ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 345, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, а Crossfire се беше издигнал на 10 км. височина над океана, поддържайки скорост от 300 км/ч. в посока към фронтовата линия на втория континент. Там през цялата нощ кораба щеше да сканира позициите на "хищниците", техните машини и лагери, за да бъдат по- късно бомбандирани и унищожени. Екипажът все още не беше преминал към трисменен режим на работа. Хората подготвяха кораба за евентуални битки или бомбандировки. Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по местата си и работеха по задачите си. Тук беше и Ing от Съпротивата, който отговаряше за комуникациите със Съпротивата. Той също така изучаваше историята на кораба Nissan, както и на Crossfire.
Към средата на вечерта Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше пътя на кораба и замята под него. Кораба вече беше над фронтовата линия, течеше сканиране на повърхността. Разни мисли минаваха през главата на Алекс в тези часове. Отключеното му съзнания за спомени от предишните, повече от 600 негови животи, му даваше нови и нови познания и мъдрост. Това го караше да изучава нови и нови познания на чужди цивилизации, които му бяха някак си познати. Усещанията, които имаше Алекс тази вечер бяха свързани със изтерзаната земя, над която летяха. "Хищниците" искаха да я превземат, но местните хора с помощта на Съпротивата, не им позволяваха това.
Късно вечерта екипажа премина към трисменен режим, а останаха будни само 50 души. Полетът вървеше нормално, а близки опасности нямаше. Защитата срещу ракети на Crossfire, можеше да го опази от преки попадения, ако попаднеше под обстрел. Алекс запали цигара и сложи чайника с чай да се вари, за да се топли после. Наближаваше полунощ, а той имаше още много задачи. В това време дежурните се свързаха с кораба Ford, който летеше назад с един час, над териториите на "хищниците". Разговаряха почти половин час. Тази нощ трите кораба щяха да властват над небето на втория континент. Не се изключваше да използват и сила. Между трите кораба беше осигурен общ радиоканал, по който те поддържаха контакт през цялото време. Горещата връзка щеше да им бъде от голяма полза тази нощ, в полет над опасните територии.
Около полунощ Алекс се беше изправил пред предния люк на дежурната каюта и замислен наблюдаваше пътя пред кораба. Тази нощ щяха да бъдат пилоти Манхатън и Джейсън, най- добрите пилоти на кораба. Палма се беше появила тихо зад Алекс. Тя сложи ръце на раменете му и каза:
-Тази нощ май няма да се спи!...
-Ти можеш да спиш, но аз имам още работа за вършене.- каза Алекс.
-Да пийнем джин с тоник!- каза Палма.
-Разбира се.- каза Алекс.
Постояха двамата пред люка известно време, преди да си седнат по местата, а Палма сипа по чаша джин с тоник за четиримата, докато все още бяха по местата си. Дежурствата бяха разпределени вече, а те четиримата можеха да почиват, макар и зад компютрите. Не им се спеше, а нощта щеше да бъде напрегната. Алекс като шеф на екип от 30 души дежурни, които се сменяха на по 6 часа, беше дал инструкции и оставаше на линия, да се намеси при нужда. Дори когато спеше, той имаше готовност бързо да става и да се намесва при необходимост.
Полунощ минаваше, когато Crossfire продължаваше полета си на височина от 10 км. и със скорост от 300 км/ч. над фронтовата линия, криволичеща на зиг- заг, както беше вървяла войната в последните месеци.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше към един свободен град със население от 700,000 души, град на тукашните хора, край който имаше база на Съпротивата. Този град беше отдалечен на 2,800 км. от фронта във свободни територии. В тези часове Алекс и Палма се топлеха с чай и се занимаваха по компютрите, седнали на своите места. Тук беше и Ing, който обучаваше екипи от кораба, да работят с компютри на Съпротивата. В замяна те пък го обучаваха да може да работи с пултовете на Crossfire. Тази нощ беше минала спокойно. Не се беше наложило на трите кораба да откриват огън. Затова пък в момента изтребители и бомбандировачи на Съпротивата нанасяха удари по набелязани след сканирането цели на "хищниците".
Следобеда напредваше, когато корабът Crossfire се приземи в базата на Съпротивата, край големия свободен град на тукашните хора. Навън беше около - 25 ' С, сурово време. Екипите по зареждането на кораба с гориво, вода, кислород и провизии заминаха да оправят нещата, а командир Йон прие трима тукашни офицери. До града бяха пуснати да се разходят 40 души, избрани от командира, като награда за добра служба. Алекс, Палма, Ким и Аш се приготвиха да излязат до града, те взеха един от джетовете на кораба и скоро отлетяха към града, на около 10 км. нататък. Алекс запали цигара, седнал на дясното място, а до него Аш пилотираше джета. Момичетата бяха на задните места, а по- назад имаше и два бойни робота, които взеха за своя охрана. Вече над града, четиримата го разглеждаха от 200 м. височина, преди да се спуснат и да приземят джета някъде. Това беше разходка, без някакви задачи.
Вечерта започваше, а четиримата разгледаха града от високо, преди да се приземят край търговския център. Оставиха джета си на паркинга пред центъра и влязоха вътре. Решиха да хапнат, преди да обиколят магазините и така се озоваха в един ресторант. Взеха си бутилка вино с лимонада и по двойна порция рибено филе. Докато хапваха, те слушаха разговорите из ресторанта, а тук имаше към 150 души, сред които и хуманоиди. Виното беше добро, както и рибата. Четиримата си хапнаха добре, а тук се забавиха около час, преди да продължат на обиколка по магазините, в търсене на оригинални стоки, които можеха да им бъдат полезни в службата.
По- късно вечерта четиримата се прибраха в кораба със пълен джет със стоки, както за тях така и за подаръци на приятелите. Такива подаръчета се правеха, когато нещата не вървят, когато нещо се е закъсало. Подаръчета в точния момент вдигаха духа на хората. Подаръчета се правеха и при нови срещи с колеги или непознати, навсякъде из космоса…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар