ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №96, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №96, Valeri Kolev.

Една вечер двата кораба на командир Йон пристигнаха до малката планета Orixon 47. Докато се спускаха надолу към повърхността на планетата, Алекс пийваше чай и размишляваше. Спускането продължи близо час, а сетне корабите останаха на височина от 5 км. в хоризонателен полет около планетата, за да я разгледат. Долу беше тъмно и тихо. С приборите се виждаше пищна растителност. Времето долу беше хубаво и леко дъждовно. Тази малка планета имаше всичко около 500,000 души население, в два по- големи градове. Доколкото бяха видели от планетата, земляните я намираха за интересно място. Вечерта напредваше, когато двата кораба се приземиха в покрайнините на единия тукашен град. Алекс, Ким, Аш и Палма почти веднага излязоха на една от терасите на кораба и огледаха местността наоколо. Наблизо беше приземен и втория кораб. Тук никой нямаше да ги посрещне, а града не беше голям, та нямаше и кой знае какво да видят в него. Затова пък природата беше забележителна, наблизо имаше река, а нататък започваше хубава извънземна гора. Виждаха се светлинките на града. Тук беше пълно с живот, въпреки малкото население- към 200,000 души. Скоро пред входа на кораба се събраха десетина души, които бяха излезли на въздух и за да стъпят на твърда земя и да изпитат усещането за тази земя. В града никой не беше забелязал пристигането на двата кораба. Това беше един мирен и спокоен извънземен свят.
-Ще пренощуваме тук!- каза Алекс.- На сутринта ще изпратим хора до града, за да видим как се живее тук, а по- късно продължаваме полета си към Orixon 55.
-Това местенце ми харесва!- каза Палма.- Вижте, нататък има река!
-Ще заредим въздух и вода от тук!- каза Аш.
-Има ли гладни?- попита Ким- Мисля да спретна нещо за похапване!
-Ние се включваме към менюто!- каза Алекс.
Тук беше към 5' С, тихо и леко влажно време. Четиримата погледаха известно време от терасата, на височина 20м., пък се прибраха обратно в совалката си. По това време дежурните бяха прихванали далечно излъчване с новини за херките и ситуацията. Херките продължаваха да сеят разрушение и хаос на близо седем планети. На тази планета нямаше никакви външни кораби в тези времена. Останала настрани и от цивилизациите и от войните, тази малка планета водеше своя си скромен живот.
Тази вечер командосите бяха настроени романтично. Командира Йон отпусна цели пет часа свободно време и на двата си екипажа, от двата кораба, общо 130 души. Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха около корабите и се радваха на хубавата местност, а край реката им беше направо вълшебно. Седнаха по няколко по- големи камъни и забиха вниманието си в реката и отсрещния бряг. Една малка синя луна осветяваше призрачно местността в тези часове.
Наближаваше полунощ, а край реката се бяха събрали двайсетина командоси, запалили огън и похапваха прясна риба, хваната с мрежи тази вечер. Някой беше донесъл и бира. Не беше кой знае колко студено. В очите на жените светеха искрици, а синята луна висеше някъде в зенит. Алекс наблюдаваше с бинокъл наоколо. Беше забелязал няколко вида тукашни животинки, имаше и опасни зверове, както земляните предполагаха, но те бяха въоръжени и не се бояха от това.
-Някак си ми е като някакъв сън!- каза Ким- Като в детска приказка!
-Настръхвам от това място!- каза Палма.- Колко пъти попадахме на нов свят, а пак изтръпвам от мисълта, че сме във извънземието, доста надалеко от нашата Земя!
-Рибата е добра!- каза Аш- А новите ни запаси от бира, са по- добри от поледния път!
-Да вземем да навием Йон, да престоим на тази планета, известно време!- каза Йоанна.
-Добра идея!- каза Алекс.- Малко отпуска ще ни се отрази добре!
-Хей, какво се размечтахте!- каза Манхатън- Съвсем се разтопихте като горещ шоколад!
-Това е човешко явление.- каза Палма.
-Какъв е вечерния час днес?- попита Аш.
-Нямаме вечерен час.- каза Алекс- Йон предположи, че ще ни хареса навън. Той нищо не каза по въпроса.
-Имаме още бира.- каза Аш- А рибата е много, няма да успеем да я свършим сега.
-Внимателно, все пак!- каза Алекс.- Тук със сигурност има опасни зверове…
*
Двата кораба на Йон останаха на планетата Orixon 47 и на следващия ден. По светло планетата им се видя още по- хубава. През целия ден край реката имаше скара- бира с рибка. Бяха дошли и към 100 души от местните, града им беше само на 4 км. нататък. В следобеда Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха край реката с автомати в ръка. Беше малко облачно, хладно и влажно, но въздуха беше свеж и чист, със странен дъх на извънземие.
Към края на следобеда четиримата се завърнаха в кораба, а сетне и в совалката си, в хамбара. Алекс си направи един термос с чай и седна да се постопли, да събере мислите си и да си почине. Все още не беше решено кога ше продължават нататък по пътя си. Затова пък командосите добре си почиваха в тези дни. Йон беше отпуснал свободно време, чак до полунощ, та край реката купона продължаваше, не без участието на местни извънземни.
Скоро започна вечерта, с която сви и студ. Това не попречи на скара- бира купона. Вътре из корабите бяха по- малката част от екипажите, както дежурни и охрана.
*
Хората от AFJ с двата си кораба, останаха на тази планета още няколко дена, преди да отлетят по пътя си. Беше една вечер, когато Crossfire се намираше в открит космос, а на два часа след него, кораба Ford. Наоколо имаше все повече обекти, малки и по- големи космически кораби, совалки и други машини. Тук се забелязваха и транспортни машини, с бегълци от планетите, нападнати от херките. Дежурните от Crossfire успяха да се свържат с някои кораби и да научат новини от въпросните седем планети.
Тази вечер напредваше, а след тежък ден, Алекс и неговия екип, общо десет души, почиваха в совалката Honda, прибрана в хамбара на кораба. извънземния грип на Алекс, го беше измъчвал часове на ред, освен, че деня и без друго беше труден. Сега той можеше да почива и да си събере мислите, преди ново дежурство в скоро време, а можеше да има и задчи за совалката, скоро.
По някое време Ким и Палма започнаха да приготвят похапване в кухненския блок, а Аш и Палма слушаха силна музика в блока си. Игуанката Бронк и приятеля й землянин- Шон, пийваха джин с тоник. Някои пък се къпеха. Алекс си беше сварил пълен термос с билков чай и умуваше пред компютъра. Настроенията по двата кораба бяха невероятни, нещо което не се беше случвало скоро. Кънтеше силна музика, освен на мостика с дежурните. Командир Йон, който беше от расата "зелени човечета", се беше захванал да разглежда звездните карти на зоната, уединен в каютата си. Той беше дал инструкции за тази вечер и предстоящата нощ. Междувременно малък пощенски кораб с двайсет души екипаж, преминаваше само на часове от мястото. Разбраха се с тях да се спрат на борда на Crossfire. За целта корабите забавиха скоростта си на 10% от максималната тяга. Скаването се очакваше да стане тази вечер, най- късно през нощта. Пощенските кораби на AFJ разнасяха какви ли не пратки, на близо и на далеко, както и пари, валута наложила се почти навсякъде- златния долар.

(следва продължение)