Откъс № 35. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 35. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Към средата на следобеда на другия ден, двата кораба отново патрулираха над континента, отдалечени един от друг на 100 км. дистанция, на височина 800 м. Алекс страдаше от денонощия от силен зъбобол. Той използваше лекове и билки от шамана Джи, а често задържаше към зъбите си студена вода, което отдалечаваше болките за известно време, но по- този начин нямаше възможност да говори, известно време. Това го правеше лоша компания, а нямаше и възможност да ръководи двата си екипа. Беше оставил в ръцете на Аш ръководството на тези екипи, поне докато положението със зъбите се оправеше.
По вечерно време, във самото му начало Алекс се оживи, положението се нормализираше. Той беше разбрал заради какво има зъбобол. Това въобще нямаше общо със зъбите му. При известни обстоятелства, като взривове и катаклизми, когато гинат земляни, някой атакуваше болните места и раните на хората от AFJ, като сигнал, че има проблеми. Това явление беше забелязано от Алекс още много отдавна.
*
Към края на следобеда на другия ден двата кораба се приземиха в една планина, на достатъчно голямо плато, използвайки пилоните си, за да не рушат природата. Тези пилони почти не оставяха следи по земята. Алекс и Аш излязоха на терасата към каютата веднага след кацането на Nissan. Адмирал Буун беше казал да се дойде на това място, без да дава разяснения повече. Алекс запали цигара, отвори малка пролука на дебелото стъкло на терасата и вдиша хубав, чист и свеж въздух отвън. Наближаваше планинска буря в тези часове, в началото на вечерта, преди дългата нощ на Orixon 44.
2.
Няколко дни по- късно двата кораба отново летяха, след прекарани тежки часове, докато се опитваха нещо да предприемат, във връзка със внезапната поява на аномалии над планетата Orixon 44. Алекс отново даваше всичко на което е способен, за да се справят със забелязаните аномалии, въпреки, че от дълго време го изтезаваше остър зъбобол. Тези аномалии не бяха все още достатъчно изучени- почти нищо не се знаеше за тези явления. Според командир Йон, трябваше да открият огън по аномалиите, но след гласуване беше решено да не се прави така, а временно аномалиите да бъдат само и просто наблюдавани и следени. Така неусетно дойде и вечерта, докато бяха под високо напрежение на нерви и възможности. Аномалиите бяха следени от бойни дронове, които винаги можеха да стрелят по тях. А двата кораба се намираха на около два часа един от друг и скоростта им се поддържаше около 100 км/ч.
Вечерта напредваше, когато на борда на кораба разбраха лошата новина, че Алекс може просто да умре от силни болки по себе си, а те биваха всякакви, освен острия забъбол. Самият той не си даваше сметка за това. Не биваше да разбере и защо е толкова ценен за кораба, за AFJ и изобщо- за човешката цивилизация от Земята. От Алекс зависеше оцеляването на тази цивилизация и още няколко подобни. Той беше последния шанс за оцеляването на човешката цивилизация от Земята…
3.
Вечерта на следващия ден двата кораба отново патрулираха. Проблемите със появилите се аномалии бяха решени успешно, след като по тях беше стреляно и те се отдалечаваха от планетата Orixon 44 със висока скорост. Алекс се беше наспал добре и този ден преминаваше спокойно, както за него, така и за екипажите на двата кораба Nissan и Ford. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата, за да види пътя напред. Летяха като дирижабъл на 1 км. височина, а другия кораб беше отдалечен на около 200 км. източно, като следваше същата посока. Алекс се беше замислил около темите за аномалиите, както и учебниците по оцеляване при сложна обстановка на хора, общества и цивилизации. Тук и сега беше времето да чете от архивите на кораба, безценна информация по темите, със които се занимаваше напоследък. Вечерта напредваше неусетно, а обстановката беше нормална и спокойна, но се задаваше дъждовна буря.

( край на Откъс № 35.)