ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 361, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 361, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Crossfire се намираше на летището край град № 4705, на континент № 3 от планетата Orixon 73. До тук кораба беше пренесъл 300 войника- подкрепление за защитата на града, както тонове боеприпаси и провизии. До единия от входовете на кораба гореше голям огън, а екип земляни вареше казани с борш- супа за гладните и останали без дом хора. Продължаваше приемането на ранени от фронта, които се обработваха в специална медицинска зала на борда на кораба. Наблизо до летището вече се издигаше палатков лагер за останалите без дом хора, след бомбандировките на "хищниците".
Алекс тази вечер водеше действията на екипажа тук. Неговите другари и помощници- Палма, Ким и Аш му помагаха, а работа имаше много. Той се спря да си почине изправен пред оперативния, стенен екран. Тук можеше да се види цялата картина на действията на екипажа в реално време. Зает с дела беше почти целия екипаж в тези часове. Алекс запали цигара и си взе голяма чаша горещо кафе. Нещата вървяха добре до момента. В лечебницата на кораба имаше около 150 ранени и премръзнали, на които се оказваше медицинска помощ. Вече бяха направени няколко операции, а превързванията бяха много. В палатковия лагер се довеждаха хората останали без домове след последните дни, заради бомандировките на "хищниците". Палатките се строяха от 100 робота, командвани от 10 души от екипажа. Тези палатки бяха тип "индианско иглу" със възможност вътре да гори денонощен огън. Горе в центъра си тези палатки имаха отвор за илизане на дима от огъня. Вътре се стопляше бързо, а температурата ставаше добра за живот. Навън беше абсолютен мраз със температури около -20' С. Валеше обилен сняг. който бързо натрупваше дебела пелена. След поредния си курс совалката Mazda донесе още 40 ранени от фронта, който се намираше на 40- 50 км. от града. Совалката Honda също се прибра на кораба със донесени 60 останали без дом от града. Алекс по това време умуваше дали операциите на совалките да продължават през нощта. Скоро той взе решение полетите на совалките да бъдат прекратени до утрото. Навън щеше да остане само екипа от 10 души, които раздаваха топла супа- борш и топли хлебчета от кухнята на кораба. Алекс заповяда 100 души от екипажа да хапнат, да се оправят и да отиват в задължителен сън. Това бяха хората, които поемаха делата на сутринта. Междувременно кораба се готвеше за нощуване.
Наближаваше полунощ.
*
Беше следобеда на другия ден. Делата на хората от кораба Crossfire вървяха добре, докато помагаха на хората в града № 4705, на континент № 3. Пристигането на кораба тук беше точно навреме. Градът издъхваше под атаките на "хищниците", които смятаха да го превземат. Фронтът се намираше само на 40- 50 км. от града. Имаше много ранени, много останали без дом след бомбандировките над града, а глада беше превзел града. Тук Crossfire пристигна с подкрепление от 300 войника, тонове боеприпаси и провизии. Градът трябваше да бъде задържан в ръцете на Съпротивата и AFJ, на всяка цена. Приемането на ранени и болни в лечебницата на кораба продължаваше, а до кораба гореше огън, където се вареше супа за гладните. Наблизо беше построен палатков лагер за бездомните.
Алекс командваше кораба и в този ден. Командир Йон по това време беше зает със планиране на защитата на града по- нататък. Очакваше се тук да пристигне скоро и кораба Ford със подкрепления, боеприпаси, гориво и провизии за града. Ford беше втория кораб на кръстосвача Nissan. Той също разполагаше и със две совалки. Това бяха совалките Mustang и Volvo. От най- близката база на AFJ готвеха товарен кораб, също със подкрепления, гориво, боеприпаси и провизии за града и неговата отбрана. Все още никой не знаеше тук, с какво беше изключително важно този град да не бъде даден в лапите на "хищниците".
Следобеда беше към края си, когато Алекс запали цигара с кафе, изправен пред оперативния екран. Той командваше от тук, чрез микрофоните на униформата си. На екрана беше показана цялата ситуация в тези часове. Корабът беше в повишено внимание и насочени отбранителни ракети и енергийни щитове, за защита от нападения по въздух. Делата на екипажа вървяха нормално.
*
Беше вечерта, когато на летището пристигна кораба Ford. Той носеше 500 души подкрепления за защитата на града, тонове боеприпаси, гориво и провизии. Командир Пиркс получи инструкции от Алекс, след което четирите совалки започнаха разбота- да разнасят боеприпаси и провизии по фронта, както и да събират ранени и болни. Алекс и командир Пиркс от Ford, се събраха в дежурната на Crossfire за по- добра координация на действията, а също за да говорят за ситуацията тук.
Късно вечерта Алекс запали цигара с кафе, доволен от свършената днес работа от екипажа на Crossfire. Нещата около града започваха да се нормализират. На "хищниците" бяха нанесени тежки поражения по въздух, а по суша те отстъпиха позициите си. Атаките срещу "хищниците" по въздух продължаваха и в тези часове. До кораба Crossfire екип от десет души продължаваше да вари супа в казани на огъня и да раздава на бездомните и гладните. Това се вършеше денонощно. В палатковия лагер вече бяха настанени 7,000 души, загубили домовете си. Положението с приетите ранени на борда на кораба беше под контрол. Алекс седна в креслото си зад пулта, много изморен. С него бяха и неговите помощници и другари- Палма, Ким, Аш и Ing. А през нощта, която наближаваше, тук щеше да пристигне и кораба LX 2080 на Съпротивата с още подкрепления и товари.
По- късно на борда се завърнаха совалките Honda и Mazda, както и всички екипи, освен този раздаващ супа пред кораба и топли хлебчета. Корабът се готвеше за нощуване. Совалките оставаха дежурни, при необходимост да излетят, ако има нападение по въздух. Прибраха се и совалките Volvo и Mustang на кораба Ford. Там също се готвеха за нощуване. Скоро светлините бяха изключени. От далеко се виждаше само бледа светлина от огъня в едно от иглутата, където се раздаваше супа и хлебчета. Тази светлина беше толкова слаба, че дори да имаше атака по въздух, никой нямаше да забележи двата кораба от AFJ и новия палатков лагер. На борда на Crossfire екипажа се готвеше за нощуване. Щяха да останат само 50 души дежурни в нощта, сред тях и охраната на кораба, също и екипа при огъня.



(следва продължение)