ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 356, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 356, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс се топлеше с кафе, загънат в дебелото одеало зад компютрите. Напоследък имаше проблеми със зъбите и не можеше да спи добре. Беше изтормозен и намръзнал, а студа коварно проникваше навсякъде. В това време екипа по зареждането на кораба с товарите, уговаряше покупките и започваше товаренето с помощта на роботите от кораба. Втория екип даваше картина и звук от вътрешността на станцията, под Първия купол. Тук имаше всякакви създания, но и голям процент хуманоиди. Алекс се натъжи внезапно. У него се обаждаше носталгията по миналото и го тормозеше неговия извънземен грип. Съчетано със студа и зъбобола, това беше ужасяваща комбинация. Алекс въздъхна тежко и запали цигара, а от автомата взе голяма чаша кафе. Неизвестността и огромната дистанция от родната планета този път сериозно го атакуваха. Алекс се втресе от студ и мрачни мисли. Глътка горещо кафе му връщаше топлината и вярата за добро бъдеще. Той се загъна добре в топлото одеало, а Палма в този момент се появи и седна на мястото си до неговото, за да се включи в проверките за безопасността на кораба и екипажа. Алекс не беше сам тук. Тук имаше верни приятели и колеги. Той се разчувства от тези мисли и за малко да се просълзи от умиление. Не биваше да се предава и да се отчайва, това беше боен космически кораб, а навън беше войната…
Полунощ беше минало, бордово време, а Алекс оставаше зад компютрите. Палма също остана на мястото си, а Ким и Аш от няколко часа спяха, в готовност да бъдат повикани.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си, със скачените към него четири кораба. Този ден минаваше добре за екипажите на корабите тук, в добра форма беше и Алекс. Беше успял да се наспи добре. Палма в този ден раздаваше усмивки. В тези часове Алекс разговаряше по телефона със колегите от кораба LM 3041. Обменяха опита си и споделяха по- важните новини за войната. А новините от Orixon 44, Новата Земя на земната цивилизация бяха добри. Не същото се говореше за старата добра Земя. Там робовладелския строй владееше хората и те масово бягаха от планетата, в търсене на по- добър живот и добра работа.
Започваше бордовата вечер, когато Алекс запали цигара и извади бутилка джин и тоник, за да се почерпят хората в дежурната каюта. Освен неговите помощници и двамата дежурни- Шон и Никита, тук имаше още десет души, които участваха в разговорите с кораба ML 3041. Разбира се имаше и срещи на живо, но по телефона ставаше по - бързо и лесно. Сипаха си джин по чашите и се развеселиха от това, а Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна напред. Звездата беше все по- наблизо, а с това започваше да има и планети наоколо, със нормални условия за живот. До планетата Orixon 73 оставаха няколко часа път. В тези часове дежурните се запознаваха с информацията за тази планета и опитваха радиовръзка с нея. След като екипажите на корабите тук, включително и извънземните от Съпротивата се видяха и говориха, из корабите настъпиха времена на обсъждания и обмисляния на действията във войната. Тук имаше общо 900 души, от които извънземните бяха към 50. Режимът със задължителен сън беше отменен временно. По това време тук спяха около 100 души. Почиваха 300 души, а останалите бяха заети със различни задачи и дежурства. Полета вървеше нормално.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ing разговаряха за компютрите, които си размениха за подаръци. Ing упорито изучаваше как се работи с компютрите на земляните. Алекс също се интересуваше от компютрите на чужди цивилизации. Двамата си обясняваха подробности за компютрите и работата с тях. Край двамата се мотаеше Палма и разнасяше чаши с кафе и с джин тоник за двамата и за няколко души наоколо. В дежурната освен тях имаше и още пет души по това време. Дежуреха Браун и Джейн. Междувременно планетата Orixon 73 беше все по- наблизо. Адмирал Шао искаше да видят какво става там. Щяха да спират при тази планета и да изпратят кораб долу до повърхността й. Алекс запали цигара с кафето си и погледна как върви полета. Планетата щеше да бъде достигната скоро на дистанция от 200 км.
Алекс въздъхна тежко и се изправи пред предния люк, за да погледне изучаващо и изпитателно планетата на хоризонта. Той се чудеше, какво ли става сега там.
*
Късно вечерта Crossfire и LX 2080 се отделиха от кръстосвача Nissan за да се спуснат към планетата. Те се движеха на дистанция помежду си половин час път. Алекс седеше на мястото си и следеше как върви спускането, докато отпиваше кафе. За момента всичко беше нормално, а Nissan остана в дрейф на 200 км. от планетата. На тази планета- Orixon 73, имаше сили на хищниците, тук беше опасно и се водеше война. Crossfire щеше да се спуска 3- 4 часа, до достигане на 10 км. височина, от където продължаваше в хоризонтален полет. Тук имаше един свободен континент, а там имаше по няколко бази на AFJ и на Съпротивата.
По- късно спускането продължаваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш, както и Ing, се черпеха с джин с тоник и следяха как върви. Около кораба нямаше близки вражески обекти, но всички бяха с повишено внимание, зоната беше опасна. Междувременно кораба премина в готовност за битки и откриване на огън, впредвид сложната обстановка тук на тази планета. Алекс провери оръдията на кораба, както и готовността на екипажа за водене на битки, всичко беше наред. Докато продължаваше спускането командир Йон даде инструкциите си за идната нощ, която наближаваше.
Бордовата полунощ наближаваше, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предни ялюк на дежурната каюта и наблюдаваха пътя напред. Корабът навлизаше в облаци и мъгли, все още над 10 км. височина на полета. Идването на планетата Orixon 73 беше съвсем случайно. По заповед на адмирал Шао трябваше да се провери обстановката тук и да се помогне на силите на AFJ, които се намираха на тази планета. В очакване на нощен полет над океана, екипажа се разпредели за сън, почивка и дежурства. На борда на кораба всичко беше нормално, а някъде след тях идеше и кораба LX 2080, на гостите от Съпротивата.




(следва продължение)