ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 162, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 162, Valeri Kolev.

Наближаваше края на следобеда на другия ден. Crossfire пътуваше към планетата на хуманоидите- PN 131- 20, за да върне своите гости от бедстващия кораб, обратно на тяхната планета. Алекс този ден не беше в кой знае каква добра форма. През цялото време му се спеше и работата му никак не спореше. Измъчен и обезверен той излезе в едночасова почивка, за да пийне кафе с цигара и да полежи малко в койката си. Из кораба беше тихо, нямаше кой знае какви проблеми. Чисто беше и пространството около кораба.
Вечерта беше започнала на борда на кораба, когато дежурните уловиха сигнал за помощ. Бордовите компютри вече владееха най- важните езици в зона PN 131. Това беше още един бедстващ кораб, който бил опустошен от хищници. Беше малко странно, далечни познати да се притичват на помощ в чужда зона, но съгласно новите договори за военен съюз и намеренията на земляните да градят бази и колонии в тази зона, накара дежурните да отклонят кораба Crossfire в посока към втория бедстващ кораб. Всичко това ставаше с повишено внимание- тук имаше и кораби на хищниците…
Тази вечер отново се очертаваше трудна и сложна за екипажа на Crossfire. Алекс също беше натоварен с много задачи. Изчисленията на траекторията, за да се стигне до новия бедстващ кораб все още не бяха готови. Алекс също помагаше в задачите на екипажа. Той поемаше огромни натоварвания, само защото в момента не го тормозеше онзи извънземен грип, а само до известна степен му беше студено. До него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха със задачите. Из кораба екипажът се стягаше за вероятни битки със хищниците по пътя към бедстващия кораб. Проверяваха се отново всички машини и системи на борда. По това време бяха изпратени за сън 120 души, които щяха да поемат щафетата чак на сутринта.
*
Вечерта напредваше, когато незивестен обект беше забелязан на най- далечния обхват на радарите, а той имаше курс, наближаващ Crossfire. Дежурните обмисляха набързо, как да се реагира. Някои от тях опитаха да се свържат с обекта, но той все още беше на 10 часа полет дистанция. Алекс също умуваше по въпроса за приближаващия обект. За момента нямаше повече данни за това, но постепенно данните щяха да се увеличават. Алекс запали цигара и въздъхна дълбоко. Имаха най- малко 10 часа до близка среща с неизвестния обект, т.е. вероятно в най- сънливото време за екипажа, обекта щеше да е съвсем близо, разбира се, ако не се вземеха някакви други решения…
*
Беше по обед, бордово време, на другия ден, когато Алекс и неговия екип наближаваха неизвестния обект със совалката Honda. Корабът Crossfire се намираше на два часа дистанция от това място. Скоро беше открита телефонна връзка с обекта.
-До обекта! Ние сме боен кораб на AFJ ! -каза Алекс.- Моля легитимирайте се!
-Деца, аз съм пътешественик, ваш приятел! Ще ми позволите ли да се кача при вас, на тази хубава совалка?- се чу отговора.
Алекс помисли известно време, преди да каже:
-Да! Ще ви разрешим да се качите на нашата совалка!
-Скоро ще бъда при вас!- казаха от обекта.
*
Това беше едно странно и смешно извънземно човече, около 1,50 м. високо, а у него всичко изглеждаше страшно смешно. Посрещнаха го Алекс и Ким в камерата за обеззаразяване.
-Хей, деца! Аз съм Hugo! Как сте днес?
-Нормално.- каза Алекс, а помежду им имаше дебела, стъклена стена.- На какво дължим това посещение?- попита той.
-Щом сте дошли в зоната PN, ще се виждаме често!- каза Hugo.- Аз съм пътешественик и зная много неща! За какво точно ви е това дебело стъкло?
-Така посрещаме непознати видове.- каза Алекс.
-Хайде, деца! Не съм опасен! Да седнем някъде да поговорим!- каза Hugo.
*
По- късно в следобеда, Crossfire продължаваше към втория бедстващ кораб. Hugo се беше скачил към кораба със корабчето си, и правеше компания на командир Йон, занимавайки се със философски въпроси. Алекс и Ким бяха в каютата си и дежуреха зад компютрите.
В началото на вечерта Crossfire наближаваше втория бедстващ кораб. Бяха им казали да побързат. Там имаше 100 души извънземни, много от тях- в тежко състояние, въздуха свършваше. Алекс беше дремнал в следобеда, а сега в общо взето добра форма, действаше по пулта, а с него бяха Ким, Аш и Палма в уютната и топла каюта. Hugo оставаше на борда за известно време. Двамата с командир Йон се бяха сприятелили, а Hugo беше врял и кипял в тази зона, от него можеше да се научат много неща, той можеше да даде много информация за зона PN, също и добри звездни карти. Радиовръзката с втория бедстващ кораб беше добра. Знаеше се, там имаше 100 души- извънземни, нуждаещи се от спешна помощ. Crossfire щеше да достигне бедстващия кораб съсвем скоро.
Вторият бедстващ кораб още гореше и от него изтичаше въздух, гориво, вода. Земляните намериха екипажа в специална спасителна капсула. Пренасянето от капсулата в Crossfire започваше веднага. Някои бяха много зле. През цялото време Hugo даваше съвети на командир Йон и помощник Браун, а тези съвети се оказваха полезни. Алекс и неговите хора помагаха в охраната на Crossfire и капсулата с ранени, докато се намират на тези координати. Опасността от идване на хищници тук беше голяма. Докато траеше пренасянето на ранените до кораба на земляните, тук вече бяха подредени още сто болнични койки в залата на временния медицински пункт. Очертаваше се тежка нощ. Налагаха се дори операции на ранени извънземни. Целият екипаж на Crossfire беше вдигнат на крака, докато се приключи с неотложните задачи.

(следва продължение)