ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №107, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №107, Valeri Kolev.

Вечерта беше започнала вече на корабите Crossfire и Ford, в базата на земляните на планетата Orixon 20. Двата кораба бяха свързани с временен тунел за връзка, поради лошото време навън, а друг тунел свързваше с корпуса на базата. Вратите бяха отворени за гости от базата. Тази вечер се празнуваше срещата със своите, след толкова път до тук. Командир Йон беше склонен да отпусне няколко дни почивка, тук в базата на AFJ, но все още нищо не беше казал по въпроса. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха отишли в корпуса на базата, за да разгледат и да срещнат един свой приятел, за когото се оказа, че служи тук. Не се бяха виждали от детството си. Те и техния стар приятел седнаха в бара на корпуса, да се почерпят и похапнат. Понаучиха и разни новини от близо и далеко. Олег беше землянин, а в тази база служеше от пет години. Той разказа, как върви живота тук. Нещата бяха нормални в базата и на планетата, с обичайните проблеми на сивото ежедневие и тук. Олег разказа и за случаите на присъствие на пасарите в зоната, които успешно били прогонвани от тук, близо пет пъти. В тези седмици, в колонията на земляните до базата, прииждаха евакуирани хора от други планети, където имаше нашествие на херки. Очакваше се колонията да поеме още 20,000 души в следващите няколко седмици.
По- късно тази вечер, петимата тръгнаха из корпуса на базата на разходка. Олег искаше да им покаже с какво разполага базата, а това не можеше да се види всеки ден и където и да е. Повечето бази на земляните и AFJ си приличаха, но си имаше всъщност особености на всяко друго място. Из някои от базите се разполагаше с по- добра техника за отбрана, предимно по чужди технологии от приятелските раси.
По някое време се появи прителката на Олег и шестимата тръгнаха към кораба Crossfire, за да му покаже Алекс, кораба и совалката Honda в неговия трюм. Вечерта продължи на по чаша джин с тоник, а из корабите беше оживено и думкаше музика. Командир Йон беше дал пет часа свободно време на хората си.
Оставаше малко време до полунощ, когато Олег и неговата приятелка си отидоха, а Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка.
-Веселяк е този Олег!- каза тя.- Хубави времена бяха тогава! На Земята бяхме…
-Не се отчайвай!- каза Алекс, докато завиваха към оранжерията на Crossfire - Няма вечно да сме на служба, ще можем да се оттеглим от службата, някой хубав ден…
-Не ми се мисли, колко много време има до тогава!- каза Ким.
Двамата седнаха на една дървена пейка в оранжерията, а наоколо имаше още хора, както и роботи, прибиращи новата реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци, както и новата популация риба от рибарника. Твърдината под краката, даваше особено настроение на командосите, свикнали да усещат под себе си само няколко слоя дебел метал, преди бездната надолу.
-Свободни сме чак до сутринта в шест!- усмихна се Ким, внезапно.
-Толкова много време имаме!- каза Алекс.- Още повече сме на Orixon 20, а не сред звездите…
-Ще се наспим добре.- каза Ким- А дано Йон ни отпусне няколко почивни дни тук на Orixon 20.
-Може би…- каза Алекс.
Двамата поседяха известно време на пейката, преди да тръгнат нататък из кораба. Тази вечер тук имаше колеги от базата и дори от колонията. В столовата думкаше музика…
*
Няколко дни по- късно, в една мъглива вечер, земляните с двата кораба на командир Йон, все още бяха в базата на своите, на планетата Orixon 20. Тези дни двата екипажа си бяха починали добре, бяха си поспали и стегнали раниците си, шлемовете и оръжието си, както и машините. Корабите бяха заредени с гориво, вода и провизии, а дребните повреди из тях, бяха отстранени. Това беше една хубава вечер, която Алекс прекарваше в компанията на своя екип от десет души в совалката Honda. Добрата новина зарадва всички тук- Йон отпускаше още няколко дни почивка за хората си, тук на тази планета, преди да се отлети нататък в посока към планетата Orixon 81. Алекс беше поработил тези дни по обновяването на компютърните възли из кораба и совалката. Някои проблеми се бяха натрупали от месеци насам и ето това беше удобното време да се справи с тях. Доволен от свършеното той пушеше цигара, на по чаша джин с тоник със своите хора. Всички се радваха на отсрочката, която им се даваше, за да си починат още няколко дни, далеко от пасари и херки.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на една от терасите на кораба. Навън беше хладно и тихо, мъглата още не се беше вдигнала, а вече се смрачаваше. Алекс запали цигара и каза:
-Добра ваканция си получихме тук! Ще се наспим до насита, преди да отлетим.
-Добре ни дойде.- каза Аш.- Запасихме се с енергия за напред.
-Да вземем и друг път пак да се отбием на тази планета!- каза Ким.
-Може би, като се връщаме обратно, от Orixon 81…- каза Аш.
Четиримата постояха близо час на терасата, а гледката към реката и джунглата зад нея беше особено омагьосваща на смрачаване. Из кораба беше тихо и спокойно, хората почиваха, някои спяха, а други бяха дежурни и охрана. Четиримата се спряха в оранжерията и седнаха на една от дървените пейки тук, под дръвчетата за плодове. Оттук се виждаше, че в столовата вечерят десетина души.
По- късно вечерта Алекс и неговия екип се бяха събрали в общата каюта в совалката на приказки, преди сън. Алекс и Ким щяха да дежурят в совалката от плунощ до три часа през нощта. От три до шест поемаха Браун и Джейн. Алекс си работеше по личния компютър и записваше задачите си за следващите дни. Ким приготвяше софрата за вечеря, а Палма и Аш помагаха по безопасността, преглеждайки данните от радарите и скенерите. Очакваше се спокойна вечер и тиха нощ след това…

(следва продължение)