ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 174, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 174, Valeri Kolev.

Беше бордовата вечер, няколко дни по- късно. След тежкия ден екипажът на Crossfire се опитваше да си отдъхва. Бяха започнали военни учения със военните от Съпротивата, хората на Дзутерут. Командир Йон остави дежурни, а на останалите заповяда да отиват и да спят, преди маневрите в ранното утро. Дежурни оставаха Алекс и хората му, на смени, разпределени за денонощие напред. Тук нощта биваше дълга, а деня кратък, в сравнение със земните разбирания. В тези часове над космодрума и полигона светеше синя луна. Алекс запали цигара и си сипа кафе, доволен на добре дошлата почивка в компанията на Ким, Аш и Палма, макар и в дежурство по пултовете. Друго беше да тичаш из джунглата със скафандър и раница на гръб, а калашника ти да тежи непосилно от умората. Той гледаше на ученията философски- "какво пък, малко финтнес няма да ми развали доброто настроение". Тези дни тук щеше да пристигне и кръстосвача Nissan. Адмирал Шао смяташе да се наблегне на отбраната на планетата PN 131- 27, като начало на съвместни действия във войната, на страната на Съпротивата. Макар и да нямаше все още одобрение от Командването на AFJ, адмирал Шао имаше право на свои собствени решения, според обстоятелствата. Други пет кръстосвача на AFJ охраняваха Новата Земя, планетата Orixon 44, която в тези месеци се заселваше със земляни и приятелски цивилизации, след като тази планета беше намерена съвсем пуста от към разумна цивилизация и беше извоювана и призната за собственост на Земята, на земляните. Това ставаше второто най- охранявано място, след самата древна Земя.
Бордовата вечер напредваше, а навън валеше отново сняг, ситен сняг и бавен, който щеше да се сипе сигурно десетина часа подред без да спира. Този сняг приличаше на онзи сняг от Земята, но само по принцип. Алекс пушеше до един люк и се чудеше, как се бяха обърнали нещата напоследък. Вместо да обучават своите нови приятели, то стана обратното- те обучаваха екипажа на Crossfire. Войната срещу хищниците не беше лесна работа, а те пък си имаха слабите звена, които тук добре бяха изучили и знаеха.
*
Следобедът беше към края си на другия ден, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в кораба Crossfire, след обхождане из космодрума. Те искаха да видят, как опитните хора организират един космодрум. Това безспорно щеше да повлияе на подобни космодруми по различните бази на AFJ и земляните. Тук имаше хора от десетина цивилизации, участващи в Съпротивата. Архитектурата им беше забележителна, замислена предимно за водене на война. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна да провери нещата из пулта. В близките часове Crossfire щеше да излети за обиколки над планетата с патрулна цел. Все още в изпитание бяха комуникациите между земляните и Съпротивата. Усъвършенстваха се и преводачите, между езиците, за да не се получи грешка при битки. От кръстосвача Nissan се бяха обадили, за да съобщят, че пристигат скоро. Nissan беше огромно съоръжение и не можеше да каца на планети, но пък носеше достатъчно машини, с които можеше да се каца. Присъствието на Nissan тук щеше да е радостна вест за екипажа на Crossfire. На война беше много важно, своите хора да са повечко. Алекс въздъхна тежко и се изправи до един люк за да погледа навън. Из космодрума кипеше усилена подготовка за изпращане на фронта на десетина кораба на Съпротивата. Те щяха да излетят от тук, късно в нощта.
*
Вечерта започваше, а навън беше сумрачно и влажно. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба, за да огледат неговия корпус, за повреди, преди отлитането му за патрулиране. Алекс пушеше цигара и пазеше другите трима с калашника. Дори на тази, добре охранявана планета, можеше да се случат неприятности. По корпуса незабелязаха сериозни повреди. Това беше доста масивен кораб, макар и да имаше екипаж само от 250 души. На връщане към един от входовете на кораба, четиримата спряха при поста и се загледаха наоколо, особено към светлинките на Централния корпус на космодрума. Много не им се вярваше, но това беше една, наистина свободна планета, макар и по време на война, война с особено големи мащаби…
Два часа по- късно Crossfire вече обикаляше около планетата във един патрулен полет, поддържайки връзка с наземните кули и другите летящи машини наоколо. Проблемите със превода на повече от десет тукашни езика, постепенно се изглаждаше. По това време при Алекс, Ким, Аш и Палма пристигнаха четиримата техни приятели и колеги от Юпитер, отдавна в екипажа на кораба. Това бяха Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Юпитерианците бяха в кораба Crossfire, но тук беше прибрана и тяхната совалка BASF. Те бяха пристигнали на борда на Crossfire преди месеци, носейки компютри от Юпитер. Това бяха особено ценни компютри за кораба Crossfire, а те четиримата взеха решение да служат във AFJ и останаха тук.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше да обикаля планетата, почти на орбитална височина. Движеше се бавно, тъй като нямаше още решение, колко време ще бъде това. Радиовръзката с останалите обекти, наземни и летящи, беше нормална, също и компютърния превод. С комуникациите се занимаваха Браун, Джейн, Никита и Lipo. Алекс тази вечер не беше в добра форма, мъчеше го грипа, както и мрачни мисли. До него зад пулта бяха Ким, Аш и Палма, които също не бяха в настроение. Нещо неприятно се беше случило някъде и с това беше отлетяло и доброто настроение. Това активизира екипажа на Crossfire. Това беше просто една лоша вечер, когато лошото настроение витаеше из кораба.
По някое време Алекс запали цигара и си приготви билков чай. И деня беше изминал тежък и бавен, а и сега той не беше във форма. Изправи се пред един люк и се загледа навън. Летяха през най- високите слоеве на атмосферата, през високите облаци, а в мрака над тях изплуваха звездите. Алекс потрепера от студ, макар и в каютата да беше достатъчно топло. Когато по- късно се загърна с дебело одеало и се зае със чая си, той изпита за момент измамното усещане, че си е у дома. Това верно беше техния дом сега, а и за още дълги години служба.


(следва продължение)