ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 170, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, екипа на Алекс пристигна със совалката Honda. Натовариха сондата от астероида, както и джета и излетяха незабавно към кораба Crossfire. Вече сред своите отново, Алекс, Ким, Аш и Палма се успокоиха и заеха обичайните си места в совалката. Пътят беше около 3- 4 дни. Заредени с оптимизъм четиримата разказаха какво им се беше случило. Тук на борда на Honda бяха всичките 25 души- екипа на Алекс. В совалката беше топло и уютно. Предстоеше дълъг полет, но екипажа нямаше почти никакви проблеми. Алекс се информира, какво става с войната за планетата PN 131- 20. Поради ледникова зима, хищниците бяха преустановили всички свои действия, а хуманоидите се прегрупираха и умуваха нови и нови планове за отблъскване на нашествениците и спасяването на своите съграждани от трите нападнати града.
*
Беше една вечер. Алекс, Ким, Аш и Палма си бяха починали добре, когато станаха от сън за да се включат в дежурствата по пултовете. Алекс се разведри на чешмата със прясна вода, стегна си униформата, а сетне взе кафе и запали цигара. Четиримата поемаха нощно дежурство от полунощ, а до тогава имаше часове. В тези часове около совалката Honda нямаше близки обекти. Като машина с по- малки размери, тя не можеше да развива кой знае какви скорости, но и това беше достатъчно бързо, за да могат да пътуват с дни и седмици, самостоятелно из космоса.
По - късно вечерта Алекс и Ким се бяха изправили до един люк и наблюдаваха пътя пред совалката. Те пушеха по цигара с кафе и се радваха на добрата компания, а най- вече за това, че са осново сред своите хора. Аш и Палма тъкмо приготвяха топли пици за дежурните тази вечер. Из совалката беше тихо и уютно. Някои от хората спяха в тези часове. Из радио- ефира имаше всякаква информация и всякакви сигнали. Алекс също преслушваше тези сигнали. Така земляните разбираха, какви обекти има наблизо и кой стои зад тях.
В каютата на четиримата беше топло и уютно. Зад пултовете бяха койките им, а по- настрани- малката маса с четири кресла за почивка. Тук всичко беше с по- малки размери, отколкото на кораба Crossfire, но достатъчно удобно. Имаше предвидена дори пътека за разходки, описваща кръг около совалката и двигателите й. Мнозина от хората вече спяха, а оставащите будни работеха по задачите си, поддържайки връзка по общата радио- честота. Совалката пилотираха два от специалните роботи- пилоти. Дежурните контролираха пилотирането и се намесваха, при забелязани грешки, но това рядко се случваше. Функции на автопилот имаше и бордовия компютър.
Късно вечерта в далечината се появи обект, който щеше да се приближи до траекторията на совалката на дистанция от само три часа път, късно в нощта. Това беше неприемлива опасна близост, а още нищо не се знаеше за този обект. Алекс се зае да го изучава със всички налични средства. Запали цигара и насочи скенерите за далечна дистанция, натам. Очакваше се през цялата нощ дежурните да се дебнат със този обект. Можеше да се окаже безобиден, или да не прояви интерес към совалката, но трябваше да се внимава.
Наближаваше полунощ. Дежурните бяха си направили чайник с билков чай и следяха поведението на обекта Х, който единствен беше по- наблизо по траектория на приближаване до тяхната совалка. Honda не беше никак безобидна машина. Тя разполагаше с ядрени и дори неутронни снаряди. Разбира се, това можеше да се окаже съвсем безобиден случаен кораб, преминаващ оттук.
*
Два дни по- късно совалката Honda приближаваше кръстосвача Nissan, където сега се намираше и кораба Crossfire. Това беше на няколко часа път от планетата PN 131- 20. Алекс тази вечер беше в странно настроение. Никак не му се воюваше, а от продължителното недоспиване му се щеше да спи цяла седмица наведнъж. Той гледаше неодобрително на заръките на адмирал Шао, силите им в тази зона да се включват във войните срещу хищниците. Екипажите на Nissan и Crossfire също бяха разделени на три лагера. Едните искаха да се приберат обратно на Новата Земя- Orixon 44. Други отиваха още по- далеко в мечтите си- те искаха незабавно завръщане на добрата стара Земя. Едва малцина одобряваха участие във войните в тази зона…
По- късно вечерта совалката Honda се прибра благополучно в кръстосвача Nissan. Екипът на Алекс, състоящ се от 25 души сега, оставаше да живее и дежури от самата совалка, до втора заповед. Това не попречи на близо 12 души, които излязоха из кръстосвача на разходка и да си видят колегите и приятелите тук. Honda оставаше дежурна за тази вечер и идващата нощ. Совалката можеше да бъде изпратена по задачи, в най- близко време.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма се прибраха в каютата си на Honda и се заловиха да се пооправят, преди в близките часове да поемат дежурствата по охраната на кръстосвача.
*
Полунощ наближаваше, а кръстосвача Nissan започваше обиколки около планетата на хуманоиди- PN 131- 20, за да я предпазва от приидващи нови кораби на хищниците. Долу на планетата войната беше замряла поради смразяващ мраз. В зоната нямаше нито един вражески обект, със изключение на двата кораба на хищниците, които бяха долу, но вече разбити многократно от въздушните сили на планетата. Самите хищници се бяха изпокрили, кой където намери, най- вече из складовете с хранителни продукти в трите атакувани, преди време града. Мразът се оказваше лош приятел на хищниците. Той ги беше изненадал неприятно, сварвайки ги неподготвени и объркани, още повече, че корабите им бяха вече развалини…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар