ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 164, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 164, Valeri Kolev.

Полунощ наближаваше, когато дежурните от кораба Crossfire забелязаха два обекта на хищниците да наближават планетата PN 131- 20. Свириха тревога и тукашните военни. На Crossfire всички заеха местата си по машините за отбрана на кораба. Размина се спокойната нощ, която се очакваше. Алекс запали цигара, взе си кафе и попита Аш:
-Кога ще достигнат орбитална височина?
-След 2- 3 часа.- каза Аш.
-Да изпратим няколко джета до орбитата!- каза Алекс.
-Да. Ще изпратим!- каза Аш.
-Някой да спре алармата! - извика Палма.
На борда бяха оставени да спят 100 души, а останалите имаха готовност за изпращане на ракети земя- въздух по обектите на хищниците. Тукашните военни също вземаха сериозни мерки. В небето скоро закръжиха изтребители. На населението беше препоръчано да запази спокойствие и да се евакуира по подземните укрития. Оставаха броени минути, до идването на двата обекта на хищниците, но не се знаеше, къде точно ще се насочат те после. Crossfire веднага спусна блиндираните капаци на всички остъклени места, бяха задействани камуфлажната система на кораба, както и отбранителната система.
По някое време Алекс се изправи пред опративния екран и погледна строго картинката от телескопите. Двата обекта на хищниците още не се виждаха. Той запали цигара и отпи от шишенцето с джин, което имаше специален джоб. Вероятността хищниците да нападнат точно този космодрум, не беше много голяма, но все пак, земляните бяха готови за битки.
*
В следобеда на другия ден край кораба на земляните- Crossfire все още беше спокойно. Двата кораба на хищниците нападнаха друго място, чак на друг континент. Земляните следяха събитията със затаен дъх. Военните отблъскваха успешно хищниците, но те продължаваха да нападат и пак да нападат, още по- озверени. Смяташе се, че хищниците не харесват никого. Тези обаче бяха освен това и гладни и жадни да убиват. Земляните помагаха на тукашните военни със съвети и разузнавателна информация. Такива големи кораби все още не бяха нападали тази планета, а това беше изненадало военните.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше в патрулен полет, по граничната линия, зад която воюваха тукашните срещу хищниците, в няколко големи града. Алекс беше дремнал близо час, а сега беше на кафе и цигара, в компанията на Ким, която работеше зад пулта. Войната срещу хищниците, тук на тази планета, неможеше да бъде избегната. Местните хора воюваха за да запазят няколко свои града от нападенията. Хищницте бяха само със два кораба, но големи. Те имаха много сухоземна техника със себе си. Атакуваха и по въздух със изтребители. Това си беше нашествие.
Вечерта започваше, когато земляните приземиха кораба си в една военна база на местните. Беше взето решение, земляните да помогнат с каквото могат във войната срещу хищниците. Crossfire, макар и не много голям кораб, не беше никак за подценяване с бойните си възможности. Земляните пък, също не бяха за подценяване, дори само за да дадат правилен съвет. Тази военна база на тукашните раси беше най- близо до трите града, където започваше нашесвтието на хищниците. Затова именно от тук се изпращаха сили по фронтовете, както и силите за удари по въздух. За този ден земляните бяха привършили с патрулирането, но както винаги оставаха дежурни, които да следят за приближаване на неприятелски обекти по суша и въздух. Алекс беше имал хубав ден. Сега в добра форма и в компанията на своите хора той пушеше цигара с кафе и се радваше на уюта в каютата си, докато обмисляха следващите стъпки на военните във войната им срещу хищниците. Съветите на земляните се взимаха под внимание от тукашните, още от самото начало. Базата беше отдалечена на 1,200 км. от единия нападнат град. Оттук се водеха всички основни дейности, свързани с войната. Тук се евакуираха хората, квартал след квартал, накъдето напредваха войските на хищниците. Там беше страшно. Големи тълпи от граждани напускаха градовете със собствен превоз или направо пеша. Цялата планета се беше ангажирала да спасява нападнатите три града. Но двата кораба на хищниците бяха добре защитени и носеха много техника и войници. Това беше нашествие, а не приумица на шайка бандити. В очакване на още техни кораби, противовъздушната отбрана на планетата готвеше изтрелване по евентуални цели наближаващи планетата, атомни ракети. Решението на земляните, да останат на тази планета и да се намесят във войната, беше приветствано от тукашните хора. Crossfire разполагаше със мощни компютри и невероятни бойни средства и машини. Единственото нещо, което земляните не бяха направили, беше да заредят кораба с достатъчно гориво. За късмет, тук имаха гориво в достатъчни количества.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата на неговата каюта, където се събираха четиримата заедно за дежурствата си. Започваше тежка зима. Снежната виелица трупаше дебели пластове от сняг, който лесно замръзваше. Не беше добре да си на открито в този мраз, освен ако нямаш скафандър, както земляните. По това време тръгналите да бягат от градовете пеша, биваха приютявани на нощта в набързо издигнати шатри. В този сняг се напредваше трудно пеша, но военните редовно измъкваха от там хора със всички възможни превозни сили, най- често, със големите хеликоптри, поемащи едновременно до 50 души товар. Имаше пуснати и верижни всъдеходи, носещи по 20 души.
Алекс запали цигара, потръпвайки от страшния студ и мраз на терасата. Четиримата оставаха дежурни от полунощ до 4 ч. Имаха време да се подготвят преди това, да хапнат и дремнат. Из кораба беше нормално, а из базата имаше интензивно движение. Оттук заминаваха на фронта, излитаха патрулни изтребители и бомбандировачи, както и хеликоптрите за близък въздушен бой. Алекс въздъхна тежко, а Ким се облегна у него и погледна хитро…

(следва продължение)