ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №92, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №92, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Корабът Crossfire, със екипаж от 60 души, кръжеше около град №36 от предната нощ. Информацията се оказа напълно вярна- херките тъпчеха провизии от складовете и магазините на този град, в двата си големи кораба, наблизо. Вземаха и много народ за свои роби. Хората от кораба Crossfire заснеха и документираха събитията в този град. Това щеше да е доказателството срещу херките, когато те се изправеха пред съда. Тукашните военни започваха да превземат града, но напредваха изключително бавно и трудно- херките бяха изумителни войни. По някое време земляните приземиха кораба Crossfire отвъд фронта, при позициите на тукашните военни. Носеха им разузнавателна информация, от разни точки на града и от огнищата на безредиците.
Алекс и Ким излязоха на една тераса, веднага след приземяването и се огледаха. Фронта срещу херките беше на 15 км. в северна посока. Из позициите на местните хора тук, течеше подготовка за нова атака. Атакуваше се и по въздух с техни изтребители. Наблизо беше един временен щаб на местните военни. Йон се канеше да посети щаба съвсем скоро, за да предложи помощта на Crossfire и хората си.
Алекс си зареди термус с горещ чай и седна да почива, преди дежурство на борда на совалката Honda. Смятаха да я използват съвсем скоро в битки. Екипа на Алекс се стягаше за боевете. Междувременно безредиците и паниката из милионния град № 36, нарастваха.
*
Това беше следобеда на другия ден. Корабът Crossfire се завърна при позициите отвъд фронта, след като успешно съсипа двата огромни кораба на херките. Те не само, че неможеха да излетят вече, но и нямаха начин да изнесат от планетата събраните от тях местни хора, за да бъдат техни роби. Тукашните военни сили напредваха на 15 км. навътре в милионния град № 36. Позициите тук бяха сигурни, но земляните не забравяха да очакват нападение по въздух и държаха отбранителните си системи включени.
Алекс се прибра в совалката, а тя се намираше в хамбара на Crossfire. Беше водил нападението срещу херките по въздух, заедно със своя екип- общо десет души. Докато си пълнеше термоса с пресен чай, той очакваше няколко часа почивка на чай и цигари. Тук скоро се завърна целия екип, от мостика на кораба.
*
Течеше вечерта, когато Алекс и Аш излязоха на една от терасите на кораба, за да погледат какво става около кораба и да подишат чист въздух. Военните напредваха трудно напред, превземайки всяка къща, всяка сграда една подир една. Херките, разбрали, че тук са в капан и няма измъкване, бяха отчаяни, но затова пък още по-свирепи в стрелбата. Местните охраняваха сериозно района, а и временния им щаб беше именно тук някъде.
-Започна се новата война, братко!- каза Аш.- Колкото сме си починали- толкова. Зоват ни на битки.
-Ще успяваме!- каза Алекс.- Това не ни е първата война, нито последната!
-Незнам дали си струва, да започваме нова война, Алекс!- каза Аш.
-Вече е решено- започваме новата война, засега неофициално…
Около кораба беше спокойно, а местните охраняваха включително и със снайперисти, както щаба си, така и кораба на земляните. Когато Алекс и Аш се прибраха вътре в кораба, тук течеше подготовка за нощен полет. Щяха да се атакуват тежки машини на херките, които бълваха огън и спираха напредването на местните войски. Алекс имаше почивка до полунощ, когато командир Йон щеше да даде начало на поредната атака по въздух. Три изтребителя на херките бяха свалени този ден, опасно близо до щаба на местните. Алекс си направи един термос със чай и седна да се топли и да пуши цигари, докато се готви психически за нощната атака срещу херките с кораба Crossfire. Отново той и неговия екип щяха да водят атаката от мостика на кораба.
Наближаваше полунощ, а часа на излитане още не беше определен. Междувременно се влоши времето, развихри се снежна буря, а температурите навън спаднаха до -20' С. Това прекъсна сраженията, като всички се зазимиха където намерят под стряха, а херките сложиха скафандрите. Алекс и неговия екип се готвеха за предстоящата атака. Последните снимки на позициите на херките показваха къде се намират техните тежки машини- танковете и ракетните установки. Това бяха към 200 цели, навсякъде из града. Това беше милионен град и трябваше да се стреля с хирургическа точност за да не се унищожи цял квартал, както хората са си по домовете.
Полунощ беше съвсем наблизо, когато командир Йон насрочи начало на операцията за малките часове на нощта. Целият екипаж на кораба Crossfire имаше още много време до операцията. Всички бяха будни и се готвеха за предстоящата атака с кораба, над позиции на херките из града. Алекс седеше в креслото си и подреждаше всички джаджи по униформата си. Проверяваха се всички основни системи на кораба, провал беше немислим. Местните военни бяха пуснали височинен самолет да заснеме за последен път преди атаката, позициите на херките, преди Crossfire да атакува.
*
Алекс се събуди чак вечерта. Намираше се в совалката, на борда на Crossfire. Битката с херките беше продължила почти през целия ден. Екипажа на Crossfire успя да унищожи до 40% от всички тежки машини на херките. Следобеда Алекс използва да поспи и отдъхне. В тези вечерни часове той скокна от койката, погледна какъв е статуса, всичко беше нормално според индикаторите. На часовника му светеше зелена детелина. Докато се разсънваше с кафе и цигара, той погледна какво правят неговите хора в совалката.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Аш и Ким се изправиха на една от терасите на кораба. Навън беше тъмно и влажно, валеше дъжд. От мястото си те виждаха окопите и временния щаб на тукашните военни. До тук можеше да се мине само през фронтовата линия. Херките вече нямаха почти никакви летящи машини. Алекс смяташе тази позиция за сигурно място. Тази нощ Crossfire щеше да направи още бомбандировки над позициите на херките. Останали на спокойствие за няколко часа само, земляните бързаха да се приведат във форма, да дремнат и да проверят машините. Новините от кораба Ford, бяха добри, базата беше почти готова, що се отнася до най- важните й корпуси и отбранителни системи. От ракетните установки на базата, можеха да се унищожават включително и обекти, приближаващи планетата. Дали херките да бъдат спирани от далеко, все още се спореше. Според някои командоси, беше възможно престъпния нрав на херките да се проявява не у всички, а само у някои техни видове. Това беше само хипотеза и не беше доказано още.
Наближаваше полунощ. Алекс и екипа му, общо десет души, си бяха починали добре, преди новото нападение срещу херките, насрочено за през идващата нощ. Местните също действаха, но по суша. Битките за всяка сграда, за всеки освободен от плен човек, продължаваха. Хаоса в милионния град, № 36, постепенно се урегулираше и нормализираше. Армията раздаваше оръжия на всички граждани на града. Херките бяха над 3,000 и даже и останали без повечето си машини, продължаваха да са много свирепи и опасни.

(следва продължение)