ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 357, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 357, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire летеше на височина от 10 км. на път към една от базите на AFJ, на свободния континент. Другите четири континента бяха военни зони, където се водеше война срещу хищниците, които опитваха да превземат планетата. Алекс пиеше кафе в компанията на другарите си, седнали по местата си зад компютрите. Това беше планетата Orixon 73. Корабът летеше със около 300 км/ч. сред облаци и мъгла. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше близки вражески обекти, но въпреки това екипажа имаше готовност по всяко време да открие стрелба. Алекс разговаряше по това време със кораба LX 2080 на гостите от Съпротивата, които бяха на около два часа път, по- назад и летяха по същото трасе след земляните. Това бяха 50 души, слоноподобни хуманоиди. Ing беше един от тях, но вече назначен за неопределено време на борда на Crossfire. Тук Ing беше доволен от местенцето си в дежурната каюта, от койката си, от храната и от отношението на земляните към него, а тук той отговаряше за връзките на земляните със Съпротивата.
Към средата на следобеда Алекс, Палма и Ing излязоха из кораба на разходка и за да проверят корпуса, системите и възлите му. Тук много неща бяха чужди за Ing и той изказа високо менение за този кораб. Той каза, че е виждал много машини, но този кораб наистина е уникално постижение на научната мисъл. Докато тримата обикаляха по коридорите на кораба, те срещаха свои колеги, някои почиващи, други на смяна, а 100 души спяха в тези часове.
Започваше вечерта , когато Crossfire се приземи в базата на AFJ. Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата веднага след кацането и погледнаха навън. Времето беше хладно, но меко и валеше дъжд. Из базата вървеше една обикновена вечер. За фронта се стягаше товарен кораб с боеприпаси и провизии, както и 100 души подкрепление. Нататък се виждаха светлинките на града- земна колония със 200,000 души население. Алекс и Палма запалиха по цигара, докато разглеждаха местността наоколо, а пред кораба вече излизаха екипите за зареждане с товари и за ремонти по корпуса. Двамата постояха близо половин час на терасата, а въздуха беше чист и свеж, меко и дъждовно време, приятно за разходки.
Вечерта напредваше, когато в базата се приземи кораба от Съпротивата- LX 2080. Този кораб гостуваше на земляните от кръстосвача Nissan за неопределено време. Екипажът му се състоеше от 50 души- слоноподобни хуманоиди. Десет от тях бяха поканени от командир Йон, тази вечер да гостуват на борда на Crossfire. Поканата на командира беше приета. Командир Йон също така награди 40 души от екипажа си, да се разходят из града. Те скоро заминаха към града със джетове.
Алекс запали цигара, изправен пред стенния екран на дежурната каюта, където течеше всякаква информация и можеха за кратко време да се разберат много неща. Тук се отбелязваше колко души от екипажа са на борда на кораба, колко са навън и с каква цел, колко спят, колко са на смяна, също така- какви гости има на борда и колко са те. В тези часове Алекс беше зает да изучава ситуацията с "хищниците", които се намираха на тази планета- Orixon 73. Те воюваха за останалите четири континента, след като този беше останал тотално свободен и държан под контрол от AFJ и Съпротивата. Алекс тази вечер щеше основно да се запознае със мащаба на военните операции на "хищниците" и всичко за тях, което до момента беше известно. За целта той поиска от базите тук всичката налична информация и се разположи зад компютрите на своето място до страничен люк. Тази вечер този люк показваше гледката към града, който се намираше на 2- 3 км. дистанция от базата.
*
Беше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше над един от континентите на Orixon 73. Това беше континент № 5, един от четирите континента, където се водеше война. Корабът пътуваше цял ден, след стартирането си на сутринта от база на AFJ. Денят беше преминал без сериозни проблеми. Някъде по обяд Crossfire беше атакуван от изтребители на хищниците, 20 на брой, но екипажа успешно ги свали в рамките на един час време. Сериозни щети и поражения нямаше за кораба, освен олющената боя по корпуса от снарядите, успешно неутрализирани от предпазния енергиен щит. В тези вечерни часове Алекс си припомняше как беше изминал деня и пушеше цигара с кафе, седнал на мястото си до страничния люк в дежурната каюта. Сега кораба летеше над фронтовата линия, сканираше и снимаше позициите на "хищниците" и разговаряше по радиото със войниците от Съпротивата и AFJ, които бяха долу, по фронта. Това сериозно повдигаше духа на войниците от фронта, забелязали, че своите са наблизо, че ще има подкрепления и още боеприпаси и провизии. Беше им обещана помощ, още през тази нощ. Точно в този час под кораба се беше активизирала ракетна установка на хищниците. Crossfire направо я взриви, още преди да стреля по кораба. Екипажът продължаваше да е в бойна готовност и със повишено внимание. Тук "хищниците" бяха още силни, а техниката им беше изправна до голяма степен.
Вечерта напредваше неусетно. Екипажът твърде не се вълнуваше от размяната на любезности с "хищниците" тук. Добре познаващи възможностите на своя кораб земляните оставаха спокойни, дори във битки и опасности. Тази вечер Алекс както винаги загънат в дебелото одеало, седнал на мястото си до страничния люк, умуваше по някои въпроси. В тези часове Crossfire летеше на 8 км. височина със скорост от 400 км/ч. Навън беше лошо време, облаци и дъжд. След като преминаха най- опасната зона от фронта, положението се нормализира. Тук беше по- спокойно и не се очакваха изненади както от земята, така и във въздуха. Въпреки това екипажа оставаше готов за стрелба. Напрежението щеше да продължи през цялата нощ, като се очакваше към сутринта кораба да излезе от зоната на военни действия. Алекс беше замислен докато наблюдаваше индикаторите за опасност, готов да отвърне на всякаква стрелба по кораба, някак си лично и от себе си, като шеф на дежурния екип и помощник командир при извънредни обстоятелства.
По- късно вечерта Алекс успя да се свърже с няколко пункта на AFJ и на Съпротивата, които бяха някъде точно под кораба в тези часове. Навсякъде се зарадваха на своите и на добрата вест, че ще има подкрепления, още боеприпаси и провизии в близките часове и дни. С тази задача вече се занимаваха корабите Ford и LX 2080.




(следва продължение)