ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 351, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 351, Valeri Kolev.

Космическият кораб Crossfire се намираше малко преди полунощ в една база на Агенцията AFJ, на планетата Orixon 61. Току- що товаренето на кораба беше приключило. Добре зареден и готов за нови операции и полети, кораба щеше да излети отново, ако имаше такива заповеди от командир Йон. За момента подобна заповед нямаше, а от полунощ екипажа преминаваше на три смени, като будни оставаха 50 души. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по местата си зад компютрите в дежурната каюта, черпеха се с джин и тоник и разговаряха, а дежуреха Браун и Джейсън. Плановете за нови операции срещу "хищниците", които направиха те четиримата, в момента се преглеждаха от командир Йон., за евентуално одобрение. Алекс запали цигара и погледна към извънземния приятел и колега Ing, който си работеше с компютрите на мястото си. Ing беше тук, за да осъществява радио- връзките между AFJ и Съпротивата, като неин представител. Следващата операция щеше да бъде със трите кораба едновременно- Crossfire, Ford както и кораба на Съпротивата LX 2080. За сега не беше определено време, кога ще има нова операция, срещу "хищниците". Тази следваща операция трябваше да бъде съгласувана между трите кораба, които трябваше да синхронизират действията си.
По някое време командир Йон обяви на екипажа, че тази нощ няма да има полети, кораба щеше да нощува тук в базата на AFJ. Дежурните се зарадваха, а останалите щяха да научат новината по- късно, тъй като сега спяха в задължителен сън. Алекс запали цигара, а в това време дежурните се погрижиха кораба да е добре защитен във нощуването си тук. Двата му входа бяха вдигнати на 15 м. височина, за да бъдат недостъпни, беше пусната отбранителната система на кораба, а щитовете бяха спуснати. Алекс си взе кафе и обмисли наново плановете за следващите бомбандировки по силите на "хищниците". Навън беше мразовито, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс и другарите му щяха да останат до 2 ч. през нощта, за да довършат задачите си.
Алекс си взе още едно кафе и се изправи пред предния люк за да погледне навън. Виждаха се светлинките на базата, а още по- нататък- светлинките на града. Сипеше се ситен сняг, който трупаше бързо, завяван от вятъра. Местността около кораба беше невероятна. Алекс се замечта, докато си пиеше кафето прав до люка. До него тихо се беше появила Палма. Тя сложи ръце на раменете му и каза:
-Почивна нощ! Смятам да спя до насита…
-И аз имам някакви такива планове…- каза Алекс.
-Да вземем ли да хапнем?- попита тя.
-Ако е нещо по- набързо…- каза той- Топли пици, да речем…
-Добра идея!- каза тя.- Отивам да ги приготвя.
-Тичай.- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire летеше на поредния си патрулен полет. Алекс запали цигара с плодов нектар и седнал зад компютрите на мястото си провери как върви полета и дежурството. Всичко беше нормално, кораба летеше стабилно на височина от 10 км. и със скорост от 500 км/ч. Инструкциите на командир Йон бяха да се стреля по всички вражески обекти, които бъдат забелязани наблизо до кораба. Дежурните имаха такава готовност. Космическият кораб Crossfire беше "настръхнал" сред облаците, готов да унищожава. В тези часове не се наблюдаваше активност на "хищниците" по въздух. Те знаеха, че срещу корабите на AFJ, нямат никакъв шанс и никаква надежда. Следобеда напредваше.
В началото на вечерта Алекс се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало, докато наблюдаваше района под кораба. До момента нищо съществено не бяха забелязали по бреговата ивица на свободния континент. Алекс запали цигара замислен по своите теми, докато драскаше по лист хартия. Скоро щяха да събудят всички, целия екипаж, за три свободни часа. За спирка по пътя си бяха набелязали един град със 500,000 жители, на 200 км. от брега. Там щяха да пристигнат в следващите часове. Трябваше да се дава почивка и на кораба и на екипажа.
До Алекс се беше приближил Ing, който отбеляза:
-Нещо си угрижен, Алекс.
-Умувам тук, по някои въпроси.- каза Алекс.
-Мога ли да помогна с нещо?- попита Ing.
-Не, приятелю.- каза Алекс.- Много е сложно.
-Кога ще правим бомбандировки?- попита Ing.
-В следващите дни.- каза Алекс.- Ще бъдем и трите кораба.
-Много добре.- кимна Ing. - Алекс, да пийнем джин!
-Добра идея, Ing!- каза Алекс.
Алекс извади бутилка джин и тоник и петимата си сипаха в чашите, за да се почерпят и тази вечер. Алекс се зае да прегледа новините, току- що пристигнали от кръстосвача Nissan. Полета вървеше нормално и без проблеми, а вражески обекти не бяха забелязани наоколо.
По- късно вечерта Crossfire се приземи на летището край град със 500,000 жители. Тук нямаше бази на Съпротивата и на AFJ, но дежурните намериха база на тукашните военни, като поканиха четирима техни представители на борда на кораба. Тук кораба щеше да престои само броени часове и нямаше да зарежда нищо. Затова пък на разходка до града щяха да бъдат пуснати 40 души, като награда за добра работа. Четиримата офицери поканени от командир Йон пристигнаха след половин час. Той ги прие в каютата за гости, където разговаряха на дълго и на широко за войната, за ситуацията тук на Orixon 61. Командир Йон ги почерпи с джин и тоник, докато разговаряха. Това беше случайно пристигане и нито едната, нито другата страна имаха някакви ангажименти. Командир Йон и неговите гости по- късно вечеряха заедно според менюто на кухнята тази вечер, като разговорите продължиха. Местните военни имаха задължения към Съпротивата, но добре се справяха и сами със отбраната на своя град.
Алекс и Палма бяха излезли на терасата на каютата и разглеждаха летището и околната местност. Валеше дъжд, а температурите бяха около +0' С. Градът беше на няколко километра по- нататък и те виждаха неговите светлинки…




(следва продължение)