ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 36 . Valeri Kolev.
Във следобеда на другия ден кораба Volvo летеше над първата орбита, поел курс към кръстосвача New York, който щяха да достигнат най- рано около полунощ, за да му гостуват. Алекс беше мрачен във този бордови ден. Хубавият Земен празник, отминаваше. Вече беше 3019- та Земна Година. Със отминаването на празниците, експедицията на Алекс превключваше на сериозни вълни. Макар земния календар да имаше много празници, експедицията имаше сериозни задачи и планове, та нямаше да могат да празнуват както по календара... Алекс запали една цигара, сипа си чаша вино с лимонада и отпи глътка, дълбоко замислен. Той разбираше, че започват по нов път живота си, когато трябваше да преосмислят миналото и да се стегнат за бъдещето, да внимават във настоящето. Алекс успяваше във общи линии да подреди картите си, живота и службата, тук на борда на кораба Volvo. Палма седеше до Алекс от дясната му страна, зад своя пулт, а Ким и Аш бяха зад тях и тъкмо преглеждаха новините, получени на кораба по радиото. Зад тях пък седяха Шао, Джейн, Шон и Никита, заети да обмислят конкретни задачи. Тук бяха също Браун и Моника, които предимно биваха пилоти за екстремно пилотиране, но и без да се налага това, те даваха и пилотски дежурства, за да не губят добрата си форма. Към екстремно пилотиране се минаваше, когато корабът е във опасност или се стреля по него. Това беше Екип Алфа на експедицията, десет души, сред които беше и Алекс. На борда на кораба Volvo имаше още девет екипа със по десет души, та общо сто души. Освен тях тук пътуваха и странични лица, използвайки превоза до някоя от спирките по- нататък по пътя на експедицията. Броя на тези пътници във тези дни беше 50 души. На кораба Nissan, втория кораб на експедицията, имаше също сто души екипаж, а 40 пътници.
Във началото на вечерта Алекс умуваше по плановете на експедицията, преглеждайки възложените им още от Земята, задачи. До пристигането на двата кораба до кръстосвача New York оставаха броени часове, а се движеха със известно изпреварване. Алекс запали цигара, усещайки безкрайна самота в тези часове, въпреки стоте души, колеги, които носеше кораба и другите сто колеги, пък на другия кораб. Носталгия по Земята и миналото, тормозеха Алекс във тези часове. Изплашен до известна степен от дистанцията до Земята, където се намираха в тези дни, Алекс започваше да се замисля- дали пък да направят завой и да тръгнат обратно към Земята. Тези си мисли той обсъди първо със приятеля си Аш, както и със Палма и Ким. По въпроса за „Теория и практика на далечните полети“, експедицията вече имаше достатъчно информация. По въпроса за „Извънземието и чуждите светове“, също имаше достатъчно информация. На практика вече беше възможно да обърнат обратно и да се завърнат на Земята. Въпреки това Алекс предпочете да продължават нататък по пътя, към планетата Orixon 44, втората планета на земляните, открита сред облаци газове, само преди няколко години и наречена: Втората Земя. Тя беше изцяло собственост на земляните и Космическите сили на Земята- наречени AFJ. Съкращението беше така замислено, че неможеше да се тълкува...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 36. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар