ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №98, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №98, Valeri Kolev.

И на другия ден двата кораба на Йон останаха на космодрума край големия град, на Orixon 42. Алекс не се беше върнал на кораба от 30 часа. Носеше се слух сред командосите, че е на секретна задача, сам. Командирът Йон не даваше никакви обяснения за това. А по това време, вечерта Алекс беше в новата, малка и компактна космическа яхта на новата си приятелка- Капка. Двамата пътуваха към град 71, където тя имаше покъщнина и багаж, за да прибере всичко оттам. Нейното решение беше да тръгне с Алекс и двата кораба от AFJ. Яхтата й лесно щеше да намери място в хамбара на кораба Crossfire. Те двамата не бяха успяли да разнищят загадката си, но това вече без никакво значение, а двамата бяха много щастливи, че са се намерили отново, за кой ли път, всъщност…
Яхтата на Капка се водеше от един робот, а на удобния диван зад пилотския пулт, седяха двамата с Алекс и слушаха музика, докато пийваха джин с тоник и си приказваха за Земята. Летяха на височина от 15 км. със около 400 км/ч, без да бързат особено. Капка беше имала бизнес в град 71, дори беше натрупала пари от това, но сега трябваше всичко да разпеодаде на търг, като остави само най- ценните си вещи, които да отнесе със своята яхта до Crossfire, за да продължи живота си с Алекс и останалите командоси от екипажите на командира Йон.
Вечерта напредваше, а край яхтата беше вече съвсем тъмно, след залеза на една от тукашните луни. Алекс и Капка бяха щастливи и малко безгрижни в тези часове.
*
Беше следващата вечер, когато Алекс и Капка пристигнаха на борда на кораба Crossfire. На Капка не беше дадена дори каюта- тя искала да живее в своята яхта, закрепена в корпуса на кораба. Това беше добра идея, въпреки, че каюти имаше достатъчно. Алекс беше посрещнат от своите хора без много въпроси. Той им обясни, че трябвало да реши проблеми и да доведе тази жена на борда на кораба. Капка се появи из кораба, веднага след като се настани добре, взе си душ и заредена с енергия и ентусиазъм се появи да се представи на командира Йон, както и на останалите тук. Междувременно двата кораба се готвеха за отлитане, а все още не беше насрочен час за това.
По- късно вечерта Crossfire излетя от космодрума на планетата Orixon 42, а един час по- късно и втория кораб- Ford. Докато набираха височина при доста висока гравитация и известен вятър, Алекс пийваше кафе, днес позамислен над стари проблеми, свързани предимно с извънземната жена Капка, с която се срещаше отново и отново и всеки път се чудеха, как се познават и къде са се виждали. Този път не се разминаха, тя тръгваше по пътя на AFJ и далечните му мисии. Вече беше на борда на Crossfire и се ориентираше с обстановката тук, забелязвайки, че това са все познати неща.
Три часа по- късно двата кораба на AFJ бяха високо в орбитата на Orixon 42. До прозореца за преминаване в скок имаше близо половин час. Всичко беше изчислено, а това се налагаше, заради задаващата се силна радиационна вълна по предварителния курс. Порталите за скок в пространството рядко се използваха от AFJ. Това бяха древни съоръжения, правени от велики, древни цивилизации, но лошо поддържани през сегашните времена. Бяха възможни проблеми и попадане на съвсем неправилното място, след скоковете…
*
Няколко дни по- късно двата кораба на Йон достигнаха планетата Orixon 37. Беше към края на следобеда, когато Алекс и Ким стояха изправени пред един люк и наблюдаваха планетата, някъде долу под кораба Crossfire. На пръв поглед тук всичко изглеждаше нормално. В момента се проверяваше какви обекти има наблизо, както и какви сигнали има в ефира. През този ден Алекс боледуваше жестоко от своя грип, който го оставяше без сили. С надежда за облекчение, Алекс седна в креслото си пред пулта и си взе кафе. Двата кораба продължиха бавно спускане надолу, със обиколка около планетата. Така можеха да спазят изискванията за безопасност напълно. Имаше възможност добре да се огледа палнетата, преди да се каца долу. Тревожни сигнали не бяха забелязани, сякаш долу всичко си беше нормално. Обиколката около планетата щеше да продължава в идните часове на височина от 12 км. Из двата кораба на командир Йон всичко беше нормално. Една част от хората почиваха и спяха, а други дежуреха. Наближаваше вечерта.
*
Вечерта течеше вече, когато Алекс намери Капка в оранжерията. Цяла мистерия беше, че се намериха отново, на чуждата планета, съвсем случайно, но този път и двамата не допуснаха грешката да се разминат, ето, че тя вече беше в екипажа на Crossfire. Двамата бяха изровили спомени в паметта си, далече назад в предишните си животи, за да осъзначт, че са се срещали много пъти, често в опасни ситуации и си бяха подавали ръка винаги. Капка беше извънземна от онази раса с огромните, черни очи, древна раса, която биваше из дълбините на живота в Галактиката. Това бяха изключително мъдри същества, които се намесваха винаги в заплетени и сложни ситуации.
-Още ли си с Ким?- попита Капка.
-Да. Отново сме заедно с нея.- каза Алекс.
-Направо сте неразделни, човече!- усмихна се Капка.
-Че какво лошо има в това?- попита той.
-Радвам се за вас, Алекс!...- каза тя.
-А при тебе, как е?- попита той.
-В период на усамотяване съм…- каза тя- Почти монахиня…
-Изглежда ми доста разумно!- каза той.
Двамата замълчаха, седнали на дървена пейка под бананово дръвче. Наоколо имаше още десетина души, които се разхождаха, а два робота събираха новата реколта плодове и зеленчуци.
Вечерта напредваше, когато двамата се прибраха в совалката раположена в хамбара на Crossfire. Тук бяха будни само дежурните, в момента Аш и Палма. По това време двата кораба летяха на височина от 10 км. със скорост около 300 км/ч. Под тях планетата изглеждаше добро място, лъхаше на свежест. Йон все още не беше решил, кога ще се приземяват долу.
*
В началото на вечерта, на другия ден Crossfire се приземи край един голям град. Навън беше топло и свежо, но вече се мръкваше. Алекс и Ким бяха излезли пред входа на кораба и пушеха цигари, докато се оглеждаха наоколо. До града бяха изпратени два джета с по четирима души, а в кораба имаше пет свободни часа за екипажа. Вторият кораб- Ford беше останал горе на височина от 15 км. и обикаляше около планетата, за да събира информация. На входа на Crossfire имаше и двама души на пост. Алекс и Ким се поразходиха около кораба, за да огледат корпуса за нови повреди, както и за да огледат района наоколо. Това беше най- обикновено летище край града, а все още не се знаеше, дали тукашните имат космически кораби.
Беше тъмно навън, когато Алекс и Ким се прибраха в кораба. Екипажът почиваше, това беше времето за веселба. Докато минаваха по коридорите и асансьорите, на път към хамбара, където беше тяхната совалка Honda, Алекс и Ким крачеха бавно и разговаряха за състоянието на корпуса на кораба, както и за тази планета, от която вече имаха първите си впечатления. Щом се прибраха в совалката, целия екип на Алекс беше тук, в общата каюта, на приказки и по чаша. Аш и Палма приготвяха похапване за вечеря, а Бронк и Шон проверяваха системите на совалката.

(следва продължение)