Откъс № 40. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

Откъс № 40. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта Алекс и неговия Екип Алфа летяха със хеликоптера Honda над град № 7, на планетата Orixon 44. Алекс беше във форма и със добро настроение. Бяха решили тази нощ да беснеят из града и неговите нощни заведения, разбира се- ако не излезеше заповед за отлитане на кораба Nissan, което щеше да означава- да се прибират там незабавно.
Алекс запали цигара, докато гледаше през стъклото навън. По това време нощните смени по заводите, оранжериите и фермите за дивеч и риба започваха да работят, превозвани от града до крайните му зони със военна техника. По същото време нощните птици тръгваха да се забавляват. Зад дебелите градски стени пък зверовете излизаха на лов.
2.
Започваше вечерта на другия ден, когато двата кораба все още стояха на бетонните площадки до град № 7, а Алекс седеше зад пулта си в каютата на петимата и наблюдаваше новините от близо и далеко. Алекс запали цигара, отвори бутилка студен плодов сироп и се замисли над новините. Извън планетата Orixon 44 имаше земляни, живеещи във свои колонии по чужди планети. При тях проблемите биваха повече, но AFJ винаги биваше наблизо, за да се справя със проблемите им. Тази вечер двата кораба щяха да излитат на патрулен полет. В тези часове екипи подготвяха корабите за предстоящото патрулиране. Докато изчакваха командир Йон да даде заповед за излитане, дежурните бяха вече в готовност.
Вечерта напредваше, когато кораба Nissan излетя във режим дирижабъл от базата до град № 7. Алекс по това време наблюдаваше през люка в ляво от себе си, гледката навън. Докато набираха височина, Алекс запали цигара и се замисли над своите теми за размисъл. До него седеше Палма и слушаше музика, а Ким хапваше баница. Аш и Милена приготвяха топла храна за петимата, за през дългата вечер и след нея- дългата нощ.
3.
В следобеда на другия ден кораба Nissan прелиташе над голяма долина със широки пасбища пълни със много дивеч. Някои от екипажа се изкушаваха да слязат долу на лов, но това не беше включено в плановете на патрулирането. Командир Йон също не разреши да се отива на лов, та кораба продължаваше по пътя си със около 100 км./ч. на 800 м. височина. По това време Алекс и Аш обмисляха елементи от хитри машинки за оказване на помощ при оцеляване на човек, общност или цяла цивилизация. Двамата обмисляха и Справочник по оцеляване, който щеше да се изучава от всички земляни, а със Справочника трябваше всеки да е снабден и да го носи във основната си, задължителна раница.
Алекс запали цигара по някое време и се загледа в богатата на дивеч долина, през люка в ляво до себе си. Там имаше разнообразни видове дивеч, а вече се знаеше, кои от тях имат добър вкус, от гледната точка на земляните.
4.
Във началото на вечерта Nissan наближаваше град № 14, скрит умело в дебрите на планината. Корабът Ford се намираше по- назад със около един час. Алекс тъкмо привършваше с днешната си работа по Справочника за оцеляване. Той запали цигара и погледна умно във оперативния екран. Корабът Nissan щеше да се приземи при този град, а сетне щеше да има срещи с тукашните хора. Докато си пушеше цигарата, Алекс отново се зае да преглежда новините, току- що получени на този кораб. Беше тъжен тази вечер. Той отново тъгуваше за миналото, за родната планета, за старите приятели и гаджетата от неговото минало… Алекс тъгуваше и за своя баща, който от години не беше сред живите. Спомените за неговия баща го изпълваха с умиление. В същото време неговата майка беше тук, на борда на Nissan, както и трите негови деца от миналото, вече самостоятелни младежи… Алекс се остави близо един час във плен на носталгията и меланхолията, преди да иде да посети майка си, която все още се държеше мъжката, а всъщност тя не беше кой знае колко възрастна…


( край на Откъс № 40.)