Откъс № 38. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 38. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Във следобеда няколко дни по- късно двата кораба се намираха скачени към кръстосвача New York. В тези часове се товареха на кръстосвача вода и провизии от корабите. Отдавна не бяха си зареждали кръстосвача с такива товари. Това ставаше на 35 км. височина над планетата. Алекс и Палма пушеха по една цигара, изправени пред предния люк на каютата. На кръстосвача всичко беше нормално. Той действаше по охраната и отбраната на планетата, откъм заплаха от космоса, на евентуални нашественици. Алекс умуваше в тези часове по проблемите на кръстосвача. От тук пък на корабите щяха да натоварят техника, произведена през тези месеци, тук. Това бяха върхови технологии, а машинките имаха разнообразни приложения в реалността. За сега не се предвиждаше кръстосвача New York да напуска пределите на Orixon 44, а това гарантираше продължително спокойствие за двата кораба Nissan и Ford.
*
Беше вечерта на борда на кораба Nissan. Все още бяха скачени двата кораба към своя кръстосвач New York, където бяха зачислени по принцип. Алекс пушеше цигара с кафе от автомата, докато проверяваше кодовете на кръстосвача. Това беше съществено важно, за да се разбере, ако враг е проникнал там. До него беше Палма, която си слушаше музика, а Ким и Милена приготвяха топла и прясна храна за вечерта и дългата нощ. Аш поправяше един от компютрите в каютата. Проверката приключи нормално и Алекс си пусна новини, за да се запознае със тях. Във звездната система Orixon живееха милиони земляни и техните поколения, родени тук във Извънземието. Алекс се вълнуваше тази вечер. Отдавна забравени спомени отново изплуваха в съзнанието му.
2.
Към края на бордовия следобед двата кораба тъкмо се отделяха от кръстосвача, за да се спуснат на по- ниска височина и да продължат патрулирането над планетата. Спускането започваше, а Алекс запали цигара и се замисли над листите от хартия на плота пред себе си. Той отново замисляше разни хитри неща. Имаше намерение да се занимава и умува в идните часове. Спускането надолу вървеше нормално. Бяха избрали продължително, плавно спускане. Вторият кораб щеше да се спуска на около час дистанция, по- късно. Докато си пушеше цигарата, Алекс замисляше нови планове, за усвояване и изучаване на Orixon 44. Все още, малко беше научено за флората и фауната на планетата, за нейния климат и нейните особености. По принцип извън градовете, базите и корабите, навън беше опасно за хората, заради хищници и отровни растения. В открита среда трудно можеше да се оцелее, дори със защитата на скафандрите. Отделни екипи си позволяваха да се разхождат на открито, но оставяйки джета или хеликоптера си, наблизо и под ръка. Използването на оръжията трябваше да е възможно през цялото време, докато хората бяха навън.
Из кораба Nissan беше спокойно и тихо, будуваха 60 души, разпределени по различни постове и със своите си задачи. В каютата на Алекс и неговите хора беше спокойно и тихо, а той самия се занимаваше седнал зад пулта си, докато до него беше и Палма, заета със задачи. По- нататък бяха Ким, Аш и Милена. Това спускане щеше да продължи през цялата вечер и цялата нощ. Очакваше се да достигнат 10 км. височина, рано сутринта. В този час на борда се получиха новини, които Алекс се зае да прегледа. Новините бяха всякакви, имаше и добро и лошо. Земляните във системата Orixon общо взето живееха нормално. Този ден от Земята беше пристигнал керван от четири транспортни кораба със хиляди преселници- земляни. Те се посрещаха със незабавно настаняване по жилища и подробен медицински преглед. Едва по- късно се решаваше- кой какво ще работи от тях, а това зависеше от документите им за образование и способностите им.
Алекс отново запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се замисли за Земята и проблемите на хората, които все още живееха там. Тук редовно идваше информация и от Земята. Животът там ставаше все по- труден и сложен.
3.
Към края на следобеда на другия ден Nissan патрулираше над планетата в посока изток, над едно от моретата на заселения континент. Алекс и Аш разговаряха изправени пред предния люк на каютата и наблюдаваха гледката напред. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и погледна оперативния екран на стената. Летяха със 100 км/ч. на 800 м. височина със ситемата дирижабъл. Вторият им кораб ги следваше на дистанция от два часа. Алекс имаше известни болежки в стомаха и от зъбите, леко разсеян и измъчен от неразположението си, той опитваше да бъде във форма. Докато си пушеше цигарата, той умуваше за бъдещите си часове, преди да спи. Все още беше ранната вечер на борда на кораба Nissan. Когато по- късно Алекс зае мястото си зад своя пулт, той се зае със новините за земляните, от близо и от далече.
Вечерта напредваше, когато Nissan пристигна над една от тайните, бойни станции на AFJ. Тук живееха и служеха 2,000 души. Корабът нямаше да се приземява долу, а оставаше наблизо до станцията на височина 400 м. във функция дирижабъл. Алекс запали цигара, а до него Палма разговаряше със дежурните в станцията. Ким се опитваше да познае къде е точно станцията, но тя беше добре замаскирана в джунглата. Аш и Милена бяха в кухненския бокс и приготвяха вечерята за петимата, както и закуски за нощта. Имаше вероятност да останат на линия до утрото.
Късно вечерта Алекс умуваше над последните за часа новини. В това време на планетата бяха пристигнали още четири кораба със земляни- преселници от Земята, а те бяха около 4,000 души. До няколко часа те щяха да бъдат настанени, прегледани здравно, нахранени и инструктирани за опасностите на тази планета- Orixon 44. Строителите тук винаги имаха около 50,000 свободни квартири, а със помощта на роботи тук се строеше непрекъснато.


( край на Откъс № 38.)