ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 176, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 176, Valeri Kolev.

Беше една мъглива вечер, няколко дни по- късно. Crossfire все още се намираше в базата на Съпротивата, на планетата PN 131- 27. Алекс, Ким, Аш и Палма се завръщаха към кораба, след като бяха обикаляли района, около него. На входовете на кораба имаше постове, макар и да бяха повдигнати на 15 метра височина. Щом постовия колега им смъкна асансьора и се качиха, те му кимнаха за поздрав. Първия коридор беше на 20 метра височина. Слязоха там, за да минат през столовата, преди да се приберат в каютата. В столовата имаше към 20 души, колеги. Тук бяха Браун, Джейн, Никита и принцеса Lipo, също и юпитерианците Браун, Йохан, Теменужка и Анита. Поздравиха ги и побъбриха с тях, преди да се оттеглят в каютата си. Алекс запали цигара и свари билков чай, бяха намръзнали при обиколката си. Навън бяха престояли близо 4 часа, време през което каютата се беше охладила. Пуснаха веднага и отоплението, скоро щеше да стане топло и уютно. Докато се топлеха, Алекс се залови с компютрите, както обикновено. Около кораба нямаше опасни обекти, а връзката с кръстосвача Nissan беше нормална. Той си поговори с дежурните от кръстосвача, както и с тукашните дежурни в базата, също и с дежурните от мостика на кораба. Нямаше никакви тревожни сигнали. Алекс въздъхна и си сложи слушалки, за да рови из радио- ефира, както винаги. С този си навик забелязваше аномалии и опасности, много по- рано, преди те да се появят наблизо. Ким се залови да подрежда каютата, а Аш и Палма се оттеглиха в бокса си, явно изморени от тежкия ден, в почивка пред дежурството си. Новините от Nissan гласяха, че други два кръстосвача летят към тези координати, за да участват във войната. В тези часове всички в кораба Crossfire бяха будни, преди да се разделят според смените си, като някои отиваха да спят. Навън нямаше нито един човек от екипажа. Корабът се готвеше за поредното нощуване.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма поеха дежурство по безопасността на кораба и екипажа, това което обикновено правеха. Въпреки, че Crossfire се намираше на свободна планета, а това беше база на Съпротивата, земляните бяха свикнали да охраняват добре корабите си. Алекс и Ким запалиха по цигара, изправени до един люк и се загледаха към светлинките в далечината, които се виждаха слабо през гъстата мъгла. Бяха обезверени и може би изплашени, до известна степен. Винаги бяха знаели, че живота не е такъв, какъвто биха искали те, че сякаш някой им пречи да живеят нормално, но ето сега вече знаеха, че земляните са имали могъщ и коварен враг в лицето на "злите демони" и техните армии от хищници и пирати. С помощта на цайсите за нощно виждане, двамата гледаха навън и се радваха на хубавата и свежа гледка към корпусите на базата и града до тях.
-Хубаво е тук!- каза Ким.- Това е една свободна планета, воюваща за да пази свободата си! Вълнуващо!
-Чак сега разбрахме, че Земята всъщност не е свободна планета…- каза Палма.
-Можем само да си мечтаем, Земята да е свободна планета!- каза Аш.- Тези хора са го постигнали с продължителни войни, както научихме.
-Не говорете за Земята, че ми е мъчно за нея!- каза Алекс.- Дали въобще някой ден, Земята ще може да е свободна…
Замълчаха и четиримата. Около Crossfire нямаше опасни обекти, на доста голяма дистанция. Връзката с Nissan беше стабилна и на всеки час, Алекс говореше с дежурните там. Усещането, че си със своите хора, че на борда има 250 души, колеги и приятели, а в орбита е кръстосвача със още 500 души, колеги, даваше на Алекс увереност и добро настроение, въпреки всичко. Той не беше сам, тук толкова далеко от родната планета. Имаше подкрепата на своите хора, а на тях можеше да разчита и в тежки моменти на отчаяние и ужас от огромната дистанция до Земята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс взе кафе за четиримата, запали цигара и въздъхна. Дежурството вървеше без съществени проблеми. На всеки час се обаждаха и от дежурните в базата, за да знаят, че при земляните върви нормално. Тези хора тук, така бяха свикнали да се проверяват един друг, през цялото време. На Алекс му се беше доспало, но той упорито се разсънваше, ту със плискане с вода на чешмата, ту със кафета и цигари. Спеше им се и на другите трима при него. По това време из базата готвеха един боен кораб за отлитане към фронта. Този кораб щеше да бъде със екипаж от 80 души, много роботи, джетове и добре зареден с боеприпаси, гориво, провизии и вода. Течаха последните проверки, а старта беше насрочен за сутринта. Алекс се беше изправил до люка и наблюдаваше кораба, докато го готвеха за отлитането към фронта. По някое време кораба беше готов и стана изведнъж тихо и пусто. Екипажът там спеше, преди да отлетят.
По някое време пристигнаха новини чак от Orixon 44, Новата Земя. Там храбрите земляни и техни прителски цивилизации успешно отбраняваха новата си планета от набезите на хищници и пирати. Orixon 44 се развиваше и градовете растяха успешно. В момента стотици кораби охранявали планетата, както и силите на пет крсъстосвача, като Nissan. Това беше огромна бойна сила, но планетата беше скъпоценна за човечеството и освен това- напълно автономна и свободна, макар и под опеката на AFJ. Тези новини зарадваха дежурните, както на Nissan, така и на Crossfire. Зарадва се и Алекс, оживиха се и четиримата и се разговориха, преборвайки лепкавата дрямка. Имаха много време до сутринта, когато им изтичаше смяната. Разбира се войната стоеше пред земляните и те нямаха никакъв друг избор. Затягайки коланите за пореден път, трябваше да оцеляват и да пребъдат в един враждебен свят, нежелани от "злите демони", които определяха събитията в голяма част от Галактиката, изпращайки своите армии от хищници и пирати.


(следва продължение)