ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 59 . Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, кръстосвача и двата кораба на Алекс продължаваха полета си към планетата Orixon 35. Алекс беше тъжен и унил. Той седеше зад пулта си, загънат в дебело одеало. Извънземният грип, който беше прихванал Алекс отново го тормозеше. Този грип не беше заразен, за неговите колеги от експедицията. Мрачното настроение на Алекс, често продължаваше със часове, но шамана Джи успяваше да му намери подходящи лекове. Алекс се беше замислил предимно за миналото си, за експедицията и плановете за нейното бъдеще. Носталгия и меланхолия за миналото, тормозеха Алекс, наравно със самия грип. Той отпи глътка червено вино и заби поглед във звездната карта, за да поумува какво ще правят на планетата Orixon 35, също така- накъде ще поемат пък след като гостуват там. Временно експедицията се водеше от Аш- добър приятел на Алекс, още от живота им преди експедицията. Колегите им го наричаха Помощник Шеф на експедицията.
*
Вечерта напредваше, когато глътка оптимизъм обхвана Алекс. Той се изправи пред един люк и погледна навън, където освен звездното небе се виждаше и час от кръстосвача, тъй както бяха скачени към него, а на другата посока се виждаше втория кораб- Nissan. Алекс изпита известно психическо облекчение, а добрата новина беше, че шамана Джи имаше достатъчни количества лекове, за почти всяка болежка. Разбира се шамана Джи беше не само лечител и доктор, но и психолог. Във тези часове екипажите на двата кораба от експедицията на Алекс бяха будни, за да получат инструкции, да хапнат заедно, преди дежурството да поеме следващата смяна. Всяка смяна беше уникална и поемаше дежурството по графика на командирите и шефовете на експедицията. За тези времена на борда на кораба Volvo имаше 220 души, а на кораба Nissan хората бяха 260, а хората от кръстосвача държаха в тайна броя си, но те бяха около няколко стотици души.
*
По някое време Алекс повика Палма и двамата отидоха да се разходят из кораба, по сервизните тунели, опасващи кораба, за да могат от тук да се ремонтират евентуални повреди по корпуса на кораба. Тези тунели обикновено се използваха за разходки, за тичане за здраве и учения и тренировки. Тук се поддържаше около + 0* C, за да се пести енергия, а пък каютите биваха достатъчно топли. Докато двамата крачеха по тунелите, Алекс запали цигара и се спряха до един от люковете тук. Гледката беше напред по курса на кръстосвача. Алекс извади джобна бутилка и отпи глътка вино, дълбоко замислен за това, което беше напред по курса, както и във времето, така и във пространството. Със надеждата да бъде благополучно всичко около експедицията им, Алекс заби поглед напред и въздъхна...
*
Късно вечерта екипажите се готвеха- кой за дежурство, кой за почивка и сън. Корабите отново щяха да нощуват във полет. Не се очкаваха спирки през идващата нощ.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 59. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар