ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №95, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №95, Valeri Kolev.

Към края на следобеда кораба Crossfire обикаляше покрай астероидите, към 40 на брой и със различни размери. Корабът Ford чакаше малко по- нататък, без да се доближава. Алекс и Ким пийваха чай, докато помагаха в наблюдението на астероидите. Смяташе се, че тук някъде има нещо особено, нещо интересно, което командосите търсеха в тези часове. По това време из Crossfire бяха будни само 20 души, които работеха по темата със астероидите. Почти всичко възможно се правеше, за да се намери това, което привличаше командосите към тези астероиди. Това беше някакво усещане, което почти всички тук имаха. Скоро командосите забелязаха, че един от по- големите астероиди има малък слой своя атмосфера и обилна растителност. Безспорно тук живееше някой и командосите искаха да проверят това.
В началото на бордовата вечер командосите прикачиха кораба Crossfire към астероида. Навън излязоха Браун, Джейн и Никита. Трябваше да разгледат наоколо и да търсят конаткт, с живеещите тук. Алекс и Ким излязоха пред портала на кораба и стъпиха във влажната тукашна трева. Някакво животинче изписка в гората. Сякаш наблизо се забелязваше някаква малка постройка. Браун, Джейн и Никита отиваха точно към нея. Алекс запали цигара и каза:
-Тук е хубаво!
-Да.- каза Ким- Имаш право!
-Кой ли живее тук?- почуди се Алекс.
-Скоро ще разберем.- каза Ким.
Двамата тръгнаха бавно около кораба, стискайки здраво калашниците в ръцете си. Тук можеше да е бърлога на врагове…
Скоро се разбра, че на този астероид има учени от близките няколко планети. Тук се извършваха научни опити и експерименти, а също имаше и военна база, по- нататък. Командир Йон обяви, че идната нощ ще се пренощува тук, а също така изпрати двама души, до военната база, която беше на 200 км. по- нататък. В очакване на спокойна вечер и нощ, екипажите на двата кораба на Йон, получиха по пет свободни часа. На борда на Crossfire бяха поканени четирима учени от станцията, които командир Йон щеше да приеме само след час.
Алекс си беше заредил двата термоса с горещ чай и кафе и се беше разположил зад компютрите, за да пийва, да се топли и да пуши цигари, докато работи, а до него бяха двете му приятелки Ким и Ирина. Тази вечер тримата щяха да търсят безопасен маршрут до планетата Orixon 55, където отиваха с двата кораба. Разполагаха с подробни звездни карти, както и с информация за огнищата на напрежение наоколо. На по- задните кресла бяха седнали Аш и Палма, а Бронк и Шон приготвяха похапване. Нещата вървяха успешно и на двата кораба на командир Йон.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Този астероид беше уникално място, малко бижу сред космическия вакуум. Тук имаше и флора и фауна, добри запаси от вода и достатъчна атмосфера. Алекс запали цигара и каза:
-Да можехме да постоим тук поне десет дена!
-Рано сутринта заминаваме…- каза Ким.
-Няма да е рано сутринта, по- скоро по обедно време.- каза Алекс.
-Как ли се задържа атмосферата върху такъв астероид?- попита Ким.
-Не забелязваш ли?- каза Алекс- Тук има изкуствена гравитация, около 0.9 G.
-Да. Така е.- каза Ким.- Съвсем забравих за това. Изобщо съм много разсеяна…
*
Беше бордова вечер, когато двата кораба от AFJ, оставиха далеко зад себе си астероидите. Продължаваха към планетата Orixon 55, която все още беше на далеко. Алекс се връщаше изморен от мостика на кораба Crossfire, а с него бяха Ким, Аш и Палма. Беше време да си починат и отдъхнат няколко часа, преди нощното дежурство, което чакаше отново тях. Четиримата бяха проверявали различните системи и възли в кораба, почти през целия ден, за да бъдат сигурни командосите, че всичко по кораба е в изправност, преди да наближат опасните зони, със силно присъствие на херки. Алекс и тази вечер си зареди чай и кафе и седна да се стопли и да пуши. В тези часове целия екипаж беше буден, за обичайните вечерни раздумки. От полунощ се преминаваше на смени и голяма част от хората щяха да си лягат да спят.
Вечерта напредваше неусетно. Из корабите на командир Йон беше топло и уютно. Не се отопляваха само коридорите, асансьорите и необитаемите помещения. Навсякъде, където имаше работа почти през цялото време, беше отоплено. Това ставаше с евтина енергия от два малки атомни реактора по корабите. Алекс се беше замислил по последните новини, относно херките. Общо седем планети се бяха превърнали във фронтови зони, заради метежите на херките, там. Колкото до пасарите, те все още преговаряха за мястото в тази звездна система. Съюзът на обединените планети AFJ, отказваше да им даде право на място по планетите от звездната система Orixon, заради главоболията, които те бяха създали тук. И тази война не беше приключила напълно. Обединените планети искаха пасарите да се явят на съд. Това беше трудно да се реализира, поне до този момент. Колкото до херките, то AFJ се стремеше да ограничи присъствието им само по тези седем планети, огнища на битки. За да не се позволи на херките да нападат още и още планети, из системата бяха разположени кръстосвачи, постове и патрулиращи кораби.
Алекс се беше затоплил добре, след мръзненето, почти през целия ден по възлите на кораба. До него бяха неговите хора от екипа му, в общата каюта- мостик на совалката Honda, намираща се в хамбара на кораба Crossfire. Това беше като дом за тези десет командоса, но и място за работа. От тук те помагаха и на дежурните по кораб, чрез компютрите си. По някое време Ким се оживи и каза:
-Имаме само десет по- близки обекта около кораба! Да се надяваме, че не са вражески…
-Ще проверим, доколкото можем.- каза Аш.
-Във ефира има разни сигнали, проверявам ги.- каза Палма.
-Но все пак ние трябва да очакваме да се появят и херки наблизо!- каза Алекс.- От звездния портал са придошли стотици техни кораби, и по- малки и по- големи.
-Не ми харесват тези херки!- каза Ким.- Само проблеми създават!
-Спокойно!- каза Алекс.- Ще ги опитомим постепенно!
-Такава ни е службата.- каза Аш.- От системата Orixon е много лесно да се намери и нашата Слънчева система, а не бива да го позволим!
-За радост, на Земята всичко е нормално!- каза Алекс.
Командосите замъчлаха, щом чуха да се споменава родната им планета- Земята. Замислени и угрижени следяха данните по екраните си, сякаш от това зависеше войната. Вторият кораб на командир Йон, Ford летеше на два часа по- назад, но следваше Crossfire. Не се очакваха проблеми за през бордовата нощ, която щеше да премине в полет на открито. Алекс, Ким, Аш и Палма се готвеха за дежурство на мостика на кораба, от полунощ. Оставаха още броени минути, когато те си събираха мислите и се стягаха за водене на кораба. Бяха свикнали на такива дежурства, а Йон ги смяташе за едни от най- опитните си хора. По това време един от обектите около кораба, се разбра, че приближава, относително казано. Скоро с този обект щеше да има радио- връзка. Дежурните бяха спокойни, едва ли това бяха херките или пасарите, но трябваше да се внимава все пак. Докато чакаха радио- контакт, дежурните готвеха кораба за евентуална стрелба…

(следва продължение)