ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 364, Valeri Kolev.
Късно вечерта командир Йон взе решение, Crossfire да остане на позициите при отряда от 200 военни за известно време, за да им помогне. Екипажът взе местата си за водене на битки. Тази нощ при необходимост щеше да се стреля с оръдията на кораба, както и с ракетните му установки. Совалките Honda и Mazda щяха да направят нощни бомбандировки по позициите на врага. От най- близката база на AFJ, командир Йон поиска подкрепление за отряда от 200 военни, който държеше тези позиции на фронта. Военните останали тук в немилост се съживиха скоро и въздъхнаха с облекчение, че са се оттървали от гибел. Те се стоплиха и хапнаха на борда на кораба, където получиха и медицинска помощ. Но трябваше да отиват, за да ремонтират машините си и да си правят окопи и подземни укрепления. Десетте робота, подарък от Crossfire, вече им помагаха. Поне тази нощ, Crossfire щеше да остане тук, за да помага. През това време, военните тук- 200 души, трябваше да се укрепят, да съберат сили и да си подредят бункерите с боеприпаси и провизиите. Това, чак до следващото посещение на обслужаващите фронта екипи и машини. Тази тотална война на световете, обединени в Съпротивата и Агенцията AFJ, срещу общите врагове- "злите демони" и техните армии от "хищници", се водеше при остър недостиг на достатъчно машини, войници, боеприпаси и провизии. Именно тези "луфтове" обираха кръстосвачите от AFJ с техните кораби и екипажи. Това правеше и Crossfire.
Алекс запали цигара с голяма чаша горещо и силно кафе, изправен пред предния люк на каютата. В далечината някъде се намираха позициите на "хищниците", а се очакваше те скоро да се активизират и да атакуват тези позиции на Съпротивата тук. Скоро над фонтовата ивица бяха изпратени и малки дронове. Скоро щяха да се знаят подробности за най- близките позиции на "хищниците". Алекс се замисли над проблемите на фронтоваците, както тук на Orixon 73, така и по другите планети, където се водеше същата война, срещу агресорите- "хищници". Crossfire оставаше тук, най- малко за 24 часа. Тази нощ това място щеше да бъде укрепено, особено бункерите, окопите и укрепленията по тези позиции. За сутринта тук бяха обещани подкрепления от още 200 души. Междувременно тукашните фронтоваци се редуваха на групи от по 20 души, да гостуват на Crossfire. Те споделяха, че били стигнали до пълно отчаяние. Нямали достатъчно храна от близо месец, откогато кътали и последните си боеприпаси. Карали на режим на строги хранителни икономии.
Наближаваше полунощ, а в района завея сняг, който бързо трупаше и стана мразовито. Терена ставаше непроходим, а с това намеренията на "хищниците" да напредват по фронта, се бяха провалили.
*
Беше началото на вечерта на другия ден. Crossfire още стоеше до позициите на 200 военни от Съпротивата, които държаха тази ключова местност под контрола си. Половин час по- рано тук пристигна транспортен кораб на AFJ със още 200 военни подкрепление за тези позиции. "Хищниците" не бяха нападнали по никакъв начин, дори се забелязваше липса на активност от тяхна страна, заради сковаващия мраз и огромните преспи от пресен сняг. В изтеклите изминали часове тук бяха укрепени позициите, бункерите и окопите, а техниката беше ремонтирана и пусната в действие. Военните, държащи тази ключова местност разполагаха с достатъчно боеприпаси и провизии, поне за идващите 4- 5 седмици. Crossfire вече можеше да продължи патрулния си полет в идните часове, а екипажа се готвеше за това и подготвяше кораба в готовност.
По- късно вечерта Crossfire продължи патрулния си полет. Докато кораба набираше височина, Алекс се топлеше с чай и разучаваше кривата линия на фронта по картата. На земята беше мраз към - 20 'С, а на височина тази температура стигаше до - 50' С. Ветровете в небето не бяха за пренебрегване, но Crossfire имаше сериозни защити от влиянията на ветрове и бури. Щеше да се лети през цялата идваща нощ, но не бяха изключени повиквания за помощ от позиции по фронта. На борда на кораба в тези часове сяпха 100 души, дежуреха 60 души, а 90 души почиваха в свободен режим и се привеждаха в готовност за евентуални битки. Корабът се пилотираше от Манхатън и Джейсън. В дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн. Алекс и неговите помощници и другари- Палма, Ким, Аш и Ing се занимаваха с комуникациите на кораба, а също така дебнеха за опасности по пътя. Корабът скоро достигна на височината, която щеше да поддържа в следващите часове- 7 км., а скоростта му беше към 400 км/ч.
Вечерта напредваше неусетно, а Алекс запали цигара с горещ чай, загънат в дебелото одеало и се замисли за разни неща. На фронта не се забелязваше активност от страна на "хищниците", а силите на Съпротивата укрепваха позициите си и събираха сили за нови битки. До момента кораба нямаше заявки за помощ от фронтоваците, но имаше готовност веднага да достави боеприпаси и провизии, там където имаше нужда от тях. Други кораби на Съпротивата превозваха подкрепления до различни позиции по фронта. Междувременно беше осъществена радио- връзка със кръстосвача Nissan. Последните инструкции на адмирал Шао бяха, Crossfire да продължава да оказва помощ на силите на Съпротивата тук, поне още седмица, преди да бъде повикан на борда на Nissan. Адмирал Шао специално поздрави екипажа на Crossfire с настъпващата Нова Година 7015- та. Светлия празник щеше да се празнува от различните общности на земляни, по кораби, по бази и колонии- градове, според възможностите и обстоятелствата, но този древен празник от родната планета Земята припомняше на земляните в системата Orixon от къде идват техните корени и ги приобщаваше в едно огромно, но разделено общество на земната човешка цивилизация. Според календара на кръстосвачите от Агенция AFJ, имаше разминаване в датата на Новата Година, на места до близо 10 дена от тази на самата Земя, това поради огромните дистанции и известни аномалии във пространствено- времевия континиум. С вярата и надеждата за едно по- добро бъдеще, земляните бяха обединени около своя свят, древен и роден празник…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар