ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 173, Valeri Kolev.
Екипът на Алекс, 25 души, със совалката Honda бяха от няколко дни на тази планета. През това време те разбраха едни от най- важните истини за тази Галактика и какво представлява този свят. Не само те, но и адмирал Шао получи същата информация, която се разпространи бързо из цялата Агенция AFJ. Това беше една от великите войни в Галактиката, в която участваха страшно много хора и цивилизации. Командването на AFJ поиска една седмица за размисъл, дали ще се участва в тази велика война…
Беше един следобед, когато Crossfire пристигна на планетата PN 131- 27 и се приземи малко грубо на космодрума, наблизо до совалката Honda. Всички бяха шокирани от разкритията за света. Това обясняваше и какво са всъщност религиите като такива- верния път на спасението в суровия свят в който хората са нежелани, свят в който хората са роби и служат за развлечение на Големите хищници, дори във истински, реални ужаси, каквито има непрекъснато в Галактиката и такива документални филми на ужасите, любимото занимание на Големите хищници…
Екипът на Алекс преместиха совалката на мястото й в корпуса на кораба Crossfire, а Алекс и Ким веднага излязоха на една тераса н акораба, за да се порадват на един свободен свят, каквито оказваше се има много малко. Планетата не беше нищо особено, но… свободна. Алекс нямаше думи за случилото се. Той винаги беше имал нещо впредвид, че е зле управляван света, че не е това, което хората очакваха от него, не това, което се учеше за света, с изключение на библията. Сега, когато много тайни бяха разкрити, земляните и техните приятелски цивилизации във военния съюз AFJ, разбираха, че може и да вземат участие във великата Галактическа война. Това зависеше от решенията на Командването на AFJ, а то беше независимо и самостоятелно.
*
Беше бордовата вечер във кораба Crossfire. Алекс и Ким се разхождаха по коридорите и асансьорите на кораба, заети да умуват по новите положения, около дейностите на кораба. Скоро екипът на Алекс, се бяха завърнали в кораба, от разходка навън. Планетата не беше нищо забележително, но беше безценна, защото беше напълно свободна. Съпротивата имаше още и други подобни планети. Земляните и техните приятели, за пръв път се срещаха с високоразвита цивилизация в Галактиката, която можеше всичко да им обясни… С това редица цивилизации, обединени във съюза AFJ, тръгваха по тотално нов път. С надежда земляните мислеха за родната си планета Земята и копнееха да се върнат там и да я освободят от оковите на робството. Ентусиазмът им беше залят с леден душ. По- важни дела сега, им пречеха да се връщат на Земята, а и сами нямаше да успеят да я освободят от робството на хищниците…
Алекс тази вечер беше в добра форма. Той беше зает със своите мисли и със изучаването на някои науки на тази цивилизация. Тук имаше шокиращи научни постижения, които обезсмисляха редица политически явления в Галактиката, както и редица науки, познати по други планети. Зает да умува, сам със себе си, Алекс запали цигара и си взе плодов сок, току- що приготвен от плодове, които сам си откъсна в оранжерията на кораба. В каютата бяха също Ким, Аш и Палма. Те следяха пространството около Crossfire. Макар и с висока степен на безопасност, дори на тази планета можеше да се загази много лесно…
*
Тази бордова вечер напредваше, а навън беше късната доба на една дълга нощ. Алекс изучаваше из науките на тази планета, доста смутен и шокиран. Тези цивилизации нямаха други, кой знае какви проблеми, освен войната срещу хищниците и пиратите, на която се бяха посветили. Някои от цивилизациите тук бяха изоставили своите родни планети, опустошени от враговете, с надеждата, отново да се върнат там и да възстановят планетата и живота там. Това беше земната 7013- та година. Алекс се сети изведнъж, че скоро не са имали новини от Земята. Земната цивилизация имаше по това време много колонии по далечни планети, където малцина си спомняха нещо за Земята, а някои дори незнаеха, че те самите имат далечни корени на тази планета, родната планета на дедите им- земляните. Поради далечните разстояния в космоса и скъпото пътуване, някои разделени родове и семейства бяха обречени никога да не се срещнат отново. На Земята бяха останали само най- богатите хора, а безимотните и задлъжнелите финансово биваха прокудени по далечни колонии из космоса.
Дълга, късна доба беше над космодрума. Алекс се беше увлякъл по философия, от гледна точка на служебните си задължения. Тежки размисли торомозеха ума му. До следващото му дежурство оставаха шест часа, а той беше жаден за знания, не съвсем добре изживял живота си и този път, поредното му прераждане отново на старата Земя. Той си спомняше добре за повече от 600 свои, минали животи, всеки по- катастрофален от предишния, но вече знаеше добре, защо е било така, а не както му се е искало да бъде и както е мечтал и си е представял живота. Просто този свят не беше онзи Рай от Библията, а съвсем друг живот, управляван от зли демони, мразещи хората и чудейки се как да им навредят… Той скърцаше със зъби от ненавист и злоба, към тези зли демони. Знаеше, че както е тръгнало с тези пътешествия и експедиции, някой ден щяха да попаднат и на самите демони. Беше им замислил жестоки наказания, не само заради себе си и своите хора, а заради цялата човешка цивилизация… Алекс беше монах, по принцип, а в това някак си нормално се вписваше неговата партньорка и приятелка- Ким, както и малкото други жени в живота му. От тази гледна точка, той трудно разбираше как злите демони имаха желанието да вредят наляво и надясно на човешкия род, хранейки бездънна омраза към тях. Това се виждаше невероятно и прекалено на Алекс, но фактите го бяха доказали и това беше самата истина…
Алекс отиваше да поспи малко, преди дежурството си. Изморен и съсипан умствено, той се ужасяваше от предстоящата война в която влизаха земляните, по- коварна от онези, предишните. Верен на себе си, той провери отново всичко по себе си, раницата си, шлема си и оръжията, преди да се пльосне в койката. Другите трима в каютата вече бяха заспали, а из кораба беше тихо и спокойно. Навън валеше сняг. Подобен на онзи- земния, но само по принцип…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар