ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №97, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №97, Valeri Kolev.

Пощенският кораб остана скачен към Crossfire няколко дни. Беше един следобед, когато Алекс се разхождаше с Ким из кораба. От пощенския кораб тук бяха десет души. Заедно с тези хора в столовата имаше още двайсет души от Crossfire. Тук течеше обмисляне на прехвърляне на част от провизиите от единия на другия кораб. Не се срещаше всеки ден пощенски кораб, когато си тръгнал на разузнаване. От пощенския пък предлагаха филми, музика, списания и материали, които имаха за продажба. Междувременно трите кораба продължаваха да летят с леко отклонение от курса към Orixon 55. Имаха още няколко часа, преди пощенския да се отдели и да продължи по пътя си. Алекс и Ким разгледаха материалите, които се предлагаха от пощенския кораб. Сред тях имаше и твърде полезни стоки, а двамата си избраха по това- онова от тях. По- късно седнаха да пийнат кафе и да послушат новините от фронтовете, които пощаджиите знаеха.
Следобеда напредваше, когато в басейна се събраха целия екип на Алекс, за да поплуват и да се порадват на хубава и топла вода. Тук имаше и още десетина души от Crossfire. Басейна граничеше с малък рибарник, където се развъждаше много риба, за менюто на кораба, както и за продаване. Рибраника беше автоматизиран до голяма степен. Докато се плискаха и плуваха, Алекс забеляза, че скоро не е правил това. Ким и Ирина бяха идвали в басейна само преди дни. След басейна се подсушиха и стегнаха в униформите си. Алекс тръгна към мостика, за да види как са нещата, а другите се прибираха в совалката.
Наближаваше вечерта, когато пощенския се отдели от Crossfire и продължиха всеки по своя път. Алекс си беше полежал малко в койката, за да си почине. Чакаше го много работа. Crossfire навлизаше в зони с по- натоварен трафик. Налагаше се да има допълнителни дежурни, които да следят сигналите в ефира и радара. Това щеше да правят сега също Алекс и Ким. Той си зареди кафе и чай, разположи се удобно пред компютрите и се зае да поработи, поне четири часа.
Вечерта започваше, а из двата кораба на Йон, екипажите имаха свободни пет часа, с изключение на дежурните. Това бяха общо 130 души, повечето командоси от Земята. Очакваше се в следващите часове да се премине през зона със по- силен трафик. Дежурните проверяваха за наличието наблизо на обекти на херките или пасарите. Това правеха също Алекс и Ким. Някои от корабите в зоната излъчваха своите химни, а други летяха в тишина. От някои обекти се улавяха разговори по радиото. Всичко това се проверяваше от дежурните. Алекс и Ким пийваха горещ билков чай, докато работеха и внимаваха. В общата каюта- мостик на совалката беше топло и уютно. Някъде зад тях Аш и Палма слушаха музика и пийваха джин с тоник, а Браун, Джейн и Никита бяха заминали да се пооправят и изкъпят. Бронк и Шон бяха из кораба, а Ирина правеше вечерно похаване за екипа.
*
Беше малко преди полунощ, няколко дни по- късно. Crossfire и Ford бяха достигнали до една междинна станция. Алекс и Ким бяха излезли покрай двата кораба на командир Йон. Те бяха разсеяни, колкото си искат. Някаква тиха лудост ги беше хванала, та не усетиха как намериха най- близкото барче и се разположиха удобно, а там звучеше някаква извънземна музика. Взеха си джин с тоник, по навик и замълчаха загледани към пилона със стрийптийзьорките. Това бяха едни мистериозни часове, които после им се губеха от паметта. Докато разглеждаха наоколо, пристигнаха Аш и Палма. Четиримата се заговориха по въпроса за херките, а червената лампичка по часовниците им им напомняше, че тука хората са телепати. Факт, който не ги притесни кой знае колко.
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон достигнаха планетата Orixon 42. Корабите се приземиха на един космодрум край град с население от 500,000 души. Веднага след кацането Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на Crossfire и погледнаха наоколо. Беше хладно и леко мъгливо. Градът сякаш спеше, застинал. Докато дишаха свежия въздух наоколо се смрачаваше. За половин час време четиримата бяха затаили дъх и мълчаха, омагьосани приятно от стъпването си тук и на този, чужд свят. Имаха усещането, че това е приказен сън, някакъв филм, който виждат, но не беше това. Всичко си беше съвсем реално с вкус и мирис. В това време изпитаха някакво необяснимо опиянение. Алекс тръсна главата си и запали цигара.
-Това място ми е познато от някъде!- каза той.
-Да ти кажа и аз имам такова усещане!- каза Ким.
-Какви задачи имаме тук?- попита Палма.
-Никакви.- каза Алекс.- Ще огледаме, ще разпитаме за херките и пасарите, ще се разходим, а и ще пренощуваме тук.
Скоро четиримата се прибраха в кораба. Йон изпрати екип навън, за да се огледа и разпита, а останалите имаха пет свободни часа време. Из кораба стана шумно и оживено, на места кънтеше силна музика.
Вечерта напредваше, когато Алекс и неговия екип се бяха събрали в общата каюта в совалката Honda. Петте свободни часа все още течаха. Навън бяха отишли по задачи или просто на разходка, общо 20 души. Алекс се радваше на добрите времена, застигнали отново двата кораба на земляните. Той си беше хапнал добре, а сега пушеше и пийваше кафе. До него бяха Ким и Ирина, звучеше хубава музика. Колегите му обсъждаха впечатленията си от тази планета, доколкото вече имаха някаква информация за тукашния свят. Междувременно между двата кораба беше рагънат тунел- топла връзка и двата екипажа можеха да си ходят на гости. Това бяха общо 130 души, сред които повечето от Земята.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред кораба и тръгнаха бавно наоколо из космодрума. Наблизо, току- що се беше приземил туристически кораб от който излизаха тълпи от хора, всякакви раси, различно богати и с различни причини да пътуват из космоса. Алекс се загледа към тълпата и погледа му срещна очите на някаква жена. Тя потрепна, за минута - две погледите им се срещаха. Потрепна и Алекс. "Какво беше това?!"- помисли си той. Беше сигурен, че е виждал и преди тази извънземна жена. Позамисли се за десетина минути, докато тя се загубваше сред тълпата, нататък към хотелите. Мисълта за тази жена дълго не го напускаше и го безпокоеше. Той не можеше да разбере, къде може да е виждал тази жена…
*
Двата кораба на Йон останаха да гостуват на планетата Orixon 42 и в следващите няколко дни. Беше една хубава вечер, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из центъра на близкия град до космодрума. По това време хората тук ставаха от сън и тръгваха по работа из града. Навсякъде беше оживено, а можеха да се видят всякакви видове и раси, повечето от тях, вече познати на AFJ. Четиримата бяха удивени от инфраструктурата и архитектурата в този град, както и от флората и фауната на парковете му, а и от микроклимата, усещан тук. Бяха разсеяни и малко небрежни, но автоматите калашников продължаваха да висят по раменете им. Макар и мирна планета, с доста добър контрол на приеманите външни посетители, и тук не беше изключено да се промъкнат някакви врагове. По някое време четиримата се озоваха в магазин за музика, филми и всякакви интересни джаджи. Тук имаше всякакви нещица, както и електронни и книжни книги и списания. Докато си избираха каквото да закупят, Алекс попадна край сектора за телефони. Той погледна- на касата чакаше реда си някаква жена. Щом се загледа, Алекс остана смаян, но това беше същата млада дама, з акоято беше сигурен, че е виждал преди, когато я забеляза сред тълпата одеве. Силно заинтригуван в края на краищата от тази жена и защо и как я познава, той забеляза на дясната й ръка една простичка реклама с името й и канала на нейната радиостанция- 114 MHz. Алекс настръхна силно превъзбуден от всичко това и тази невероятна среща, макар й да не помнеше от къде познава тази жена. Тя беше извънземна, от древна и мъдра раса. Той се отклони от магазина, за да изпие чаша вода на бара и включи радиото си на честота 114 MHz. Тази жена скоро се обади в отговор:
-Да. Тук е Капка!
-Опитвам си да си спомня от къде ви познавам…- каза Алекс.
-Това е доста интересно , господине! - каза Капка.- Гласът ви ми е много познат!...
-Какво става тук?!- каза Алекс.
-Знам, че сте наблизо…- каза жената- Да идем на по едно кафе, за да вземем да разнищим тази загадка!
-Разбира се!- каза Алекс.- Идвам да ви взема от изхода на магазина…
-Чакам.- каза тя.

(следва продължение)