ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №64, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №64, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден петорката на Алекс летеше със совалката "Honda" над земните територии на тази планета, със скорост към 400 км/ч на височина от 500 м. Териториите на земната база и земната колония се простираха на доста голяма площ. Петорката на Алекс имаше задачи из тези територии, а и оглеждаше нещата от високо. Докато един от роботите водеше совалката, Алекс пийваше горещ чай и пушеше, заедно с Ким. Другите спяха, но скоро щяха да бъдат събудени, за няколкото вечерни часове, когато петорката се събираше за обсъждане на нещата и вземане на решения. През този ден те бяха почивали, предимно. Командир Йон им беше поверил нощните проверки и патрулиране със совалката "Honda", като на едни от най- опитните му хора. Тази вечер се очакваше да пристигне в земната колония пътнически кораб със 1,000 души на борда, преселници от фронтовете, които бяха евакуирани от всякакви опасни места, попаднали под контрола на пасарите. Това можеше да се случи още преди полунощ, а петорката на Алекс щеше да присъства на космодрума, за да огледа новите хора и да събере информация от тях. Цялата земна колония се радваше, че идат нови хора и тръпнеше в тяхно очакване. Навън валеше сняг, който завяваше и трупаше тежка снежна пелена и по полетата и по клоните на дърветата в джунглата. Очакваше се и снежна буря, която щеше да се вихри през идната нощ. Петорката на Алекс вече беше свикнала с нощните си полети. Скоро в групичката щяха да дойдат също Браун, Джейн и Никита и това щеше да е осморката на Алекс. Така беше преценил командира Йон, който искаше най- добрия екип да патрулира нощем над тукашните земни територии, а с повече хора на борда на совалката щеше да е по- спокойно и повече време щеше да има за почивки и сън, което беше изключително важно за здравето на тези хора.
Вечерта напредваше, когато приземиха совалката "Honda" край космодрума на земната колония. Тук щяха да изчакат пътническия кораб с новите заселници, който сигурно щеше да пристигне скоро, най- късно до сутринта. Алекс излезе на една от терасите на совалката с бинокъл в ръка и се зае да оглежда района. Малко повече бдителност нямаше да навреди. Снегът беше натрупал пелена от два метра до този момент, а продължаваше да трупа. Температурите бяха към -5' С, а въздуха чист и свеж. Щом огледа наоколо, Алекс запали цигара, а до него се появи и Ким.
*
Наближаваше обед на другия ден, когато на совалката "Honda" бяха докарани Браун, Джейн и Никита, с един джет, изпратен от кораба "Crossfire". Това вече беше осморката на Алекс. Совалката се намираше на космодрума край земната колония. Тук се бяха върнали след патрулирането през нощта. Алекс беше намръзнал през нощта, като бяха бродили из космодрума да разговарят с новопристигналите земляни. Той се топлеше с много чай, завит в дебело одеало, седнал пред пулта. Осемте командоси на борда на совалката "Honda" се готвеха за нов полет, отново над земните територии. Командир Йон разчиташе на осморката на Алекс, като един от най- добрите му екипи. Както винаги не достигаха достатъчно хора, а работа и задачи имаше много.
В следобеда осморката на Алекс, със совалката "Honda" летяха над земните територии на тази планета- Orixon 35. Времето беше тихо и мъгливо, сумрак се стелеше над джунглата. Алекс си зареди кафе в термоса за близките часове, докато пуши цигари и действа по пулта. Това беше патрулен полет, когато всичко възможно се проверяваше отново и отново за някакви опасности и проникване на пасарите тук.
Следобеда напредваше неусетно. От тукашните метеорологични служби съобщаваха за наближаващи бури. Действително вятъра се засилваше. На Алекс му беше нещо сънливо и дремливо. Съзнанието му биваше леко замъглено и притъпено, а той се чудеше дали да не вземе да поспи няколко часа.
Към края на следобеда совалката се сниши за приземяване край Щаба на земната база. Тук осморката на Алекс щеше да почива няколко часа, преди да започнат патрулирането наново. От площадката, където се приземиха, се откриваше чудесна гледка към езерото в едната посока, и планината в другата посока. Вече се смрачаваше, когато Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката, за да пушат по цигара и да се порадват на хубавата гледка. Из базата беше спокойно, а колегите им военни, тук, отмаряха преди вечерта. Наблизо до летището имаше военен клуб, където се събираха военни от земляните и от тукашните, както и цивилни от земната колония и извънземния град в близост до нея. Там отидоха Браун, Джейн и Никита в тези часове с един джет на совалката "Honda". Други хора от совалката нямаше навън.
В началото на вечерта в совалката "Honda" беше топло и уютно. Командосите в совалката почиваха в тези часове, оставяйки охраната си на бойната станция от базата, които също имаха денонощни дежурства и постове. И през този ден не бяха забелязани да приближават планетата, пасарски сили. Вероятно те бяха отблъснати някъде по пътя от силите на AFJ. Алекс имаше в тези часове отново атака от своя извънземен грип, а лекове за това все още не бяха намерени. Той се беше запасил с термос горещ чай, завит в дебело одеало и докато пушеше цигари, по навик наглеждаше екраните пред себе си, в каютата на осморката. Край него шеташе Ким, а Ирина приготвяше хапване за вечеря, както и закуски за през нощта, осморката щеше да патрулира отново през цялата нощ, със совалката "Honda". Новините от фронтовете бяха ту оптимистични, ту песимистични. От някои места пасарите биваха отблъснати, но на други места обединените сили на AFJ, търпяха провали и се изтегляха, оставяйки контрола над зоните, на пасарите. Междувременно адмирал Шао беше изпратил заповед до командир Йон, двата му кораба да останат на планетата Orixon 35, до второ нареждане. Вечерта си течеше, а Алекс зъзнеше някак си, съвсем психически, завит с дебело одеало и в топлата каюта. Горещия чай го стопляше постепенно, а той самия не се предаваше на мрачни мисли, че грипа му, може да го повали на легло и дори да го накара да постъпи в болница. Алекс беше сериозен човек. Чакаше го дълга служба и нямаше място за някакви болежки и неразположения, които да спъват работата му. Ким и Ирина не го оставяха през цялото време. Обиколен от внимание и добри думи, му беше много по- лесно да пребори грипа още един път. По- късно обаче го налегна носталгия по Земята, по старите приятели и гаджета, по безгрижния му живот, преди да започне тази служба към AFJ. Натъжен, почти обезкуражен, той действаше по пулта, пушеше цигари и пийваше чай, който доста му помагаше да се стопли. Носталгията винаги застигаше Алекс, когато просто времената не биваха добри, и земляните търпяха загуби и щети от войната срещу пасарите, каквато и да беше връзката между тези неща…
С напредването на тази вечер, Браун, Джейн и Никита се прибраха в совалката и вече нямаше никой от нея, завън. Това беше осморката на Алекс, която в близките часове трябваше да излети отново, на патрулиране и проверки по цялата земна територия, тук на планетата Orixon 35.
*
Беше вечерта на другия ден. Алекс беше подремнал за два- три часа, след тежката нощ и още по- тежкия ден след това. Осморката на Алекс беше в совалката "Honda" в пълен състав, а се намираха на площадка до жилищната зона на земната колония. Тази вечер пристигаше още един пътнически кораб с нови хора, евакуирани от фронтовите зони. Това бяха още 1,500 души, предимно земляни. Жилищна площ имаше построена за над 20,000 души, а се строеше нова. Никой тук нямаше понятие, колко души ще бъдат изпратени да живеят в тукашната земна колония. Докато чакаха да пристигнат новите хора, за да огледат за някакви шпиони сред тях и да почерпят нова информация от тях, осморката на Алекс прекарваше една приятна вечер на топло в уютната совалка. Алекс тази вечер имаше притъпи на мигрена, която го тормозеше понякога. Това беше свързано с извънземни вируси, които го атакуваха от скоро. За тези неща нямаше създаден лек, а той опитваше с наличните лекове и билки, които донякъде все пак помагаха и облекчаваха главоболията му. По някое време Алекс си зареди термоса с кафе и се разположи удобно сред воите колеги и приятели, за да пийва и да пуши цигари, докато си говореха и бъбреха осмината в една задушевна обстановка.

(следва продължение)