ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 325, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 325, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire наближаваше град по пътя си, край който имаше база на Съпротивата. Пилотите започнаха снишаване на височина, към тази база. Градът беше със 700,000 жители. Командир Йон все още решаваше, дали там ще се нощува или само ще има някакъв престой. В тези часове целия екипаж беше на крака, за пет свободни часа време. Из кораба стана оживено и шумно, думкаше силна музика по коридорите. Това бяха любимите часове на екипажа, когато можеха да се погрижат за себе си, а сетне да се видят с другите, с приятели и колеги. Свободни часове командир Йон не даваше винаги, а само когато той прецени.
*
В следобеда на другия ден Crossfire все още се намираше край големия град и базата на Съпротивата. Тук бяха нощували. Алекс стана от сън късно. Сега той пушеше цигара с кафе и преглеждаше новините, седнал в удобното си кресло пред компютрите, а до него бяха помощниците му- Палма, Ким и Аш.
В началото на вечерта Crossfire отлетя от базата на Съпротивата, край големия град със 700,000 жители. Докато набираха височина Алекс запали цигара с кафе и се загледа в картината от предните камери на кораба. Полетът започваше нормално, а летяха към база № 2 на AFJ. На борда бяха будни само 50 души. До Алекс седяха Палма, Ким и Аш. Днес в добро настроение, четиримата се занимаваха с обичайните задачи. Алекс се захвана да проверява радио- ефира за близки сигнали на "хищниците", а Палма наблюдаваше радарите. В зоната имаше към 24 по- близки обекти, които не бяха вражески.
По- късно вечерта Алекс запали цигара и зареди пълен чайник с билков чай, за да се затоплят четиримата. Полетът вървеше нормално, а кой знае какви проблеми не се забелязваха. В дежурната каюта в тези часове бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита. Навън беше адски студ, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Crossfire летеше на 10 км. височина със скорост от 400 км/ч. над континента. Това беше континент изцяло под контрола на Съпротивата. Тук нямаше хищници, освен по затворите за пленници. Това правеше полета по- спокоен и сигурен. Въпреки това дежурните проверяваха всичко, както обикновено. Алекс отново умуваше по своите над 20 теми за размисъл, над белите листи хартия. Той запали цигара, взе си чай и се изолира от странични мисли. Щеше да се занимава с програми за прототипа, щеше да си припомня предишни свои животи и мъдростите от тогава, щеше да търси радиовръзка със роднините си, както и да търси информация за тях. Други теми за размисъл бяха свързани с безопасността на кораба, противодействие на нерегламентираните телепортации, т.е. отвличанията от кораба. Макар и рядко, такива неща се случваха и тук. Загънат в дебело одеало, с чаша чай до себе си, Алекс обмисляше нещата и драскаше по хартията графики, схеми, числа и текстове. Цялата вечер и част от нощта бяха пред него, а той беше доволен от това.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Беше тихо и пусто навсякъде. Само на един от асансьорите срещнаха някого, това беше охраната, патрулна двойка. Поздравиха се, а Алекс и Палма продължиха нататък из кораба. Те вървяха бавно, за никъде не бързаха. Спряха се до един люк в посока на движението на кораба, запалиха по цигара и извадиха плоските бутилки с джин от джобовете си, за да отпият по глътка. Това беше една хубава вечер, а те бяха още много млади и жизнени. Руменина се появи по бузите на Палма. Тя се засмя и хвана Алекс под ръка. Те се загледаха навън, а гледката беше страхотна. На хоризонта изгряваше Зелената луна, а тук- там около нея плуваха пухкави, бели облаци. Палма се замечта, а Алекс се замисли дълбоко. Те постояха пред люка близо половин час, преди да продължат нататък. В столовата завариха Ким и Аш и смяната от 50 души, застъпваща в полунощ. Събраха се отново четиримата на масата до люка, а принцеса Lipo им сервира вкусно вечерно меню с вино и студена лимонада. Алекс отпи вино, запали цигара и се загледа навън. Долу на земята се виждаха светлините на голям град. Crossfire само минаваше оттук. Нямаше да има скорошна спирка, чак до сутринта. Четиримата не бързаха за никъде тази вечер. Похапваха и пийваха бавно, докато разговаряха с колегите наоколо. Те току- що ставаха от сън, а в полунощ застъпваха по дежурствата си, нощна смяна.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire беше пристигнал в една от базите на AFJ, преди няколко часа. Това беше база № 2, а планетата тук се казваше Orixon 50, според наименованията въведени във AFJ. Все още не се знаеше дали ще се нощува тук, или престоя е за малко време. Алекс се беше изправил пред предния люк и гледаше местността пред кораба. Беше се спуснала мъгла, влажно и мразовито време. Мъглата не пречеше на оптиката за наблюдение, която имаше скенер. Виждаше се всичко и то на далеко. Алекс въздъхна тежко. Този ден го беше нападнал неговия извънземен грип, който го тормозеше от много време, изчезваше и се появяваше с нова сила. Беше си сложил пълен чайник с билков чай да се свари, за да се топли, а скоро щеше да се загъне и в дебелото одеало на креслото зад компютрите. Тази вечер Алекс беше нетрудоспособен. Той оставаше на мястото си, но временно за екипа му отговаряше Аш. Екипът на дежурните. В същото време Алекс беше изморен от работата в последния месец. Цялото му същество жадуваше за поне 24 часа сън без прекъсване и една продължителна почивка, но уви това нямаше как да стане сега. Чайникът беше готов. Алекс го взе до себе си, сипа си голяма чаша чай, загъна се в дебело одеало и се зае с обичайните си задачи, силно разсеян и изморен. Грипът го караше да зъзне дори на топлото, а жизнената му сила изтичаше незнайно къде. Това водеше и до мрачни мисли, които го съсипваха допълнително. На една крачка от отчаянието, Алекс полагаше усилия да се вземе във ръце. Този грип мутираше непрекъснато. Старите лекове, които му бяха помагали преди, вече не бяха актуални. Алекс отново опираше до билките и лековете на шамана Джи, който беше в екипажа на този кораб. Много скоро шамана Джи щеше да донесе билките, които бяха нужни на Алекс сега. Това беше спасителната мисъл, която освежи Алекс. Той живна, затопли се изведнъж и с благодарност си помисли за шамана Джи. Помощта щеше да дойде много скоро. А може би вече беше дошла.



(следва продължение)