Времето сега:

сряда, 6 ноември 2013 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 168, Valeri Kolev.




ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 168, Valeri Kolev.

Четиримата земляни, се бяха озовали в евакуационна капсула, а тя беше закрепена към един неголям астероид. Скенера показваше, че наоколо е пълно с кораби на хищниците. Къде са били, как са попаднали тук, земляните незнаеха. Не помнеха подробности, освен, че бяха бързали на някъде, с един малък джет от кораба Crossfire.
-Незнам как сме попаднали тук, но давайте да мислим, как ще се измъкнем!- каза Аш.- Астероидът се движи доста бързо! Кой знае, докъде ще ни закара…
-Нямам понятие, Аш!- каза Алекс, запали една цигара и погледна към Ким.- Давайте да видим с какво разполагаме тук! После ще мислим как да се измъкнем!
-Капсулата е от неизвестен вид.- отбеляза Палма.- Спокойно! Имаме достатъчно запаси на първо време. Лошата новина е, че радиото не работи и незнаем къде сме…
-А, кафе имаме ли?- стпъписа се Ким по някое време.
-Кафе, цигари, джин с тоник!- каза Палма.- Спокойно, запасите ни са добри! Със скафандрите сме и със калашниците! Няма страшно, ще оцелеем някак. Да видим инструкциите при оставане зад борда на кораба!...
*
Часовникът на Алекс показваше вечерно, бордово време, когато четиримата намериха в един ъгъл още една врата. За тяхно учудване от капсулата, през тази врата попаднаха във вътрешността на астероида.
-Тази капсула просто още не е изтреляна всъщност!- каза Аш. - Тя е именно за катапултиране от това място!
-Прилича на астероид.- каза Палма.
-Значи, намираме се на астероид, тук има и капсула за евакуиране, още незадействана… - каза Алекс.- Става все по- интересно!... А сега, какво ще правим?
-Как сме попаднали тук?!- попита Ким.
-Какво пише из инструкциите?- попита Аш.
-Нямаме време за инструкции. - каза Алекс.- А това тук е някакво извънземно съоръжение…
* 
Беше вечер, когато четиримата се прибраха в капсулата, макар и чужда, те я обявиха за свое убежище. Със часове бяха търсили из съоръжението, но не бяха открили пулт за управление. От един асансьор разбраха, че това е астероид, но вътре в него имаше построено съоръжение и то голямо и сложно. Изморени от скитане из подземията на това съоръжение, четиримата смятаха да си почиват в капуслата. Със нея имаха възможност да катапултират, при нужда. Радиото беше в сянка, но със секнерите си можеха да видят навреме, ако предстои катастрофа… Това нещо летеше с доста голяма скорост и беше немислимо да не го управлява някой, или поне автоматика. До момента те не бяха намерили пулт за управление, или каквато и да е техника… Това само отвън изглеждаше да е астероид. Това беше сложна машина. Беше загадка как са попаднали на това място, какво представлява то и накъде отива. Това все въпроси със повишена трудност…
Алекс свали шлема си, седна на едната койка и запали цигара. Скоро кафето им беше готово. Седнаха и се замислиха. Какво беше станало с тях? Къде отиваха?
*
След дълго изучаване на астероида, на който бяха попаднали, вечерта четиримата отново се събраха в спасителната капсула, залостиха входната врата и изморени побързаха да хапнат и да седнат около малката масичка до койките си, за да обмислят нещата отново. След хапването Алекс запали цигара, а скоро беше готово и кафето за четиримата. Твърде не им се приказваше. Днес бяха разбрали, че астероида лети по сложна траектория, вероятно воден от автоматика. Имаше много заключени врати из подземието. Какво ли имаше зад тях? Къде отиваха и кой стоеше зад всичко това? Това се питаха четиримата сега. Капсулата беше автономен възел със всичко най- необходимо за оцеляване при евакуация. Имаше и баня, която Алекс използва тази вечер. Чистичък и в добро настроение, той седна пред лаптопа си, за да умува, какво да се направи при сегашната ситуация. Шансове да се измъкнат от положението нямаше почти никакви. Определено тази машина ги водеше някъде конкретно, а те просто бяха отвлечени. Сега се питаха- а защо?
Капсулата скоро се затопли, а четиримата се готвеха за сън. Всеки щеше да стои на пост през нощта за два часа. Входът на капсулата беше добре залостен, за да не бъдат неприятно изненадани от някого. В оставащото до лягане време, четиримата обсъждаха положението. Голям проблем беше, че не работи радиото. Неможеха нито да приемат информация, нито да предават, а това беше лошо.
*
Изминаха няколко дни, откакто четиримата земляни се намираха в спасителна капсула, закрепена за изкуствен астероид, който летеше по сложна траектория, все още неизвестно накъде. Беше един техен следобед, когато видяха, че прелитат край някаква планета. Взеха решение да катапултират от този изкуствен астероид, за да се спуснат към планетата под тях. Капсулата имаше и ракетни двигатели и парашути, а тяхното задействане можеше да стане чрез портативните компютри на земляните, както вече бяха разбрали. Докато наближаваха планетата, четиримата бяха със свити сърца. Не се знаеше какво има долу на тази планета. Не знаеха и коя е тя и къде точно се намира. Алекс запали цигара и се загледа през люка. Скоро щяха да се откачат от астероида, за да започнат спускането към планетата.
Спускането продължи няколко часа. По време на спускането сравниха разположението на континентите на планетата, със данните от компютрите си. Резултатът беше добър- това беше планетата Orixon 91. Тя беше населена с миролюбиви същества, които имаха и космонавтика. Четиримата земляни се изпълниха с надежда. Можеше пък да успеят да се върнат отново при своите…


(следва продължение)









Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза