Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 44. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              

     1.
     Започваше вечерта, когато стените на кафенето се промениха, стана по- широко и се оказваше, че тук започва дискотека. По това време Аш и Милена се завърнаха от някъде и много се смееха, а Алекс им се скара и заби поглед във листите хартия, разхвърляни пред него, докато се черпеше с джин- тоник и салатка от подсолени лимони. Тук започваше да става интересно, но Алекс имаше съвсем други проблеми и изнервено поглеждаше двата си часовника на ръката, както и малкия си лаптоп, който държеше в един джоб на униформата си. По листите хартия пред него вече се работеше със висша математика и стереометрия, но нещо не се получаваше правилно… Алекс запали цигара и заби мъдър поглед във дансинга наблизо, където вече се танцуваше. Униформите тук бяха други, но със същия знак на AFJ. Тази рисунка съдържаше строго пазени кодове. Беше напълно невъзможно този знак да се имитира от чужди хора. Скоро нещата се стабилизираха и Алекс, вече значително по- спокоен, се изправи до прозорците и погледна навън. Оттук се виждаха даже двата кораба, а над тях грееше вече Зелената луна на Orixon 44.
     Някой го търсеше по единия му телефон. Той се включи след кратко изчакване. Това беше командир Йон, който си проверяваше хората, по това време. Алекс му обясни ситуацията, получи пресни новини и инструкции, както и разрешение да останат в подземията, или да се приберат обратно, без да изчакват адмирал Браун. Командир Йон беше лаконичен и скоро изключи връзката.
     2.
     Към края на следобеда Алекс и единия му екип, общо 11 души, летяха със хеликоптера Honda над подземния град. Идваха отново тук, за да приберат адмирал Браун. Срещата беше уговорена предварително. Скоро се приземиха на поляната до гората, където наблизо имаше вход- асансьор. Адмиралът скоро се появи, излизайки от гората, заедно с двата си охранителни робота. Докато адмирал Браун  се качваше в хеликоптера, Алекс запали цигара и се направи на ужасно ангажиран, отворил кутия със бели листи хартия, повечето от тях- празни. Адмиралът поздрави екипажа и кимна на пилотите да тръгват.
     Следобедът вървеше към края си, когато се прибраха в кораба Nissan. Вторият кораб плуваше на около 30 км. по- назад. Започваха обиколка на населения континент по вода и под вода. Трябваше да намерят хубаво място за още един нов град. Това щеше да бъде град № 20.
     3.
     Беше вечерта и постепенно се смрачаваше. Корабите плаваха по водата, а дежурните сканираха и оглеждаха бреговете, за да се избере подходящо място за новия град, № 20. Алекс слушаше музика и умуваше по същия въпрос. Новият град трябваше да бъде изграден на брега, със подводно пристанище за подводници, както и нормално пристанище. Тази вечер настроението във двата кораба беше добро. На кораба Nissan будуваха 80 души. Алекс запали цигара, докато разглеждаше картината от бреговете. Нямаха даден срок за избирането на мястото за новия град, но все пак трябваше да бъде избрано добро място. Музиката се отразяваше добре на Алекс и го успокояваше. Небиваше да се замисля, че е особено отговорен човек, за да не се обърква и да не греши. Палма в тази вечер беше замислена и замечтана, кой знае за какво. По принцип именно тук беше всичко, което можеха да си помечтаят. Може би просто продължаваше да узрява, макар и все още-  много млада. Ким хапваше шоколадови вафли, а Аш сглобяваше нова серия компютри, т.е. самия прототип, който скоро щеше да се завърти в серийно производство, предназначен за употреба от извънземни от няколко цивилизации от Съпротивата. Милена се учеше как да управлява самия кораб, на първо време само через симулатора.
     Вечерта напредваше, а временно беше тъмно и страшно, преди да изгрее Зелената луна. Алекс смяташе да остава буден до малките часове на нощта, защото новите му идеи напираха, а трябваше да ги записва, за да не ги забравя. Докато се черпеше със кафе и цигара, Алекс се радваше на тази вечер. На борда на кораба Nissan имаше 300 души, а още толкова имаше на кораба Ford, който ги следваше със два часа разлика.
       ( край на Откъс № 44.)