ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 167, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 167, Valeri Kolev.

Беше началото на бордовата вечер. Crossfire беше в орбита около планетата PN 131- 20, на височина от 25 км. Това беше патрулен полет за охрана на планетата, от тази й страна, но в същото време чакаха кръстосвача Nissan, който беше на по- малко от десет часа дистанция и наближаваше. Новините от фронтовете, долу на планетата бяха различни. Хищниците се бяха изморили и напредваха все по- бавно и трудно, завземайки квартал след квартал. Смяташе се, че зимата ще ги накара да замразят нашествието си до затопляне на времето.
Алекс, Ким, Аш и Палма се бяха събрали на по чаша джин с тоник, през оставащото им свободно време. След полунощ започваха дежурствата на техния екип от 20 души. Алекс беше преодолял остра атака на грипа и сега с облекчение се радваше на компанията от колеги. Бяха си пуснали тиха музика, а в топлата и уютна каюта светеше меко осветление. Из кораба спяха 150 души по това време. Останалите държаха нещата под контрола си, готови дори за битки. За момента битки не се очертаваха. Войната беше долу на планетата.
Вечерта напредваше, а Алекс успя да се стопли и да си върне доброто настроение. Неговите колеги и приятели правеха всичко възможно да му помагат в работата. Аш дори се беше захванал да търси лек за грипа на Алекс. Той четеше стари формули и експериментираше с билки и химикали. Това често помагаше на Алекс, да преодолее всяка нова атака, по- силна от предишната.
По някое време кръстосвачът Nissan беше забелязан на големия обхват на радарите. Още тази нощ Nissan и Crossfire щяха да се срещнат и скачат един към друг. На Nissan в момента имаше 500 души, много техника, роботи и запаси от гориво, вода и провизии. Мрежата за доставки из космоса, в тази зона работеше редовно и ритмично. Единствено разузнавателните кораби, като Crossfire, се налагаше често сами да се снабдяват, тъй като пробиваха нови пътища, далеко от своите.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire и Nissan се бяха скачили и заедно висяха в орбита, на височина 45 км. над планетата PN 131- 20. През топла връзка можеше да се преминава от кораба към кръстосвача и обратно. В тези часове се решаваше съдбата на земляните, дошли така надълбоко из космоса, далеко от своите и най- близката си база. В решаването на бъдещите действия на земляните, участваха с гласуване екипажите и на двата кораба. Nissan със 500 души и Crossfire със своите 250. Мненията бяха противоречиви, а вземането на решения щеше да бъде трудно. Алекс пушеше цигара в компанията на Ким, Аш и Палма. Те също гласуваха, по електронен път, както повечето си колеги. В тези часове Nissan имаше радио- връзка с най- близките наоколо, кораби на AFJ, сред които и още два кръстосвача. Връзка имаше за кратко дори с Orixon 44, новата планета на земляните и AFJ. Гласуването не доведе до никъде, а беше дошло и време за сън на първите смени. Адмирал Шао остави въпросите висящи, а всички се готвеха за нощуването си, тук в орбита.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кръстосвача. Тук имаха много приятели. Това беше огромно съоръжение, с бойна мощност- да води цяла война. Разполагаше със четири свои совалки, много изтребители и джетове.
*
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба на земляните бяха все още скачени и се намираха на височина от 45 км. над планетата. Алекс тази вечер беше в добра форма, работеше по пулта и се радваше на компанията на своите хора. Дали земляните щяха да воюват срещу хищниците, все още нямаше категорично решение. Екипажите продължаваха да са на два лагера, дори имаше и трети лагер- хората, които искаха да се върнат обратно на Земята, колкото може по- скоро, без значение, че договорите им ще бъдат анулирани. Адмирал Шао забрани да се обсъждат тези въпроси и се беше оттеглил в размисъл. Правилникът на AFJ, му позволяваше да взема еднолични решения и да налага волята си, при необходимост.
Алекс запали цигара, дълбоко замислен над бъдещето на кораба Crossfire и екипажа му. До него Ким слушаше музика със слушалки и пиеше плодов сок, а Аш и Палма приготвяха вечеря за целия екип от 20 души. Из двата кораба беше нормално, мнозина ходеха да се видят с приятелите си, с които отдавна не се бахя виждали. Новините от фронтовете тук на тази планета бяха, че хищниците са спрели атаките си, притиснати от сковаващия мраз. Това беше време за хуманоидите, да стъпят на краката си, да обмислят бъдещите си действия. Междувременно пристигаха кораби от приятелски цивилизации от близките околни планети, готови да помогнат на хуманоидите. Междувременно към планетата летяха още два кръстосвача от AFJ, изпратени от Командването на AFJ, в помощ на адмирал Шао и неговите сили. Космосът беше огромен и безкраен. Недостигаха машини и хора, дори на AFJ. А трябваше да се търсят нови жилищни простори за нарастващото население от земляни, както и да се бранят достигнатите нови хоризонти, пред земните цивилизации.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кръстосвача Nissan , за да се разходят и да се видят със свои приятели тук.
*
Няколко дни по- късно малък астероид прелиташе край позициите на хищниците. Той не представляваше никакъв интерес за тях и никой не го забелязваше. Алекс бавно се свестяваше и идваше на себе си. В устата му горчеше, явно от приспивателно. Той отвори очи и се огледа. Не му стана много ясно, къде се намира, по дяволите, както му се искаше да изкрещи... Той светна с джобното си фенерче. Това беше някаква евакуационна капсула и вътре в нея бяха четиримата- той, Ким, Аш и Палма. Те още спяха. Тук в тясното помещение за щастие бяха и техните раници и скафандри, т.е.- шлемове, както и калашниците им. Алекс се събуждаше трудно. Беше страшно жаден. Докато навличаше скафандъра, той побутна своите хора, за да се събуждат.
-Какво става? Къде сме?- попита Аш, когато отвори очи.
-Това е някаква евакуационна капсула. - каза Алекс.- Нищо не си спомням!...
-Не помня и аз…- каза Аш.
-Събуди момичетата!- каза Алекс.- Аз ще огледам наоколо…
*

(следва продължение)