ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 50 . Valeri Kolev.
На следващия ден, във вечерта, двата кораба на Алекс отлитаха един след друг от планетата, където гостуваха известно време. Корабът Volvo набираше височина със тяга около 30 %, въпреки, че не бързаха за никъде. Вторият кораб от експедицията- Nissan трябваше да излети със няколко часа по- късно. Алекс се беше стегнал в предпазни колани, завит със дебело одеало в креслото си и наблюдаваше как започва полета, пийвайки вино. На часовника му светеше зелената детелина, знак, че екипажите са добре и машините им също. Някъде под кораба оставаше планетата Orixon 52.
*
Със напредването на тази вечер, кораба Volvo набираше височина, а от екипажа будуваха 20 души, заети с пилотирането, охраната на кораба и дежурства. Алекс се топлеше с дебело одеало и малка печка до краката му, докато пийваше вино и наблюдаваше екраните на пулта. Очакваше се да излязат на 15 км. над планетата, чак на следващия ден в следобеда. Кръстосвача New York, който съпровождаше експедицията се намираше във дрейф на 800 км. от планетата Orixon 52. Там вече ги очакваха, за да тръгнат заедно нататък. Най- близкото населено място беше една междинна станция. Именно натам щяха да тръгнат, когато корабите пристигнат до кръстосвача.
*
Сутринта на другия ден, корабът Volvo се намираше в орбита около планетата, а дежурните търсеха кръстосвача, за да се насочат към него. Алекс пушеше цигара, загънат в дебело одеало и следеше как върви полета. За момента всичко вървеше нормално. Алекс си взе чай и се зае да прегледа новините.
*
Във следобеда при Алекс се бяха събрали Палма, Ким и Аш и той, за да обсъдят плановете на експедицията си. Палма сипа по една чаша червено вино, да се почерпят, а в това време кораба беше насочен към кръстосвача, на дистанция от 5- 6 часа път. Вторият кораб от експедицията- Nissan се движеше на дистанция от 4 часа по- назад. Двете летящи чинии на кръстосвача, вече бяха по местата си при него. Тъй като кръстосвача беше огромен, двете летящи чинии служеха да се приземяват хора от екипажите, по разни планети и станции, това което кръстосвача неможеше. Настроението на екипажите в двата кораба и във кръстосвача беше добро във тези дни. Алекс също беше в добра форма. Щом настигнеха кръстосвача, заедно се насочваха към най- близката междинна станция. Самотата из космоса беше опасна. Дори за няколко часа, наблизо до други хора, беше от много важно значение, дори ако са извънземни. Важно беше и друго- да може човек да се разходи извън кораба, където и да е това. Усещането на планета или на станция под краката беше много важно за здравето на космонавтите. Биовълните, които липсват наоколо при полет, се усещаха също по такива места, населени с хора.
*
Алекс запали цигара, напълни си нова чаша със вино и се замечта. Той разбираше, че след време ще се завърнат обратно на Земята, та да не се паникьосва напразно...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 50. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар