ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 49 . Valeri Kolev.
Четири дена по- късно двата кораба на Алес, от неговата експедиция, все още бяха паркирани край град Едно. Алекс беше в добро здраве във тези часове, след адски болки от зъби, във предишните дни. Той се черпеше заедно със Палма, Ким и Аш, със червено вино и лимонада, докато обмисляха заедно бъдещите действия на експедицията и полетите занапред. Командирите на двата кораба обмисляха все още, във тези часове, кога ще отлетят от тази планета, но никой от експедицията не бързаше със това.
*
На другия ден Алекс стоеше изправен пред един люк на каютата си и пушеше цигара угрижен и сразен от носталгия и меланхолия. Мъката по миналото и старите времена, беше ужасяваща за него, а мисълта, че са надалеко от Земята и продължават да се отдалечават, го паникьосваше. Разколебан дали да не обръщат корабите в посока за прибиране обратно към родната планета Земята, Алекс умуваше в тези тежки за него часове. Мисълта, че това можеше да се случва вече, по принцип, го зарадва. Всъщност продължаването на експедицията към отдалечаване от Земята, не беше чак толкова плачевно, щом по всяко време можеха да тръгнат с двата кораба наобратно към родната си планета... Тази мисъл крепеше Алекс- Шеф и водач на тази експедиция.
*
Следобеда си отиваше вече на борда на кораба Volvo, когато при Алекс и Палма пристигнаха Ким и Аш, за обичайното обсъждане на проблемите на експедицията и давата й екипажа. Палма им сипа по чаша вино, докато сядаха край масата. Проблемите се трупаха, а ставаше все по- сложно, на такова голямо разстояние от Земята. Четиримата отвориха звездните карти на зоната Orixon и се задълбочиха върху плановете си за бъдещите дни и седмици. Алекс запали цигара и пи вино, угрижен, мрачен и мълчалив. В тези часове четиримата се запознаха и със архивните данни за тази звездна система. Между впрочем командирите Йон и Пиркс, даваха вече заявка за отлитане от планетата Orixon 52, където гостуваха. Адмирал Буун, който съпровождаше експедицията в тази зона също беше дал заявка- да продължават полета към избраните цели. Алекс все още умуваше, но по принцип скоро щеше да даде разрешение за това. С напредването на следобеда, двата кораба на Алекс бяха напълно готови за отлитане оттук.
*
В началото на вечерта Алекс стоеше пред единия люк забил поглед навън към базата на летището. Екипажите се сбогуваха с тукашната общност, скоро нямаше да гостуват пак тук. Те се сбогуваха и със самата планета и нейните извънземни стопани. Алекс също се сбогуваше, по свой си начин. Тук живееха близо 400 хиляди земляни, на които имаха възможността да гостуват хората на Алекс и военните от кръстосвача, които ги съпровождаха.
Алекс беше замислен. Той умуваше кога точно да даде разрешението си, двата кораба да отлитат от тази планета.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 49. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар