ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №100, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №100, Valeri Kolev.

По някое време вечерта двата космически кораба от AFJ (Обединени сили на Земята и приятелски цивилизации), се скачиха към огромния кръстосвач New York, също от AFJ. Хората на командир Йон бяха общо 131 души, а на кръстосвача имаше 400 души, командоси. Намираха се на около час път от междинната станция, където щяха да отидат всички желаещи, но с по- малки машини- джетове и совалки, с каквито разполагаха. Междувременно на трите екипажа бяха отпуснати пет свободни часа, като оставаха дежурни и охрана на три смени, докато трае срещата. Това място в тези часове приличаше на лудница, навсякъде думтеше музика, имаше и вече пияни. Доста хора се познаваха от Школите за командоси, както и от други места.
Алекс, Ким, Аш и Палма тази вечер се разхождаха из кръстосвача, където виждаха много свои приятели и познати, колеги. Четиримата щяха да имат дежурство на мостика на Crossfire от полунощ до 4 часа, смяната която никой не харесваше, по принцип.
*
Беше вечерта на другия ден, а трите кораба още оставаха скачени. През този ден мнозина от трите екипажа бяха ходили до междинната станция. Мнозина успяха да видят своите приятели и колеги от останалите кораби тук. За полунощ беше насрочено тръгването на кръстосвача и двата кораба на Йон, нататък по пътя към Orixon 55. Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из трите кораба. Всеки от корабите си имаше свои особености, а и храната им биваше различна, както и различни неща можеха да се закупят свободно. Това правеше вълнуващо и интересно, да попаднеш на чужд кораб, макар и от Флота на AFJ. Когато по- късно се озоваха в столовата на кръстосвача, тук беше пълно с хора. Четиримата си избраха местенце до басейна, в който също имаше хора, за да погледат. Взеха си хапване от менюто и студена бира. Звучеше хубава музика, а това приличаше по- скоро на ресторант, отколкото на корабна столова. Настроенията бяха добри, повечето командоси се радваха на добрите времена и на неочакваната среща със своите, макар и особено далеко от Земята.
-Не съм попадала на този кръстосвач друг път!- каза Палма.
-Един от най- елитните е!- каза Аш.
-Че ние да не сме по- долу?!- попита Палма.
-Не сме, но пък сме доста по- малко!- каза Аш.
-Излиза, че ще бъдем заедно по пътя до Orixon 55.- каза Ким.
-Да.- каза Алекс.- Изпратени сме до една и съща планета!
-Какво ли е наложило да изпратят тежък кръстосвач също до Orixon 55?- попита Палма.
-Само можем да гадаем!- каза Аш.- Вероятно са получили някаква информация за тази планета…
*
Късно вечерта четиримата се прибраха на борда на Crossfire, доволни от разходката си из кръстосвача New York. Само след броени минути двата кораба на Йон се откачаха от кръстосвача и тръгваха напред по пътя, а той щеше да ги следва на близо два часа дистанция. Алекс и хората му поемаха дежурствата на мостика на Crossfire през цялата нощ. Алекс в тези часове седеше зад пулта и контролираше работата на робота- пилот, свързана с отлитането и полета по предварителния курс. Стартът беше даден малко по- рано от предвиденото, като Crossfire потегли пръв, а на половин час след него- кораба Ford. Алекс си зареди термос със кафе, настани се удобно зад пулта и започна обичайната работа при полет. До него бяха Ким, Палма и Аш. Четиримата поемаха мостика, чак до четири часа сутринта. Самочувствието беше нормално, съществени проблеми пред дежурните нямаше. В зоната имаше близо 60 обекта, които се проверяваха в момента, но за сега нямаше данни сред тях да има вражески.
*
По вечерно време на другия бордови ден, Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из кораба Crossfire, който наближаваше планетата Orixon 55. Това щеше да се случи в идващите 5- 6 часа. От някои кораби идващи от там, земляните разбраха, че на Orixon 55 е започнала война на местните хора срещу херките. В същото време от "портала" прииждаха нови и нови херски кораби, пълни с гладни и кръвожадни херки. Командир Йон разпореди до двата кораба да забавят скоростта си и да се изчака кръстосвача New York. В близките часове покрай двата кораба на командир Йон преминаха няколко транспортни кораба със евакуирани хора от планетата Orixon 55, а по всичко личеше, че там положението е сериозно… Земляните прихванаха и разузнавателна информация, изключителен половин часов филм идещ по един радио- канал. Там се виждаше ясно какво представляват херките. Това бяха глутници от кучеподобни, които развиваха до 150 км/ч скорост и плячкосваха всичко по пътя си. В същото време те бяха говорящи, можеха й да общуват не по- зле от обикновените хора на планетата.
Алекс и другите трима с него по някое време се завърнаха в совалката Honda в един от хамбарите на Crossfire. Тук вече беше обявена тревога. За пълната картинка от Orixon 55 можеше само да се гадае, но всъщност тук беше и извънземния шаман- Джи, който умееше добре да гадае, но това беше съвсем друга тема… Алекс зае мястото си зад пулта на совалката, а всеки момент можеше да ги изпратят напред на разузнаване. Неговите десет души бяха в совалката и се стягаха за война.

(следва продължение)