ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №71, Valeri Kolev.
Следобеда на другия ден беше към края си, когато Алекс и Ким се прибираха към совалката с един малък джет. Бяха обикаляли из скования от мраз град, за да събират информация и да търсят вражески шпиони. Намираха се на половин час от совалката и вече бяха нетърпеливи да се приберат по- скоро при своите. Деня им беше минал леко. Заговаряха извънземни по улици, магазини и кафенета и търсеха информация. Така се научиха доста неща и за херките и за пасарите, а и за тукашните няколко раси, обединени в своята цивилизация. По някое време пристигнаха, оставиха джета в хамбара и се появиха в общата, каюта- мостик, при другите. Не бяха попаднали на нищо особено в този град и Алекс поиска от командира Йон, да се връщат на кораба. Йон им каза, да изчакат, и че скоро ще получат отговора му по този въпрос.
Вечерта започваше, когато Алекс излезе от банята, избръснат, чист и като нов, навлече чиста униформа и стегна джаджите по джобовете й. Тази вечер той имаше леко неразположение. Стари болежки се обаждаха и го притесняваха отново. В не добра форма, Алекс седна в креслото пред пулта и се зае с чайовете и цигарките си, докато преглеждаше пресните новини от фронтовете. Екипажа на совалката "Honda" вече се състоеше от десет души. Те бяха в пълен състав на мостика, но понеже не се знаеше, дали ще тръгват тази вечер обратно към кораба "Crossfire", те не се отпускаха и не очакваха скорошна почивка. По някое време Алекс излезе на терсата на совалката и вдигна дебелото стъкло, което я изолираше от външния свят. Навън времето беше сурово, мразовито, вееше ситен сняг, а въздуха беше вист и свеж, но със извънземен дъх. Алекс настръхна изведнъж, щом осъзна за кой ли път, че са в дълбокото извънземие, а Земята е отчайващо далече. Той постоя така в студа и безмълвен, преди да се прибере вътре на топло.
В очакване на инструкции от командира Йон, вечерта напредваше, а екипа на Алекс се разпредели за дежурствата през нощта и тази вечер, като Браун, Джейн и Никита се оттеглиха по койkите си за сън. Тъкмо Алекс се беше заловил да си подрежда нещата в раницата, когато пристигнаха и инструкциите на Йон. Той връщаше совалката обратно на кораба "Crossfire". Задачата нямаше краен срок и не беше спешна. Екипът на Алекс излетяха само половин час по- късно. Докато набираха височина и вземаха правилната посока на полета, в совалката беше топло и уютно. Предстоеше път през силни бури, което не представляваше проблем за тази машина, проектирана и създадена за чудовищни атмосферни и космически аномалии, но все пак лекото поклащане на корпуса й, напомняше на всички тук, че навън е страшно. Машината беше стабилизирана с три маховика, които не позволяваха да се клати силно от поривите на ветровете. Пилотирането беше поверено на един от роботите, а Аш и Алекс контролираха неговата работа. Ким и Палма бяха на задните места, унесени в разговори. Ирина приготвяше топли пици за похапване…
Вечерта напредваше неусетно, а до кораба очакваха да стигнат чак на сутринта, ако нямаха силни насрещни ветрове. В совалката беше спокойно, топло и уютно. Алекс си беше заредил двата термоса с чай и кафе, в очакване на дълго дежурство. Той пушеше цигари, натискаше разни бутони по пулта, каквото е необходимо, и следеше статуса на полета. До него Аш се прозяваше, леко дремлив, а момичетата скучаеха, но само до известна степен, до колкото можеше да се скучае по време на война, и то на чужда, далечна планета, в нощен полет. Шон и Бронк почиваха в тези часове, заети с малката и компактна бордова оранжерия, където се беше получила поредната реколта плодове, зеленчуци, тютюн и билки.
Наближаваше полунощ, а Алекс и Аш продължаваха дежурството си. Момичетата дремеха по местата зад тях. Беше тихо, спокойно и можеше да се задреме всеки момент.
-Кога ще будим следващите?- попита Аш.
-Има време, нощта е наша.- каза Алекс.- Доспа ли ти се?
-Не. Не ми се е доспало.- каза Аш.
-Нещо идва от ляво. Провери го, ще се разтъпча малко…- каза Алекс и стана от пулта.
*
По обедно време, на другия ден, Алекс и неговия екип вече бяха на борда на кораба "Crossfire", а совалката прибрана в хамбара. Бяха пристигнали още в сутринта, а сетне почиваха след дългия път. Те предпочитаха да живеят в совалката, макар, че тя се намираше в кораба. Алекс имаше добър ден, беше в добра форма и добро настроение, каквото всъщност имаха почти всички тук. Беше се избръснал и пременен в чиста униформа седна зад пулта, снабден с два термоса- чай и кафе, за да се топли докато пуши и си работи по компютрите. До него се появи и Ким, която днес беше очарователна, както винаги, а той забелязваше това.
Към средата на следобеда корабът "Crossfire" набираше височина, напускайки планетата Orixon 22. Втория кораб на командир Йон, все още изчакваше в орбита. Двата кораба бяха изпратени от адмирал Шао, да проверят какво има на планетата Orixon 10 и около нея. По това време Алекс пушеше цигари и пийваше билков чай, преглеждайки наличната информация за пътя до тази планета, и обектите, които можеше да се посетят по пътя. До него бяха Ким и Ирина, които подготвяха траекториите, по които да се мине по пътя към Orixon 10. Те помагаха на дежурните от мостика, но се намираха в совалката "Honda" из хамбара на кораба. Това беше готовност да се излети от хамбара по всяко време, за разузнаване напред или наоколо. Вечерта наближаваше, а около двата кораба, нямаше нищо особено. Бяха засечени близо 46 летящи обекти, на дистанция под три часа път, но никой не доближаваше двата кораба на командир Йон.
Вечерта беше започнала, когато земляните се свързаха по радиото с един минаващ наблизо обект. Оказа се транспортен кораб, със 300 души от всякакви видове, които отиваха на пътешествие. С тях разговаря Манхатън, а компютърния превод беше доста добър. На борда на транспортния кораб се намериха трима души, които знаеха по нещо за "херките", новата опасност в звездната система Orixon. Манхатън разговаря и с тях, като се научиха нови подробности за "херките". Контактът с този кораб продължи само двадесет минути, преди да се отдалечат извън обхвата.
Късно вечерта на борда на кораба "Crossfire" прихванаха слаб сигнал, който беше неразбираем, но някак си предизвика безпокойство у дежурните, които го слушаха. Близо половин час се опитваха да усилят сигнала и да го изчистят от шумовете, а щом това стана, забелязаха, че е зов за помощ от бедстващ кораб на AFJ; (в тази агенция служеха хората на командир Йон). Загубиха още половин час, докато засекат координати от където се излъчваше сигнала за помощ. Разстоянието до там не можеше да се изчисли, а командир Йон заповяда, незабавно да се вземе курс към бедстващия кораб. Промяната в плановете на двата кораба на Йон, не смути никого тук. В очакване за подробности веднага отговориха на зова за помощ, чрез най- мощния си предавател, но зова се оказа автоматичен запис, сякаш никой не приемаше сигнали в бедстващия кораб. Със смесени чувства двата екипажа на Йон, се бяха замислили, какво ли става там. Посоката беше определена грубо, а дистанцията можеше да е още по- голяма, отколкото си мислеха в началото. Разтревожен беше и Алекс. Той имаше доста приятели, близки и роднини по корабите на AFJ. Беше запалил цигара, изправен пред оперативния екран на совалката, в хамбара на кораба, замислен дълбоко и натъжен. Там някъде можеше да се е случило какво ли не.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар