Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
петък, 5 декември 2014 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 353, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 353, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, а Crossfire беше скачен към един от доковете на междинната станция. Алекс, Палма, Ким и Аш, както и два робота излязоха из станцията да се разходят и да огледат какво има там. Тук имаше 30,000 гости, както и 1,000 души персонал. Навсякъде имаше хора, най- различни и по външен вид и като раса, както бедни така и богати. Някои бяха дошли тук за да търсят някаква работа, други бяха пътешественици, търсещи приключения, някои идваха за бизнес, други идеха да купуват стоки. Из чакалните беше пълно с хора. Кафенетата бяха добре посетени. Алекс и неговите другари се намериха с Ing пред един ресторант. Той както винаги се разхождаше сам. Тръгнаха заедно петимата, за да огледат по магазините в търсене на оригинални, хитри джаджи. За около час време напълниха търговската кошница, а роботите я тикаха по пътя обратно до кораба. Това бяха специални приспособления, звездни карти, музика, филми, книги, пакетирана храна и лакомства, както и напитки.
Късно вечерта Алекс и Палма се бяха уединили в бокса си и подреждаха новите си придобивки по раниците си и във склада си. Бяха доволни от пазаруването. Имаха изключително интересни попълнения в скалада си. По- късно се събраха отново петимата по местата си, за да се почерпят с джин с тоник. Алекс поръча на принцеса Lipo от кухнята, да им донесе вечеря за петима и това щеше да стане в близките 30 - 40 минути. Алекс погледна екраните на своето място. Около кораба нямаше забелязани вражески обекти или други, които можеха да бъдат опасни по някакъв начин. Зареждането на кораба беше приключило, а екипите се бяха прибрали в кораба. Дежурните чакаха решението на командир Йон, дали ще се нощува тук, или ще се върнат на Nissan. Йон все още нямаше решение.
Вечерта напредваше още повече, когато се взе решение кораба да нощува тук на дока в станцията. Екипажът остана особено доволен от това. В оставащото време до полунощ екипажа можеше да отдели време за себе си и своята подготовка. Алекс и неговите другари по това време се черпеха с джин и тоник. Дежурните подготвяха кораба за нощуване. Двата му входа бяха повдигнати на 15 м. височина, бяха пуснати щитовете на кораба, отбранителната му система и алармената система. Алекс нямаше да отива да спи до към 2 ч. Неговите другари се присъединиха към него в това му решение и оставаха будни. Имаха много работа и по безопасността на кораба и екипажа, както и по проекта.
Наближаваше полунощ. Алекс умуваше по своите теми за размисъл, днес повече от 20, докато драскаше по листи хартия. Той запали цигара, взе си кафе и дълбоко замислен погледна през страничния люк до себе си. Оттук се виждаше един от куполите на станцията, както и оранжериите в далечината, много совалки и кораби. Оттук Алекс видя, че е пристигнал и кораба на техните гости от Съпротивата- LX 2080. Бяха го настанили на един съседен док, наблизо. Винаги беше добре, когато наблизо имаш приятели и Алекс оценяваше това. Той се замисли за слоноподобните хуманоиди, какъвто беше и неговия приятел Ing, станал вече част от екипажа на Crossfire. Тъкмо мислеше за него, когато чу гласа му до себе си:
-Моите хора са тук!- каза Ing.
-Какво ще правят?- попита Алекс.
-Ще заредят кораба и ще се разходят.- каза Ing.- Вече видях, че тук са други наши приятели с техен кораб. Виждали сме ги на друга планета във войната…
-От каква раса са те?- попита Алекс.
-Хуманоиди. - каза Ing.- Имат различни видове с тях… Един от нашите им гостува преди 15 години, ваше време… Останахме с добри впечатления от тях.
-Къде отиват сега?- попта Алекс.
-Закупуват оръжия за своята планета.- каза Ing.- Носят големи количества боеприпаси, за да има тяхната армия. Преди 5 години спечелихме войната там. Хищниците бяха разгромени и напуснаха тяхната планета…
Двамата замълчаха, а Ing седна на мястото си и опита връзка със своите приятели, които беше забелязъл. Алекс въздъхна тежко и стана за да се разтъпче и да се наплиска с вода на чешмата. Нещо се беше размекнал в последно време, а нямаше място за такива неща, намираха се на дистанция три месеца от Земята, огромно разстояние, което не можеше да се премине лесно… Освен това, на добрата стара Земя бяха позабравили AFJ. Там отдавна неможеше да се разчита на добра дума…
Около полунощ Алекс се ровеше из радиоефира. Той прихващаше сигнали от близо и от далеко, а преводача се опитваше да превежда информацията, често пъти- съвсем успешно. Замислен дълбоко по темите си за размисъл, Алекс се разсейваше с раговорите, които прихващаше. От това се разбираха страшно много неща за различните раси из космоса, а Алекс непрекъснато изучаваше нови и нови знания, жаден за знания и мъдрост. До него Палма дъфчеше топла пица, а Ким се беше зхванала да почисти дежурната каюта. Аш разговаряше с Ing на разни теми, а дежурни бяха Шон и Никита. Екипажът на Crossfire все още не спеше. Поради особените обстоятелства тук, командир Йон временно беше отменил задължителния сън. Това означаваше, че всеки сам разполага с времето си и сам решава кога ще спи, когато няма задачи или дежурство. Новото положение разтревожи мнозина. Те се почувстваха уязвими и неусетно започнаха да се готвят за битки, дори съвсем скоро, ако това се наложи… Корабът не можеше лесно да се превземе, не можеше и лесно да се пробият защитите му със стрелба. Екипажът беше добре защитен, а освен това имаше дежурни, които следяха за безопасността, а освен това корабът можеше и да стреля…
Алекс беше огладнял. От известно време той практикуваше гладуване с лечебна цел. Хапваше само ако е наистина гладен. Той взе едно кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. От тук се виждаше как из станцията кипи от живот. Извън нея пък непрекъснато идеха нови кораби, а други отиваха по пътя си. Нещо дразнещо имаше наоколо и всички от екипажа добре разбираха това. Командир Йон отново се обади по общата честота и каза, че Crossfire ще отлети през нощта, когато бъде дадена заповед за отлитането. На екипажа се препоръчваше повишена готовност и бдителен сън…
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар