Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
неделя, 7 декември 2014 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 354, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 354, Valeri Kolev.
В следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си в пълен състав. Алекс се топлеше с чай, загънат с дебелото одеало зад компютрите и се занимаваше както обикновено. Полета вървеше нормално, а наблизо нямаше вражески сили и обекти. Кръстосвача беше насочен към звездата Orixon 7. В зоната имаше около 58 обекта, които бяха на дистанция по- малко от пет часа полет. Това бяха различни совалки и кораби, но сред тях нямаше вражески. В тези часове дежурните опитваха да се свържат с тези обекти, докато се намираха в достатъчна близост, а после следваше раздалечаване. На борда на Nissan бяха ограничени смените за задължителен сън. Повечето хора от екипажа имаха възможност сами да определят времето си за сън, в зависимост от дежурствата си и задачите си.
Във вечерта кръстосвача Nissan наближи астероидно поле обвито в газови облаци. Адмирал Шао поиска да се разгледа това поле отблизо. Навътре в полето беше изпратен кораба Crossfire, а Nissan намали скоростта си и остана в дрейф наблизо. В това време Алекс и неговите другари се черпеха с джин и тоник, а дежуреха Браун и Джейн. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и погледна картината пред кораба. Скоро потънаха в газовите облаци, които бяха като мъгла, а някои оцветени в сини цветове. Полето беше голямо и се простираше със хиляди километри наоколо.
Вечерта напредваше, а Crossfire обхождаше астероидите и сканираше наоколо в търсене на вражеско присъствие. Алекс беше малко сънлив и малко разсеян в тази вечер. Той се захвана да прерови радиоефира в търсене на близки станции. Палма слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше вкусна вечеря. Аш разговаряше по телефона с някого, а Ing се беше задълбочил в изучаването на земната цивилизация. Обиколката из астероидното поле щеше да отнеме най- малко нощта, която идваше.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да огледат корпуса отвътре за повреди. Те се спряха до един от люковете и се загледаха в далечината, където идваше слаба светлина от Orixon 7. Астероидите, обгърнати от газови облаци, бяха някак си тайнствени и мистични. Тук светлината беше слаба. Един тъмен, мрачен свят на странни животински видове и растения. Палма потръпна, изплашена от усещанията от тези светове. Двамата запалиха по цигара и извадиха джин за да пийнат. През цялата нощ Crossfire щеше да е в близост до тези светове. От опит се знаеше, че и по такива места има живот, макар и странен и различен. Двамата погледаха безмълвни навън, преди да продължат обиколката си.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Екипажът беше свободен, доколкото хората имаха задачи или дежурства. Някои спяха, други почиваха, но нащрек. Навън беше един странен свят на мрака.
*
Течеше сутринта на другия ден. Новият ден започваше трудно. В дежурната каюта Ким раздаваше топли пици и горещ чай. Crossfire продължаваше обиколката си из астероидното поле. Алекс запали цигара с чая си, замислен и сънлив. Нощните дежурства бяха минали някак си. В тези часове дежуреха Шон и Никита. Кораба се пилотираше от Джо и Джими. През нощта беше забелязано, че на някои от астероидите има флора и фауна, но присъствие на "хищниците" тук не беше открито. Тук имаше хиляди по- малки астероиди, както и около 100 по- големи, а газовата среда спомагаше за живота на растителните и животинските видове в тези светове. Това бяха причудливи създания, които оцеляваха дори при слаба светлина, както беше тук в тази зона.
Сутринта напредваше някак си, а Crossfire имаше още непроверени участъци из астероидното поле. Алекс запали цигара и си взе чай. В тези часове той се беше замислил за бъдещето. Колкото и да беше неизвестно и несигурно бъдещето, Алекс беше малко оптимист. Той не спираше да умува и да крои планове. Оптимизъм му даваше и работата по прототипа на неговия нов вид компютър. Докато го проектираше и създаваше, Алекс виждаше напред в бъдещето, когато всеки землянин, независимо къде се намира из космоса, ще притежава един такъв компютър, за да го пази и да му помага, както и за да го свързва със себеподобните по световете. Този уникален поглед в бъдещето безспорно даваше много сили и оптимизъм. От тези усещания бяха обхванати и помощниците на Алекс, при работата му по този проект.
Наближаваше обедно време, когато Crossfire прекрати търсенето в зоната на астероидното поле и взе курс обратно към кръстосвача Nissan. В зоната нямаше присъствие на "хищници". Мястото беше отбелязано в архивите на корабите, за следващо изследване от AFJ. Ако се намереха достатъчно хора, това място можеше и да се засели. Алекс се беше замислил точно по тази тема. Това беше свят със слаба светлина и слаба гравитация, а пробите от газовите облаци бяха категорични- ставаше за дишане от хора, макар и със особен дъх. Алекс запали цигара и поръча на принцеса Lipo да донесе обяд за дежурните. Доколкото работеше разузнаването, то обедното меню било вкусно.
В началото на вечерта Crossfire пристигна при кръстосвача Nissan и зае мястото си в корпуса му. Започваше ускоряване на скоростта в посока към Orixon 7. Алекс сложи чай да се вари с големия чайник, запали цигара и се замисли. Мисълта му все още се занимаваше с тъмния свят на астероидите. Това място беше уникално, макар и тънещо в сумрак. Може би щеше да има мераклии да се заселят там, а първо се започваше с построяване на база на AFJ, там. Информацията беше прибавена към архивите на корабите, а също беше изпратена до другите кръстосвачи, за да се помисли по въпроса. В дежурната дежуреха Браун и Джейн, а Алекс и неговите другари се занимаваха по своите места, със разни задачи. Ing също беше тук и опитваше радиовръзка с далечни кораби на Съпротивата, използвайки голямата антена на Nissan. Из кораба Crossfire дежуреха 40 души, 100 почиваха, а 110 спяха в тези часове. Това беше по тяхна лична преценка, съобразено с графиците на смените. Временно не се използваше задължителен сън. Алекс се изправи за да се разтъпче и да се наплиска с вода на чешмата. Полета започваше нормално, по траектории изчислени за висока скорост…
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар