ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №88, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №88, Valeri Kolev.

Към края на следобеда совалката Honda се намираше вече достатъчно надалеко от град 27. Настроението сред екипажа от десет души се покачи, сякаш бяха избегнали голяма опасност, когато бяха в този град. Алекс обаче получи пристъп от своя извънземен грип. Този път имаше страшни болки по цялото си тяло, в костите и мускулите си, подобно на силна умора, но всъщност въобще не беше това. Той не се даваше лесно на грипа, а оставаше прав пред оперативния екран, където наблюдаваше картината на полета. Още не беше решено на къде пътуват, но се намираха над океана, на височина от 4,000м. Времето беше много лошо, буря със светкавици и силен вятър. В совалката беше обаче топло и уютно. Имаше сериозни проблеми със радио- връзките, което откъсваше десетимата от света и своите хора.
В началото на вечерта мълния удари един от двигателите на совалката. Алекс и неговите хора станаха на крака, а робота- пилот се опитваше да овладее ситуацията. Совалката губеше скорост и височина, а един от двигателите гореше. В този момент отказа и електрониката на борда. Совалката падаше от 7,000 м. височина, а долу вилнееше тукашния океан… Роботът- пилот беше добър. Той веднага премина на резервната компютърна система, която се задейства благополучно, а Алекс зае мястото до него и каза:
-Моля седнете и затегнете коланите, може да подруса!
-Алекс, какво си намислил? Двигателя гори!- каза Аш.
-Ще се приводним!- каза Алекс- И пускаме совалката в режим на подводница!
-Добра идея!- каза Браун.- Изпращам втория робот да гаси двигателя!
-Хайде, размърдайте се!- каза Алекс.- Падаме, но бавно…
Изглеждаше, че нещата са под контрол, а Алекс дори запали цигара и погледна назад към своите хора. Тук нямаше никаква паника.
*
Бяха се приводнили успешно, а двигателя беше загасен. В режим на подводница се потапяха, за да избегнат огромните вълни, каквито имаше на повърхността. Докато се ориентираха под водата, стана ясно, че дъното е на повече от 1,000 м. Някакво течение ги повлече на някъде, но други неприятности не се появиха. На по- голяма дълбочина течението ставаше все по- бавно, докато достигнаха стотина метра и совалката стана управляема.
-Добре, ама сега накъде?- попита Аш.
-Трябва да поправим двигателя.- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Совалката беше все още под вода в океана, във режим на подводница. Десетимата не бяха успяли да ремонтират повредения от мълнията и пожара двигател, а без него не стигаше тягата, за да излязат от водата. Умуването, как да излетят без един двигател, още продължаваше. Алекс запали цигара, сипа си чай и седна да си почине. Като подводница, тук всичко беше нормално, но като совалка, тази машина не можеше да излети. За излитане от вода се искаше доста тяга на двигателите. Все още нямаше и радио- връзка със своите хора. В такава ситуация десетимата не се намираха в опасност, но това беше своеобразен капан за тях, който съдбата им определи, този път…
Следобеда напредваше, а совалката беше хванала курс към по- плитки води, за да опитат излитане от там. В началото на бордовата вечер на радара забелязаха, че наближават остров. Скоро забелязаха и някакви светлини от към острова. Предполагаше се, че острова е населен. Докато го наближаваха, Алекс запали цигара и си сипа чай. Искаше да се постопли и да си отдъхне от дежурството, преди да стигнат до острова. Не знаеха, какво да очакват край този остров, но мислеха поне за една добра радио-връзка, за да съобщат до кораба, за инцидента, който им се беше случил.
Вечерта напредваше, когато десетимата със совалката Honda достигнаха острова. Това което ги изненада тук беше, че тук има подводен град. Никой не очакваше точно такова нещо. След обичайната проверка, дали това е дело на херките, стана ясно, че не е на херките, а на тукашните военни- тайна, подводна, бойна, база. Скоро Алекс и хората му опънаха топла връзка до входната камера на подводния град. Напред отидоха Алекс, Ким и Аш. Докато чакаха налягането в камерата да се изравни, отсреща, зад дебелото стъкло ги чакаха дава униформени от местните извънземни. Приеха ги нормално и със приятелски чувства, все пак тукашните хора бяха в съюз със земляните, заедно във AFJ.
Военните от тази тайна, бойна база, въведоха тримата земляни в една, добре изглеждаща стая, където да поговорят. Алекс просто им разказа, какво им се е случило, за мълнията и запаления двигател. Извънземните отговориха, че двигателя скоро ще проработи. Те знаели, точно къде е повредата. А във връзка със херките, тукашните военни казаха, че разчитат на помощта на AFJ. Херките се били появили за пръв път преди близо година. За момента не нападали жителите на тази планета, но от тях можело всичко да се очаква. Сетне ги разведоха из базата си. Това беше страхотно съоръжение, откъдето можеха да се команват всичките пет армии на тази планета. Оттук можеше да се задействат и ракетните установки за отбраната на планетата от нашественици.
*
Късно вечерта двигателя на совалката проработи и десетимата командоси напуснаха острова. Можеха да излетят по всяко време, но много внимателно, защото на повърхността вълните достигаха 20- 30 м., и там се образуваха много силни подводни течения, които правеха совалката неуправляема. Все пак се измъкнаха от капана на океана благополучно, след едночасова борба с огромните вълни. Докато набираха височина в небето, Алекс си сипа билков чай, запали цигара и се усмихна, макар и това да беше само една крива гримаса, върху суровото му лице. И другите бяха радостни, че се измъкнаха успешно от капана на океана и, че скоро ще си бъдат "у дома", на борда на кораба Crossfire. Разбира се до него щяха да достигнат чак през нощта, или на сутринта, в зависимост от силата на насрещния вятър.
Наближаваше полунощ, а совалката с десетимата командоси летеше на височина от 15 км. Надолу беше облачно, а ветровете бушуваха предимно на север. Имаше и малки торнада, които хората на Алекс заобикаляха. Въпреки лошото време и студа навън, вътре в совалката беше топло и уютно. Имаше достатъчно гориво, вода и провизии, а екипа на Алекс беше в добро настроение, като съвсем скоро някои от тях отиваха да спят, за да бъдат във форма за нощните смени на мостика.
Малко преди полунощ, застъпиха на дежурство пред пулта, Алекс, Ким и Аш. Останалите бяха изпратени по койките си, за да спят и да са бодри за следващите дежурства. Полетът течеше нормално, а на тази височина от 15 км. атмосферата беше разредена и вятъра слаб. Летяха над тъмната половина на планетата,което съвпадаше с вечерното бордово време.
-Пустата му мълния!- каза Аш.- Щяхме да се разбием! Защо защитата не е сработила?!
-Това е извънземна мълния, Аш!- каза Алекс.- Има сериозни различия от нашенските на Земята…
-Можехме да катапултираме…- каза Аш.
-Не беше необходимо, имахме достатъчно мощност да се приводним успешно.- каза Алекс.
-Ами ако не бяхме попаднали на онзи остров, как щяхме да изплуваме от океана?- каза Аш.
-Имахме и скрити козове, Аш!- каза Алекс.
-Аз защо нищо не знам за това?- каза Аш.
-Ако беше командир на совалката, щеше да знаеш повече!- каза Алекс.
Аш леко се засегна и обиди, но не каза нищо. Времето течеше бавно и спокойно, а совалката напредваше по курса си към кораба Crossfire, макар и да нямаше все още радио- връзка с тях. Ким по някое време стана за да направи среднощна закуска за тримата. Алекс остави совалката на автопилот, а робота следеше дали всичко тече нормално. Не се очакваха неприятности в идващата нощ…

(следва продължение)