ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 337, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, когато Crossfire летеше към брега на океана, от където щеше да тръгне над фронтовата линия. Патрулния полет беше изключително опасен, а хората вече имаха и инструкции за следващите няколко дни. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха в часовете до полунощ, но имаха готовност да останат на линия и след това, предвид тежката мисия. Crossfire летеше на височина от 10 км. и със скорост около 300 км/ч. Така щеше да патрулира над фронтовата линия през цялата нощ, а сигурно и на сутринта. Екипажът вече беше взел мерки да си направи това пътуване по- приемливо, а 150 души отидоха да спят и почиват. Алекс се беше разбеснял срещу "хищниците" и техните господари- "злите демони". Както го познаваха неговите колеги, то със сигурност тази нощ можеше да открие огън по "хищниците", ако някъде ги забележеше. Войнствено бяха настроени и колегите му из кораба.
Късно вечерта патрулирането продължаваше без особени проблеми. Алекс се беше загънал с дебелото одеало, топлеше се със чай, вече по- спокоен, и сканираше земята под кораба. Тук излизаха на яве бункерите на "хищниците", както и техните машини. За момента Crossfire само оглеждаше зоната, без да стреля, но това никак не беше изключено. Лошото време беше попречило на "хищниците", да вдигнат авиацията си. Съвсем неподготвени и заварени в лош момент, "хищниците" долу по бойните полета трепераха от страх.
Наближаваше полунощ. В дежурната каюта беше топло и уютно, а навън вилнееше снежна буря. Алекс си сипа чай, запали цигара и погледна към своите помощници. До момента нищо особено не беше забелязано по бойните полета. Чисто беше и в небето около кораба. Ниска беше активността и по бойните полета. Съпротивата укрепваше позициите си, докато траеше затишието.
*
Беше следобеда на другия ден. След като Crossfire сканира фронтовата линия, дежурните го обърнаха по същия път, но на обратно за наказателна операция. Crossfire летеше отново над фронтовата линия и унищожаваше всички машини на "хищниците" около линията, както и лагерите им. Стрелбата от Crossfire беше започнала още в зори. Назамните сили на Съпротивата съобщаваха за сериозни щети нанесени по обектите на "хищниците". Алекс стоеше прав пред стенния екран и наблюдаваше наказателната операция. Така щеше да бъде през целия ден. От екипажа спяха в тези часове 100 души, които щяха да поемат кораба в полунощ. Алекс запали цигара с кафе и погледна своите колеги в дежурната каюта. Crossfire стреляше през цялото време по цели на "хищниците". Скоростта му беше вдигната на 800 км/ч., а височината на полета беше 5 км.
Следобеда напредваше, когато Алекс седна на масата за по чаша джин с помощниците си, а дежурни останаха Браун и Джейн. Палма беше замислена в този ден, Ким изглеждаше сърдита за нещо, а Аш преглеждаше доклада за попаденията от стрелбата на кораба. Резултатите бяха добри. Зоната около фронта беше прочистена на 200 км. навътре към позициите на "хищниците". Междувременно в зоната се беше появил кораба LX 2080 на Съпротивата. Той летеше след Crossfire зает със сканиране, след стрелбата. Дистанцията между двата кораба варираше от един до два часа полет. По- късно се разбраха да се приземят на едно и също място, в база № 8 на AFJ, а това щеше да се случи около вечерта, а може би и по- рано.
Наближаваше края на следобеда, а с това Crossfire преустановяваше стрелбата и се насочваше към база № 8. По- късно вече далече от фронта, екипажа си отдъхна от напрежението. Алекс запали цигара с кафе и въздъхна. Навън вилнееше снежна буря, а в каютата беше топло и уютно.
Започваше вечерта, а кораба летеше над свободни територии, на път към база № 8. На близо час дистанция го следваше кораба на Съпротивата- LX 2080. На борда на Crossfire бяха оставени будни 50 души, а другите почиваха и спяха. В тези часове Алекс седеше зад компютрите си, загънат с дебелото одеало и докато работеше, се топлеше с кафе или чай. Полета вървеше нормално, а наоколо нямаше вражески обекти. По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка и за да огледат нещата тук. Те запалиха по цигара, докато вървяха из коридорите.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire се приземи в база № 8 на AFJ. Това беше планетата Orixon 31. Край базата се издигаше град- колония на земляните, където живееха 300,000 души, преселници от Земята. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да погледнат навън. Валеше сняг и беше тихо. В далечината се чуваше шум от топлоцентралата на града. Тук готвеха кораб с подкрепления за фронта. Той щеше да отлети късно тази вечер. Местността около кораба беше гориста, а нататък се ширеше джунгла. Времето тази вечер беше омагьосващо със пухкавия сняг, който се сипеше. Алекс и Палма постояха близо час на терасата, пиха и по кафе, преди да се приберат на топло. Тази вечер командир Йон щеше да приеме четирима офицери от базата, докато екипажа подготвяше кораба за следващи полети и възстановяваше резервите от боеприпаси, изразходвани през изминалото денонощие.
По- късно Алекс, Палма, Ким и Аш седнаха около масата на чаша джин с тоник и салатка от осолен лимон. Докато те се черпеха, дежурни бяха Браун и Джейн. Алекс си драскаше по белите листи, нови и нови планове, Палма слушаше музика, а Ким стана да приготви вечеря, докато Аш преглеждаше новините. Скоро кораба беше готов за следващи полети. Запасите му бяха възстановени от складовете на базата. В тези часове екипажа получи награда от 4 часа, свободно време. Пред кораба беше отворен скара- бира пункт, донесоха и риба уловена в близката река. Скоро тук се събраха много хора- от кораба, от базата, и цивилни от града. Тук пред кораба стана оживено и шумно, а веселието започваше нормално. Тези хора тук бяха обединени от факта, че са заедно тук и сега. По това време пристигна и кораба на Съпротивата- LX 2080. От там също излязоха хора за скара- бира веселието. Появиха се също Алекс, Палма, Ким и Аш, както и приятеля им офицер от Съпротивата- Ing. Бирата беше добра- произведена тук в града, а месцето беше от стопанството на града- от прасенца и козички. Рибата имаше добър вкус- риба от тази планета. Нямаше нищо съществено по- различно във вкусовите очаквания, въпреки песимистичните първоначални прогнози. Дивечът си беше дивеч, навсякъде из космоса…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар