ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 171, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 171, Valeri Kolev.

В следващите дни совалката Honda беше изпратена до планетата PN 131- 27.
Беше една вечер, когато Алекс пиеше кафе с цигара, седнал пред пулта. Полетът на совалката вървеше нормално. Около нея нямаше много обекти, но не всички от тях бяха идентифицирани, течеше проверката. Алекс беше в мрачно настроение. Тежки мисли го безпокояха, а и днес го тормозеше неговия грип, от който неможеше да се излекува. Със Ким, Аш и Палма бяха в каютата си и дежуреха, както обикновено. Алекс ровеше из радио- ефира, за да разбере какво има наоколо. Това бяха общо 31 обекта, като от тях само пет бяха на по- малко от пет часа дистанция, което се смяташе за опасна близост. За по- голяма сигурност, Алекс искаше да проверят всичките 31 обекта. Това ставаше трудно. Беше задълбочен в ослушването, а ефира не беше пуст, космически звуци имаше почти навсякъде из честотите. Това даваше представа за зоната, в която се намираха. Из совалката беше тихо и спокойно. В тези часове спяха 12 души, хората които щяха да поемат нощното дежурство.
По- късно Honda наближаваше междинна станция. Дежурните търсиха връзка със станцията, за да определят рисковете, при приближаване. Тук щяха да търсят един извънземен, за да говорят с него. Цялата мисия беше малко тайнствена, защото нямаха никаква предварителна информация, какво ще трябва да правят на планетата PN 131- 27, когато пристигнеха там. Командирът Йон беше казал, да действат според обстоятелствата. Това доста безпокоеше двадесет и петте мъже и жени- екипа на Алекс. Алекс и Ким бяха слезли до долното ниво на совалката, за да се разходят в тунела опасващ совалката и нейните двигатели. Алекс беше запалил цигара и двамата крачеха напред по пътеката. Радостта от свободното пространство и движението беше неописуема. Тук почти нямаше друго място за разходки.
Двамата се спряха до един люк в тунела и вдигнаха бронирания капак, за да погледнат към междинната станция. Това беше огромно съоръжение. В средата си то имаше полустъклен купол, под който можеше да се движи човек без скафандър. Наоколо беше пълно с малки и големи кораби, совалки, изтребители и джетове.
-Струва ми се, че има нещо странно в тази станция.- каза Ким.
-Възможно е.- каза Алекс.- Ще бъдем внимателни.
-Тук е пълно с хора!- каза Ким.- Голяма станция е това!
-Ще внимаваме.- каза Алекс.- Тук ще бъде пределно опасно за нас! Та не сме и много, само 25.
-Имаме и десет робота!- каза Ким.- Ако загазим нещо, могат и да успеят да ни измъкнат!
-На чуждо място лесно се загазва!- каза Алекс.- Да чукаме на дърво и да се молим, да не ни се случва да загазваме!...
Той извади от един джоб на униформата си плоско шишенце с джин и отпи юнашка глътка, загледан към станцията.
*
Беше бордовата вечер на другия ден. Honda се намираше прикачена към един док на междинната станция. Тук имаше страшно много кораби и хора, намираха се и хуманоиди. Този ден премина в търсене на извънземния, с когото трябваше да разговарят. Не го намериха. С идването на бордовата вечер, всичките 25 души се прибраха в совалката за нощуване. Не се предвиждаше повече излизане навън, преди да дойде "утрото".
Бордовата вечер напредваше, когато Алекс и Ким бяха из совалката, за да проверят всичко, преди нощуването на екипажа. Бяха спуснати бронираните капаци на люковете и задействан щита на совалката. Наблюденията около нея ставаха чрез външните камери, радарите и скенерите. На борда имаше и малка оранжерия и рибарник, за да се осигури храна, дори в открит космос. Двамата се поспряха в оранжерията. Тук всичко беше бързорастящо, като дръвчетата даваха плод на няколко дни, както и зеленчуци и други растителни култури. Алекс се радваше най- много на лехата с тютюн. Тук се осигуряваше достатъчно тютюн за целия екипаж, оставаше и за запасяване и продаване. Алекс и Ким запалиха по цигара и извадиха плоските си бутилки с джин. Оттук отиваха направо да спят, освободени от дежурства, чак до сутринта…
*
Беше следобеда на другия ден. Продължаваше търсенето на извънземния с когото трябваше да говорят, във връзка с отиването до планетата PN 131- 27. Шест двойки от екипажа на Honda обикаляха кафенетата и ресторантите из станцията в търсене на извънземния Дзутерут, както му беше името. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в каютата си, седнали зад пултовете. Наоколо имаше страшно много обекти и трябваше да се внимава, относно безопасността на совалката и екипажа й. Алекс запали цигара, а чайник с билков чай беше вече готов за експлоатация. Четиримата биваха навсякъде заедно напоследък, деляха и дежурства и почивка помежду си. Из совалката нямаше много хора. Повечето бяха из станцията или около совалката, която се зареждаше с гориво, вода и провизии.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс се изправи пред един от люковете и се загледа към купола на станцията. Това огромно съоръжение функционираше доста добре, дори в икономически смисъл. Алекс почти се замечта, как би изглеждал неговия живот, ако живееше на малка планета и си имаше малко магазинче, с което да изхранва семейството си… Ким беше се доближила тихо и почти го стресна.
-Станцията е хубава!- каза тя.
-Къде ли да търсим Дзутерут?- каза Алекс.
-Може още да не е пристигнал…- каза Ким.
-Не ни дадоха почти никакви обяснения. Да търсим тук този извънземен и сетне да идем на планетата PN 131- 27. - каза Алекс.
-Може би той ще ни обясни повече по въпроса…- каза Ким.
-Ще ни обясни, но ако го срещнем.- каза Алекс.
-Ще чакаме.- каза Ким- Тук е интересно място.
Двамата се загледаха през люка към станцията, обхванати от мислите си. Аш и Палма се заеха да приготвят закуска за четиримата, а в това време започнаха да се завръщат излезлите из станцията. До началото на вечерта, трябваше всички да са на борда на совалката.

(следва продължение)