ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 349, Valeri Kolev.
Това беше една вечер, когато Crossfire почиваше приземен на летището на град със 200,000 жители. Тук нямаше бази на Съпротивата и AFJ, но имаше бойна станция на тукашните военни сили. Тук кораба щеше да остане до полунощ, за кратка почивка на екипажа и за проверка на корпуса и системите му. В същото време кораба се готвеше за продължаването на патрулния полет. Беше определен час за тръгването оттук- полунощ. Алекс и тримата му най- близки другари се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си, а до тях беше и местенцето на извънземния Ing от Съпротивата, който щеше да бъде тук за неопределен период от време, като представител на Съпротивата. Дежуреха Шон и Никита тук, а на мостика пилоти бяха Джим и Джо в очакване на излитането оттук в полунощ. Тази вечер Алекс умуваше по въпроса- как екипажа да издири своите близки, роднини и приятели, пръснати из космоса, вече. Тази идея беше позабравена, но ето, че Алекс отново се зае с това. Работата опираше до продължително търсене на радиостанции, продължителни разговори с различни бази на AFJ и земни колонии по чуждите планети. Разбира се, също и контакт със Земята, но там всичко беше друго, там цареше невиждано робство, а никой нямаше да се трогне да търси там нечии роднини и приятели… Алекс се замисли дълбоко, а с него умуваха и тримата му другари. Той гаврътна глътка джин и тоник, сдъфка резенче осолен лимон и се загледа към екрана на компютъра, който му помагаше във търсенето на близките на екипажа, а също и неговите. Това издирване щеше да продължава дълго време. Хората на този екипаж от 250 души, бяха най- малкото 2,000 души, а със екипажа на Nissan от 500 души, излизаха още 4,000 души, оптимален вариант, или общо за издирване: около 6,000 души… Алекс и неговите другари настръхнаха. Това означаваше дълго ровене из ефира и дълги разговори с други станции из космоса… Поради големите разстояния обикновената радиовръзка ставаше със размяна на много информация наведнъж, а се чакаше много за обратната информация. Това се избягваше чрез специални далечни връзки с насочени лазерни лъчи, но прицелването беше много трудно.
*
След цялата нощ и на сутринта патрулиране, Crossfire се приземи в следобеда в една от базите на AFJ. Алекс се топлеше с чай и пушеше цигара, докато се свързваше с базата, за да получи новини. Навън беше студено и влажно, валеше дъжд. Докато преглеждаше новините измина близо час време. Навън бяха излязли два екипа, за да заредят кораба с гориво, вода, кислород и провизии, както и за да огледат корпуса за нови повреди. Командир Йон прие четирима офицери от базата, за да разговарят по последните теми от новините. В това време бяха събудени целия екипаж, като този път им беше дадено по- рано свободното време от командир Йон. В тази база кораба щеше да престои само няколко часа, преди да отлети по пътя си. Все още нямаше решение, на къде щеше да продължи той, като се изчаваха инструкции от адмирал Шао от кръстосвача Nissan. Из кораба се започна раздвижване. Екипажът се оправяше и привеждаше във форма, преди да се съберат всички в столовата.
В началото на вечерта екипажът вечеряше в столовата, където всички се събраха, да пийнат, хапнат и да поговорят. В това време Алекс и тримата му помощници се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си в дежурната. В тези часове Алекс разбираше каква силна омраза има той към "злите демони" и техните армии от "хищници". Това беше нечовешка омраза и ненавист, която напираше да експлодира у него. Замислен над въпроса, той отвори картата на планетата и се занимава продължително време да изучава позициите на "хищниците". Скоро Crossfire щеше да отлети, този път за да бомбардира лагерите и позициите на "хищниците" и техните машини. Беше определен час за излитането на нощни бомбандировки, за след около два часа. Подобна омраза към "хищниците" и "злите демони" изпитваха повечето земляни, а не само те, а и приятелските им цивилизации във AFJ, както и в Съпротивата. "Злите демони" бяха виновни за всички неприятности, нещастия, беди и катастрофи на цивилизациите от системата Orixon, а и не само там.
След вечерята екипажа се зае да подготви кораба за нощен полет и бомбандировките, които той щеше да направи. Стегнаха машините и системите на кораба, приведоха се в стегната форма и се разпределиха на смени, както винаги. Будни останаха 100 души, а останалите отидоха за задължителен сън. Скоро Crossfire щеше да отлети от тази база, на нощен полет. Алекс запали цигара замислен над картите. С червени кръстчета по картата бяха посочени бункерите, където имаше екземпляри от "злите демони", ръководещи нашествието и бойните действия на "хищниците". Това бяха едни от основните цели на ударите тази нощ. Алекс отпи глътка джин с тоник и се изправи пред предния люк. Долу екипите довършваха зареждането на кораба, преди той да отлети.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire отлетя от базата на AFJ, на наказателна операция, бомбандировки над вражеските позиции. На линия бяха 100 души от екипажа, а останалите 150 спяха в задължителен сън. Докато кораба набираше височина, Алекс и неговите другари се черпеха с джин с тоник. Смените за дежурствата бяха разпределени, а те четиримата щяха да наглеждат как вървят нещата. Алекс запали цигара, дълбоко замислен в тези часове. Според плана на операцията имаха два часа път до началната точка, откъдето започваха наказателната операция. Алекс разглеждаше подробно картата на планетата, където всичко беше отбелязано, а сега се виждаше и мястото на самия кораб върху картата, със неговите точни координати. Около кораба нямаше вражески обекти в тези часове. Полета вървеше нормално без сериозни проблеми. Най- странното на "злите демони" беше, че те бяха хуманоиди и трудно се разпознаваха сред хората, за разлика от "хищниците", които бяха зверове- мутанти. Това, че "злите демони" трудно се забелязваха сред обикновените хора, им даваше свободата да хитруват, да се крият и замислят нови и нови пъклени планове за нашествия, световно господство и несметни богатсва, към каквото се стремяха от десетилетия в системата Orixon и съседни системи…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар