ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 359, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 359, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Crossfire летеше в гъста мъгла над континент № 2 на Orixon 73. Полетът беше без план, крайна цел и конкретна задача. Летяха на 8 км. височина, със скорост от 300 км/ч. и оглеждаха наоколо по всички възможни начини. Тук "хищниците" бяха превзели 42 % от територията на континента. На борда на кораба в тези часове спяха 150 души, други 50 почиваха, а 50 бяха на смяна. Денят беше преминал спокойно, след отлитането от базата на сутринта. Леко напрежение от последните часове застави дежурните да бъдат със повишено внимание. Алекс и другарите му седяха по местата си, а дежуреха Браун и Джейн. Алекс прослушваше ефира, в очакване да прихване вражески разговори по радиото. Това никак не беше изключено и обикновено даваше добри резултати.
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара с кафе и спря работата си, за да почива половин час. Тук бяха също- Палма, Ким, Аш и Ing, които се занимаваха зад компютрите със задачите си. Алекс се беше замислил, седнал в удобното кресло и загледан наляво през люка. Навън беше типична зима, а мъглата създаваше усещане за невидимост, което би заблудило някого, но не и земляните.
Късно вечерта Алекс и другарите му се черпеха с джин и тоник, тъй както си седяха по пултовете. Долу на земята под кораба беше спокойно. Това бяха териториите на "хищниците", но тук не се водеха престрелки, фронта беше много по- нататък в южна посока. Мрака и мъглата помагаха на Crossfire да бъде незабележим. Беше пусната и системата за "невидимост" от радарите на противника. В относителна безопасност екипажа на кораба разучаваше разположението на обектите на "хищниците" по превзетите от тях територии, 42% от континента. Следващия път кораба щеше да бъде тук за да бомбардира, вече уточнени цели.
Континентът беше голям, със 12,000 км. широчина и 19,000 км. дължина. В този смисъл Crossfire щеше да лети през цялата нощ, за да обхване в наблюдението си по- голяма територия. Поддържаше се ниска скорост умишлено, за по- добро сканиране и наблюдение. Алекс запали цигара и си взе кафе по някое време. В дежурната каюта, осветена в мека светлина, беше топло и уютно. Тази вечер Алекс и другарите му щяха да останат на линия до 3ч. в нощта, за по- голяма безопасност на кораба и екипажа. В този смисъл Алекс поръча на принцеса Lipo от кухнята, храна за вечерта и за през нощта. Младата, извънземна принцеса Lipo, готвачка и сервитьорка по свое желание, скоро щеше да донесе топла храна за вечеря, както и провизии за нощните смени в дежурната.
Наближаваше полунощ, когато се разменяха дежурните от вечерната и нощната смяна. Оставаше съвсем малко време до тогава. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше пътя напред. Директно върху люка се наслагваше компютърната картина на мрака навън, достатъчно светло за да се вижда всичко. Долу под кораба се наблюдаваха градове и големи площи джунгла. По- нататък се простираше море. Алекс си взе голяма чаша горещо кафе, запали цигара и провери каква е ситуацията из кораба. Полетът вървеше нормално, а долу на земята беше спокойно. Времето беше дъждовно, наблюдаваха се долу известни наводнения. В очакване на дълга, но спокойна нощ в полет, екипажа беше в добро настроение.
Полунощ. Алекс и Палма седяха около масата и се черпеха с джин с тоник. Ким и Аш бяха отишли да се освежат, а Ing отиде при командир Йон, за да получи инструкции.
*
Беше късно вечерта няколко дни по- късно. Корабът Crossfire пътуваше към една от базите на Съпротивата, на единствения свободен континент на планетата Orixon 73, континент № 1. През тези дни кораба беше бомбандирал позициите на "хищниците" на континент № 3. В тези часове кораба летеше над океана, на височина от 12 км. и със скорост към 400 км/ч. Екипажът беше поизморен и недоспал си. Въпреки това дежуреше бодрата смяна от 70 души, които бяха спали към 6 часа през деня. Останалите почиваха, а други 50 спяха. Настроенията из кораба не бяха добри. В лошо настроение беше и Алекс. Изправен пред предния люк на дежурната каюта той пушеше цигара с голяма чаша кафе и наблюдаваше пътя пред кораба. Около кораба нямаше опасни обекти, нито в небето, нито долу в океана. Полетът вървеше нормално. Алекс се беше замислил дълбоко, за причините за лошото настроение на борда на кораба. Те можеха да бъдат най- различни, но Алекс смяташе, че разбира защо е така. Просто други земляни бяха в беда, някъде из космоса в тези часове. Поради огромните разстояния, беше невъзможно нито да се научи истината за тях навреме, нито можеше да се изпрати помощ навреме. Това беше теория, която Алекс беше проверил достатъчно добре и всъщност беше точно така. В тези тежки часове, когато екипажа на Crossfire беше изморен, недостатъчно спал, изтормозен и разкъсван от тежки мисли, извънземния им колега и гост- Ing не изпитваше подобни чувства. Той разбираше добре, че земляните са оклюмали цял ден. Опитваше се да разбере причините, защото те му бяха приятели, бяха му и симпатични. В това време втория кораб от състава на кръстосвача Nissan- Ford се намираше на пет часа дистанция от Crossfire, но пътуваше към същата база на Съпротивата, където щяха да се срещнат двата кораба и екипажите им. Там вече беше пристигнал кораба на гостите от Съпротивата- LX 2080. Това бяха 50 извънземни, слоноподобни хуманоиди, а Ing беше именно такъв и един от тях.
Оставаше съвсем малко време до полунощ. Алекс седеше на мястото си и наблюдаваше екраните. Тук вървеше информация от радарите, от скенерите, имаше и картина от вънщните камери на кораба. Навън беше тихо, но мразовито.
*
В следобеда на другия ден Crossfire, Ford и LX 2080 бяха в една база на Съпротивата. Денят беше хубав, но мразовит. Алекс стоеше изправен на терасата на дежурната каюта и пушеше цигара с кафе, а до него беше Палма. Из базата подготвяха кораб с товари и провизии за фронта, със 400 души подкрепления. Из джунглата край базата се чуваше стрелба, водеше се учение със нови войници. На трите кораба им предстояха полети, по- късно през този ден. Екипажите се готвеха за това и почиваха.





(следва продължение)