ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 177, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 177, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Crossfire летеше към планетата PN 131- 30.
Беше по обед, когато Алекс и Ким вървяха из кораба, за да проверяват неговите възли и системи. Алекс пушеше цигара, още сънлив, а из главата му се мотаеха хаотични мисли. След като провериха по- важните възли на кораба, двамата влязоха в столовата. Тук имаше към 30 души, а сред тях Аш и Палма. Седнаха при тях и си взеха по питие. Гледката към оранжерията в едната посока и напред през панорамното дебело стъкло, беше невероятна. Джин с тоник, дойде добре на Алекс. Той се освежи и развесели от питието, а Ким разговаряше с Палма, някакви далечни истории от миналото.
Към края на следобеда четиримата бяха отново в каютата. Алекс действаше с компютрите, Ким спретваше похапване, Аш си подреждаше нещата в раницата, това бяха спасяващи вещи, при попадане на чужда планета, без машина, а Палма стягаше кухненските запаси от храна и питиета. Из кораба беше тихо, повечето хора спяха. Командирът на кораба, Йон, по това време обсъждаше с Браун и Джейн, плановете за идните дни. В радио- ефира звучаха няколко по- близки обекта, на четири часа от Crossfire имаше кораб на Съпротивата.
Вечерта започваше, когато Crossfire наближаваше пост на Съпротивата, със 100 души персонал и ракетни установки, закрепени на един астероид. Йон сметна за добре да спрат на този пост. Нататък пътя можеше да е тежък и да няма къде да се спира. Половин час по- късно Crossfire се скачи към базата на астероида. Това бяха сто мъже и жени, които наблюдаваха този район, като можеха и да използват оръжие и бойна сила, разполагаха и с малък кораб. Взе се решение, Crossfire да нощува тук, при тези симпатични хора. По- късно между двата кораба беше разгънат тунел- суха връзка, за свободно преминаване от единия във другия и обратно. Това беше вечер, когато хората от поста, и земляните от Crossfire, си ходеха на гости и разговаряха помежду си, по разни теми.
Алекс се беше събрал със своите хора в каютата, на джин с тоник и сладки приказки. Това беше малък празник и за двата екипажа, защото се бяха срещнали в огромния космос. Земляните се радваха на добрите времена, застигнали отново техния кораб. До полунощ оставаше много време, а тук щеше и да се нощува. В каютата беше топло и уютно, а през люковете се виждаше кораба на поста.
Вечерта напредваше, а Алекс беше седнал зад компютрите и както винаги пазеше кораба от неприятели, използвайки всички налични средства. Ким беше до него и му помагаше. Другите вечеряха около масата зад пулта. Около Crossfire нямаше почти никакви опасни обекти. Кораб на Съпротивата летеше на 4 часа дистанция оттук. Още не се знаеше, дали той ще посети този пост. Останалите обекти бяха на повече от десет часа дистанция, а това се смяташе за безопасния предел на близост.
Още по- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли с един хуманоид от тукашните, за да разгледат базата. Базата беше добре заредена с гориво, вода, провизии и въздух, както и със оръжия. В астероида имаше подземия, където можеха да се поберат, в що- годе прилични условия, 2,000 души. Хуманоидът заведе четиримата земляни и в контролната зала на поста. Оттук имаше връзка с огромен сателит до страшно отдалечени оттук планети на Съпротивата. Оттук можеше да се изтрелват ракети по приближаващи обекти, включително и ядрени, ако се докажеше, че са на хищниците. Видяха и кораба на базата. Той беше със изключителни бойни възможности.
*
Наближаваше полунощ, когато четиримата се завърнаха във Crossfire. Бяха се изморили от обиколката из базата на този астероид. В каютата беше топло и уютно. Алекс си отвори бутилка пепси, ожаднял от разходките. Четиримата бяха свободни чак до сутринта, но това не попречи на Алекс да седне пред компютрите и да събере мислите си, както и да попълни своя дневник. Входа на кораба със топлата връзка вече беше затворен, а край него беше поставен пост за през нощта. На борда на Crossfire бяха само хората от екипажа, без никакви външни хора. Топлата връзка не беше прекъсната, за да има възможност командир Йон да ходи до базата, ако реши, през тази нощ.
По това време в каютата влезе принцеса Lipo, която имаше отдавна интерес към Алекс. Ким и Палма не придаваха голямо значение на този факт. Lipo беше принцеса, младо момиче, което беше в кораба вече от месеци наред, след като баща й, собственик на междинна станция, я пусна на пътешествие със земляните.
-Как си, Алекс?- усмихна се принцесата.
-Нормално.- каза той.- Работя. А ти как си, Lipo?
-Скучно ми е напоследък…- каза тя, докато се разполагаше в скута му.- Не си идвал скоро към мостика!- погледна го тя с укор. -Затъжих за теб!
-Ще ти мине!- каза Алекс.- Това е временно, ще се оправиш!
-А вие как сте, приятелчета?- погледна тя към другите трима.
-Lipo, на война сме! Имаме сериозни задачи!- каза Ким.
-Оплаквате ли се?- попита принцесата.- И аз участвам в работата на кораба.
Замълчаха всички внезапно, а в настъпилата тишина се чуваше как топлата връзка пука от промяната в температурите. Някъде из кораба работеше дизелов агрегат. Ползваха ги понякога, за добив на въздух, чрез разграждане на вода.
*
Беше нощ. Хората на Алекс бяха заспали, а той се събуди от алармата на часовника си- беше 2 ч. Тогава се сепна и си спомни за принцесата. Тя дискретно беше бутнала в ръката му бележка, в която пишеше: "Ела тази нощ!"… Алекс стана от койката, много тихо. Измъкна се от каютата и вече в коридора, запали цигара и закрачи към дъното, където се намираше каютата на принеса Lipo. Беше отлагал това гостуване, през всичкото време, откакто тя беше на борда на Crossfire. Леко се вълнуваше, но сякаш напрежението от целия кошмар на тази война, надделяваше. Lipo беше прекрасна млада дама и нормално беше да има нужда от някого. Тя беше от особена раса игуанки, от далечна планета. Алекс доближи вратата на каютата й и почука. Бравата се отключи, а той влезе. Принцесата беше по леко облекло, тръпнеща в очакване…

(следва продължение)