ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 163, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 163, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire пътуваше нататък към планетата № 20, от където бяха извънземните от първия бедстващ кораб. Земляните се грижеха за новите ранени извънземни, по които имаше много медицинска работа. Другите - от първия бедстващ кораб, вече бяха много по- добре, мнозина можеха вече да стават и да се разхождат из кораба Crossfire. Алекс беше поспал в следобеда и сега в добра форма, се радваше на компанията на Ким, Аш и Палма. Из кораба спяха 130 души, а останалите бяха разпределени по важните задачи на борда на кораба- дежурни, медици, охрана, техническа поддръжка на кораба.
Планетата PN 131- 20, по- късно тази вечер, беше все по- близо под кораба. В близките часове, Crossfire трябваше да се спусне надолу към повърхността й. Командир Йон и извънземния пътешественик Hugo, разговаряха на дълго и широко по обстановката в зона PN. Двамата, допаднали си, като върли философи, разнищваха реалността в зоната, от игла до конец. Йон отдавна не беше имал по- приятен събеседник, а Hugo, кой знае от кога не беше имал подобна компания. Докато Crossfire се спускаше надолу към планетата, Алекс и Ким бяха запалили по цигара с кафе и се радваха на добрите си времена.
*
Приземяването на Crossfire мина като по учебник. Над космодрума, където кацнаха се лееше проливен дъжд. Хуманоидите бяха сигнализирали, че ги прибира у дома, случаен спасителен кораб. По пистата бяха подредени линейки със по десет места за тежките случаи. Незабавно се пристъпи към пренасянето на ранените от Crossfire към най- близкия медицински център. Тукашните власти, приеха да се погрижат и за останалите 100 души от втория бедстващ кораб, които всъщност не бяха от тази планета, но това нямаше съществено значение.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли на терасата на каютата и се радваха на дъждовното време, ухаеше на извънземие и озон. Запалиха по цигара и Аш каза:
-Ще нощуваме тук, сигурно! Изглежда приятно местенце! Имам намерение да спя до забрава тази нощ! Събра ни се много умора напоследък.
-Най- добре се спи, когато навън вали такъв дъжд!- каза Палма.
-Можете да отивате да спите!- каза Алекс.
-Имаме време!- каза Аш.- Да се порадваме на хубавата вечер!
Четиримата останаха около час на терасата. Пиха кафета, пушиха и дишаха с пълни гърди, свежия въздух. Това изглеждаше интересно място, но до сутринта щяха да са излетели оттук, нататък по пътя си, освен ако командир Йон не кажеше нещо друго по въпроса.
*
Беше вечерта на другия ден. Над космодрума валеше дъжд, а вятъра беше силен. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук бяха той, Ким, Аш и Палма, работеха зад пултовете и се радваха на спокойната вечер. Из кораба спяха 180 души. Останалите бяха разпределени според задачите- дежурни, охрана, техническа поддръжка. Командир Йон и извънземното човече Hugo разговаряха надълго и на широко по философски въпроси, както и относно положението в тази зона. На мостика беше спокойно, така беше и из целия кораб. Все още нямаше решение, кога ще се отпътува оттук. По някое време Аш и Ким се показаха на терасата на каютата. Навън беше страхотно време, валеше дъжд и ухаеше на озон, на влага и на извънземие. Те запалиха по цигара и съзерцаваха момента, докато се мръкваше. На борда на Crossfire вече бяха само екипажа от 250 души, както и извънземното човече Hugo, лично на гости на командир Йон. Алекс и Ким постояха около час на терасата, омагьосани от приказния момент и хубавата гледка. Из космодрума беше натоварено. Току- що един след друг се бяха приземили три туристически кораба. Около входа на комплекса се извиваха опашки от извънземни хора. Алекс и Ким се прибраха на топло и освежени подновиха работата си. Все още се изчисляваше пътя до планетата PN 131- 21, където земляните трябваше да отидат за да сключат още един партньорски, военен съюз.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким отидоха на разходка из кораба, хем да огледат всички негови възли, машините и системите му. По това време в кораба се прибраха всички екипи, които бяха излизали навън по задачи. Crossfire се готвеше за нощуване, едва ли щяха да напуснат тази планета, преди утрото. Докато обикаляха из кораба, Алекс и Ким срещаха свои колеги. Обстановката беше добра, настроенията също. Наблизо нямаше обекти на хищниците или на пиратите.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire все още се намираше на един космодрум, някъде из планета PN 131- 20. Съюзниците- хуманоиди бяха препоръчали на земляните да изчакат тук, на тази планета, докато преминават кораби на хищниците, съвсем наблизо. Земляните се съобразиха с тази препоръка и останаха тук и за идната нощ. Алекс си беше дал почивка от един час, пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма, потънал дълбоко из мислите си. Навън беше леко хладно, но среднощния студ наближаваше. Из космодрума беше оживено. Тук прииждаха кораби, забелязали, че по пътя им наближават хищниците. Те търсеха тук закрила и безопасност. Вярно, тази планета имаше добра отбранителна система, но не навсякъде беше така. По принцип в тази зона, всяка цивилизация се оправяше със хищниците и пиратите, както намери за добре. Някои планети бяха по- силни в отбраната си, други съвсем слаби. Из кораба на земляните Crossfire започваше нощуването. Вече бяха насочени към сън 180 души от екипажа. Останалите оставаха дежурни, охрана или техническа поддръжка на кораба. Екипът на Алекс, двадесет души, се беше разпределил за идната нощ, като винаги щеше да има някой от тях на дежурство, по охраната и безопасността на кораба. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Четиримата оставаха на линия до късно тази нощ. Алекс смяташе дори да будува до 3- 4 ч. сутринта. В тези часове, край планетата преминаваха над десет кораба на хищниците. Не беше изключено да приближат планетата. Тъй като всичко можеше да се очаква, Алекс наблягаше на охраната и поддържането на силна отбранителна мощ.

(следва продължение)