ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №72, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №72, Valeri Kolev.

На следващия ден двата кораба на Йон продължаваха полета си към бедстващия кораб. По пътя няколко пъти бяха коригирали посоката към целта. Беше следобеда, когато Алекс се надигна от пулта, стана да се разтъпче и да си напълни термосите с кафе и чай. Беше се изправил пред оперативния екран и наблюдаваше параметрите на полета. Очакваше се да достигнат целта тази вечер или в идната нощ. Алекс скоро седна зад пулта, запали цигара докато пиеше чай и се топлеше, гледайки екраните пред себе си. Екипа на Алекс се намираше в совалката "Honda", която пък беше в хамбара на кораба "Crossfire", а това беше специална стратегия, за да може совалката да излети на разузнаване по всяко време, бавейки се само няколко минути. Десетимата души от екипа на Алекс бяха в пълен състав в каютата- мостик, по това време. Никой не искаше да спи, без да се разберат подробности около бедстващия кораб, но от него не отговаряха на повикванията по радиото. А из кораба "Crossfire" имаше още петдесет души, които спазваха режим за работа и сън, за да има пресни сили по всяко време. Готови за всякакви изненади в следващите дни, хората на Йон, бяха леко разтревожени за бедстващия кораб, към който летяха. По някое време Алекс извика Ким и двамата излязоха из кораба на разходка. Из коридорите беше спокойно и пусто, всички бяха заети със задачи, или спяха. Двамата достигнаха бордовата оранжерия и се вмъкнаха вътре. Тъкмо два робота беряха поредната реколта бързорастящи плодове, зеленчуци, тютюн и билки. Тук завариха Манхатън и Йоанна, седнали на една пейка. Докато си приказваха четиримата и отпиваха джин от малките бутилки по джобовете си, неусетно вечерта започна. Тръгнаха бавно в посока към мостика на кораба.
По някое време бедстващия кораб започна да се вижда на радарите, макар и на дистанция от четири часа. Той беше увиснал над един голям астероид. Обаче все още нямаше отговор от там, по радиото. В очакване да достигнат бедстващия кораб, хората на Йон бяха нетърпеливи и се чудеха, дали пристигат навреме. За липсата на отговор от бедстващия кораб, хората на Йон само гадаеха, но това никак не им харесваше. Около бедстващия кораб имаше само десетина големи астероида и нищо друго. Йон преценяваше, че друга опасност не грози двата му кораба и може да се приближат до бедстващите.
*
Веднага щом се скачиха към бедстващия кораб, там се прехвърлиха десет души, спасители. С затаен дъх останалите чакаха да разберат, какво се е случило тук. Оказа се, че е имало хора в съзнание, но техническа повреда не е давала да отговорят по радиото. Корабът бил нападнат от "херките" и последвала гонитба, от която тези хора се измъкнали, но с големи повреди, петима убити и много ранени. На борда имаше и четирима почти във форма, ако се изключи, че им беше свършила храната от десет дни. Хората на Йон се поуспокоиха, а веднага след това започнаха спасителните действия. Докато двадесет души пренасяха ранените към кораба "Crossfire", тези в по- добро състояние бяха разпитани за подробности, беше им оказана медицинска помощ и им беше дадена топла храна. Според екпертизата този кораб беше неизползваем. Бедстващите, общо 38 души, бяха прибрани на борда на "Crossfire", а от кораба им беше прибрано всичко по- ценно, горивото и водата също.
Бордовата вечер напредваше, когато Алекс и хората му, поеха дежурство, но щяха да го прекарат от совалката "Honda", намираща се в хамбара. Алекс се беше заредил с чай и кафе, пушеше цигари и следеше какво има около двата земни кораба. Бедстващия кораб, вече необитаван, напълно потрошен, оставаше назад при онези астероиди, а двата кораба на Йон, поеха към най- близката база на AFJ, която се оказа на няколко дена път, на планетата Orixon 8. От ранените нямаше нито един с опасност за живота. Още в първите часове, хората на Йон се погрижиха за всички ранени и те бяха стабилизирани и под постоянни медицински грижи. С това основните проблеми бяха решени. Очертаваше се една спокойна вечер, макар и по път към планетата Orixon 8, където се намираше най- близката база на AFJ. Алекс беше в добра форма, но сега пък го наболяваше стомах. Свикнал със своите болежки и неразположения, той не им обръщаше внимание, зает в работата си по пулта. Край него се въртяха Ким и Ирина, а Аш и Палма спретваха нещо вкусно за вечерна закуска, както и за през нощта. Тези хора поемаха дежурството, чак до 4 ч. сутринта.
Оставаше малко време до полунощ. Двата кораба на командир Йон- "Crossfire" и "Ford" напредваха по пътя си. Бяха останали малцина будни по това време, а Алекс и още няколко души от екипа му дежуреха за целия кораб, но от совалката си, която се намираше в хангара. Алекс и Ким бяха излезли из кораба на разходка. Те първо наминаха през лечебницата, за да видят ранените от онзи кораб, които бяха тук. В лечебницата всичко беше под контрол. Нямаше тежки случаи. Някои от хората тук в момента хапваха, а други спяха или се раздвижваха. По всяко време тук имаше дежурни от медицинска гледна точка. Алекс и Ким продължиха из кораба, към оранжерията и столовата, където в момента се бяха събрали към 15 души, на вечерни приказки на чай или уиски. Сред тях видяха Манхатън и Йоанна и седнаха при тях, замо за по едно кафе, преди да се върнат зад пулта на дежурство.
-Значи херките са атакували и разрушили вече един наш кораб!- каза Алекс.- Дали ще им обявим война?
-Твърде е възможно да им обявим война.- каза Манхатън.- Вероятно още щом пристигнем в базата ни на Orixon 6, ще разберем за решението на Командването.
-Как ще се справим срещу две вражески цивилизации наведнъж?!- каза Ким.
-Нашата Агенция никак не е безобидна!- каза Манхатън.- Имаме хиляди кораби с над 500,000 души, само елитните екипи! Освен това сме във военен съюз с близо 40 други, извънземни цивилизации! Според мене, нямаме основания за безпокойство! Ще се справим и срещу пасарите и срещу херките и то наведнъж!
-Не биваше нова война, преди да сме стигнали до никъде със предишната!- каза Ким.
-Такъв е живота!- каза Манхатън- Това е нашата съдба, нашия късмет! Не можем да избягаме от съдбата си!
-Ще се справим и ще успеем!- каза Йоанна.- Заводите ни строят по три големи, бойни кораба на месец! Прииждат нови и нови тълпи хора, евакуирани от фронтовите зони. От тях лесно ще създадем командоси. А от поточните линии за бойни роботи имаме по сто, всеки ден…
-Щом казваш…- каза Ким.
Умълчаха се изведнъж, а в това време по тонколоните из кораба беше обявено, че тревогата се отменя. Тази тревога беше в сила от момента на прихващане на зова за помощ от бедстващите. Този проблем вече беше решен и се свиреше отбой. Алекс въздъхна и стана от стола си и кимна на Ким, да тръгват обратно към совалката, за да продължават със дежурството си. Из кораба беше тихо и спокойно, а в совалката "Honda" беше топло и уютно. Тя се намираше в хамбара на кораба "Crossfire". От тук Алекс и още няколко души от екипа му, оставаха дежурни до 4ч. сутринта.
Броени минути до полунощ Алекс ровеше из радиоефира в търсене на вражески обекти наоколо. Вече се знаеха обичайните сигнали на херките, а също и на пасарите, а това беше голям коз в ръцете на земляните. Със преслушване на радиоефира можеше лесно да се забележат вражеските сили, ако са наблизо. Алекс се топлеше с много чай, пушеше цигари и се радваше на компанията на Ким и Ирина, които шетаха наоколо, а Аш и Палма в този момент хапваха топли пици, в кратка почивка, преди да се включат в работата зад пулта. Очакваше се една спокойна нощ, в полет към Orixon 6, където имаше тяхна база.

(следва продължение)