не беше много студено, имаше и слънце, както и мъгла. На тази планета живееха и доста хуманоиди. Срещаха някои такива видове, докато отиваха нататък из парка. Въздухът беше чист и свеж и двамата дишаха с пълни гърди. Разхождаха се вече втори час, а това им беше голяма радост, в кораба нямаше кой знае къде да се ходи.
Прибраха се в кораба към края на следобеда. Алекс запали цигара и си взе кафе, когато влязоха в неговата каюта. Тук бяха Аш и Палма, заети по пултовете. Обучението на земляните, как да се справят със хищниците, вървеше нормално, със по четири часа занимания на ден, от инструкторите на Съпротивата. В тези часове из кораба беше спокойно и тихо, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Алекс тази вечер умуваше по въпросите около войната срещу хищниците. На практика излизаше, че това са онези зли сили, заради които се бяха случвали хиляди катаклизми дори на Земята. Това даваше увереност на земляните, че трябва да участват в тази война. Това ги мотивираше допълнително, да бъдат силни. В момента извън кораба бяха 30 души, но предстоеше те скоро да се завърнат на борда. Командир Йон беше дал инструкции, навън през бордовата нощ да няма нито един от екипажа на Crossfire, и това се спазваше стриктно.
По- късно вечерта в каютата отново дойдоха юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Това беше състава в който се умуваше по последните положения, възникнали напоследък и какво трябва да прави екипажа на кораба. Осмината се разполагаха по пултовете и по задните кресла на каютата, при масата за почивка. Следваше дълго обмисляне на положението, в което се намираше екипажа на Crossfire. Останалите от екипа на Алекс- 25 души общо, участваха в обмислянето дистанционно. След като стана ясно, че хищниците и пиратите служат на злите демони, които искат да унищожат и тормозят всичко живо из Галактиката, земляните се чувстваха задължени да воюват със тях на страната на Съпротивата…
*
Вечерта напредваше на борда на космическия кораб Crossfire. Навън също беше тъмно и валеше дъжд, а ветровете започваха да се засилват. Алекс се беше усамотил пред компютрите и разглеждаше дневника си, отдавна непопълван. Ким спеше, а Аш и Палма стягаха вечерно похапване. Алекс оставаше сам със мислите си, а събитията от последните времена оказваха странен ефект върху него. Злите демони, които мразеха всекиго и всичко, използваха хищниците и пиратите, за да сеят истински ужаси из цялата Галактика. Това беше много повече, отколкото човешкия ум можеше да побере. Затова пък Съпротивата беше събрала цивилизации от къде ли не и гледаше на войната съвсем сериозно. Обикновено злите демони сееха робство, навсякъде, до където стигнеха техните кораби. Отделно ставаха истински ужаси в реално време със живи хора, под тяхната диригентска палка. Това се случваше в много голяма зона от Галактиката, за съжаление, в това число беше и Земята…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар