ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №78, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №78, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс и Ким бяха излезли навън и се разхождаха край бойната станция. Тук служеха 500 военни, също от AFJ. В совалката Браун разговаряше с двама от станцията в каютата за гости. Алекс и Ким вървяха по пресния сняг, който валеше и в този момент. Станцията беше подземна, а навън над нея по нищо не личеше, че тук е разположена бойна станция. Няколкото входа на станцията, бяха маскирани умело в храстите. Беше забележителна вечер. Красива зимна картинка, но порядъчно извънземна. Двамата крачеха надолу към близкото поточе. Наблизо забелязаха само двама караулни, които бяха на близкия външен пост. Те се топлеха край запален огън и печаха прясна риба от потока. Алекс и Ким ги доближаваха, а караулните добре знаеха за тях, вече информирани по радиото.
-Как е момчета?- попита ги Алекс.
-Наблизо има село. Пазим някой да не наближи прекалено станцията. Но предимно дивеч, минава оттук. Искате ли риба?
-Няма да откажем печена риба!- каза Алекс.
Настаниха се около огъня, а снега продължаваше да трупа. Рибата от потока беше вкусна. За съжаление тук нямаше алкохол, ако изключим еднолитровия запас от джин в униформата на всекиго от AFJ. Караулните наблюдаваха района с десетки камери, разположени около станцията. След като се стоплеха на огъня, те щяха да патрулират около базата.
-Колко поста имате тук?- попита Ким.
-Постовете за десет, но патрулите са доста повече.- казаха момчетата от охраната.
-Имали ли сте някакви изненади скоро?- попита Ким.
-Не. Преди три години наблизо се приземи малък кораб на пасарите. Взривихме го, и това е всичко при нас. Понякога идват приятели от селото. А вие от къде идвате?
-Ние сме от Далечното разузнаване.- каза Алекс- Докарахме ранени, 38 души, в тукашната болница на лечение. Херките потрошили до основи техния кораб. Голям късмет, че ги намерихме навреме, нямаха храна от дест дни…
-Лоша работа!- кимна единия постови.
Алекс и Ким постояха край огъня близо час, преди да тръгнат обратно към совалката. По обратния път вървяха малко по- бързо, от полунощ имаха дежурство. Момчетата от охраната им бяха дали торба с риба, щеше да има похапване на совалката, преди да се мине на смени и повечето от екипа да легнат да спят. В совалката всичко беше нормално. Скоро щеше да е полунощ.
*
Беше по обедно време, няколко дена по- късно. Двата кораба на командир Йон, бяха във полет към планетата Orixon 10. Алекс скоро беше станал от сън и вече разсънен и в добра форма си сипа кафе и запали цигара, докато преглеждаше новините от корабите и от фронтовете, във войната срещу пасарите. Из кораба "Crossfire" течеше обикновен ден. Някои от смените спяха по това време, а една от смените обядваше в столовата. Това бяха 60 души екипаж, които командир Йон командваше, а под негово командване бяха и още 70 души на втория кораб- "Ford". Полетът вървеше нормално, като по учебник. Наблизо минаваха над 30 обекти, които сега се проверяваха от дежурните.
В началото на следобеда Алекс се върна от разходка из кораба, зареди си двата термоса с кафе и чай и седна да поработи по пулта. Той и екипа му, общо 10 души бяха в совалката "Honda", а тя в хамбара на кораба "Crossfire". Алекс отново беше тъжен. Командването не пусна двата кораба в отпуска, а тези 130 души имаха нужда от почивка. Алекс също. Той наблюдава известно време информацията за този полет и близките обекти около двата кораба. Нещо не вървеше. По начало хората на Йон нямаха желание да пътуват до планетата Orixon 10. За тази планета нищо не се знаеше, а в архивите на AFJ, просто беше набелязана за посещение в скоро време, т.е. сега.
Следобеда напредваше, когато Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран, показващ пътя пред корабите на Йон. Загледан в звездите и една по- близка планета и луните й, той се чудеше защо пак е тъжен. На пръв поглед всичко беше нормално. Той предположи, че някакви далечни събития му влияят зле на настроението. Това можеше да се окаже самата истина. Лоши неща по- принцип, често се случваха из космоса. Едни цивилизации биваха погубени, но се появяваха нови. Някоя звезда изгасваше, а изгряваха Свръхнови. Това беше в реда на нещата. По- късно Алекс и Ким излязоха отново из кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, само някакви роботи пренасяха плодовете и зеленчуците от новата реколта на оранжерията. В столовата имаше десетина души, някои вечеряха, а други пийваха по нещо. Тук бяха Манхатън и Йоанна, които се черпеха с вино и мезета. Алекс и Ким седнаха при тях. Горе в совалката нямаха спешни задачи, та можеха да се почерпят и те. Отвориха бутилка червено вино и студена лимонада, взеха си мезе. Обстановката беше някак си странна- не беше никакъв празник, нито нещо по- радостно се беше случвало наскоро.
-Какво ново?- попита Манхатън.
-Пасарите спазват временно примирие.- каза Алекс.- Но херките сеят разрушения вече на пета планета по ред… Командването се въздържа да им обяви война…
-Трябва да сме нащрек по отношение на херките, особено!- каза Манхатън.
-Трябва.- каза Алекс.- Вече знаем някои неща за тях. Те идват от друга галактика и са много гладни и свирепи.
-Как това ще се отрази на положението в нашата галактика?- попита Йоанна.
-Очаква ни лошо бъдеще…- каза Алекс.- Нямаме информация с каква сила разполагат херките. Оръжията им и техниката им са от непознати за нас технологии. Само гадаем за техните обичаи, бит и религии…
-Но, колко време са били на път към Млечния път, тези херки?!- попита Ким.
-Пътували са няколко стотин години, докато пристигнат тук!- каза Алекс.
Виното беше от бордовите запаси, направено тук от много реколти грозде. Мезето също беше добро. Алекс се оживи от алкохола. Просветна му пред очите и макар и за час забрави лошото настроение.
Вечерта наближаваше, а също и най- близката планета и трите й луни. Дежурните не бяха сигурни, но това може би беше планетата Orixon 11. Докато я доближаваха можаха да прихванат медийни сигнали от там, радио и телевизия. Скоро сигналите бяха достатъчно силни и добри, за да могат дежурните да се запознаят с обитателите на планетата. Нямаше нищо особено и на тази планета, на пръв поглед. Превода на тукашните езици беше в ход да бъде разгадан в най- скоро време от бордовите компютри. В очакване да се запознаят с особеностите на тукашните светове, земляните от двата кораба на Йон се готвеха за вечерта си.
Вечерта започваше, когато дежурните засякоха разговор на херките, от техни сили, които бяха наблизо карй планетата, или долу на нея. Това тотално променяше нещата по двата кораба на командир Йон. Корабите започнаха обиколка на орбитална височина с ниска скорост. Йон все още не беше решил дали ще се отговаря на евентуален огън, от страна на херките. Земялните от двата кораба бяха нащрек и на тръни.

(следва продължение)