Откъс № 43. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 43. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във средата на следващата вечер, Nissan се беше приводнил в океана и плаваше като кораб, изчаквайки инструкциите на адмирал Браун, а той пък щеше да пристигне на кораба съвсем скоро, със своя малък космически кораб- хеликоптер. Космическият кораб Ford пък, се намираше също приводнен, на около 400 км. във южна посока. Там беше адмирал Пайк, който също изчакваше адмирал Браун, за да решат заедно по- нататъшните планове на двата кораба. По това време Алекс беше разсеян и объркан, но пък нищо не го болеше и това го радваше днес. Той самият предполагаше, че ще трябва да плават като подводница, за да идат до подземно- подводно съоръжение, намиращо се на около 200 км. дистанция, по нататък под бреговете на населения континент. В очакване на инструкциите Nissan плавно се носеше в посока на север със около 30 км./ч. Алекс си взе кафе от автомата, отвори нова кутия със 50 цигари, запали една от тях, а кутията набута обратно в един джоб на униформата си. Почти никой тук не знаеше, какво става, освен него. Този си живот тук, той повтаряше за осми път. Още неща имаше за шлайване, за да нацелят най- добрия път на цивилизацията, а тази цел си струваше труда. Докато си пушеше цигарата, Алекс дебнеше оперативния екран. Интересуваха го пресни новини, а току- що беше получен пакет със свежи новини. В каютата бяха и петимата, както обикновено, откакто тук беше доведена Милена, новата любов на Аш.
     2.
     Към края на следобеда на другия ден Nissan плаваше в океана на повърхността на водата. Плуваха към бреговете на континента, за да посетят подводната база на AFJ, където адмирал Браун имаше работа за вършене. Алекс пушеше цигара седнал зад пулта си и опитваше нова програма за системата: "Оцеляване.". Ако тази програма издържеше тестовете, то щеше да бъде включена към програмите на корабите и кръстосвачите на AFJ.
     Вечерта напредваше, когато корабът наближи на 100 км. от подземната- подводна база. Тук пуснаха котвите на кораба, а нататък щяха да идат универсалните хеликоптри: Honda и Mazda, но това можеше да се отложи за сутринта.
    3.
    Във следобеда на другия ден двата кораба плуваха на около 30 км. от бреговете, а двата хеликоптера Honda и Mazda наближаваха брега, със два екипа от по десетина души- екипите на Алекс. Той самия беше на първия хеликоптер, пушеше цигара и наблюдаваше с бинокъл. Това съоръжение беше започнато преди 40 земни години, но тук вече имаше подземно- подводен град. Отвън по нищо не се забелязваше, че тук може да има подобно нещо, но тук вече живееха 80,000 души. Приземиха се на широка поляна до гъста гора. Там някъде имаше специален асансьор за посетители, до към десет души. За по- големи групи имаше други асансьори. Алекс и неговия основен екип, общо 11 души тръгнаха навън, придружавайки адмирал Браун. Намериха асансьора, маскиран на дебело дърво в гората, влязоха и се спуснаха към подземията. Адмиралът беше в добро настроение, със любимата си лула в ръка, докато димеше с тютюна. Посрещнаха ги на един от етажите и ги въведоха в не голяма зала, където адмиралът остави Алекс и екипа му и с два робота се насочи нататък из съоръжението. Това беше неголямо кафене. Алекс и екипа му се разположиха удобно и си поръчаха по нещо от бара. Той запали цигара и огледа присъстващите тук. Нямаше нищо особено- около 20 души си говореха, а звучеше тиха музика. Тук трябваше да изчакат адмирала, за да разберат какво ще ги инструктира той. Алекс погледна през стъклата, а гледката беше от високата скала над плажа. Самите стъкла отвън не се различаваха от самата скала. До смрачаването оставаха около три часа, това беше към края на следобеда. Алекс извади бял лист от джоба си и започна нещо да си драска там. Можеше да им се наложи да чакат, а той рядко пъти си пилееше времето напразно… До него Палма хапваше вкусна, голяма торта със боза, а Ким смяташе този път да се въздържи от такива изкушения, но пък си беше взела джин- тоник. Аш и Милена обмисляха нещо, но май заговорничеха и хитруваха нещо…
       ( край на Откъс № 43.)