Времето сега:

понеделник, 24 декември 2012 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №73, Valeri Kolev.


ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №73, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден, двата кораба на командир Йон продължаваха полета си към Orixon 6, където беше най- близката база на Агенцията. На борда на "Crossfire" се носеха 38 души от потрошения от херките кораб, също от AFJ. Сред тях нямаше хора с опасност за живота, а някои вече бяха на крака. В базата, те щяха да бъдат оставени в болница. Екипа на командир Йон наброяваше 130 души, като на "Crossfire" бяха 60 от тях, а на "Ford" останалите 70. Алекс беше станал скоро от сън, след нощното дежурство. Той се беше наплискал с вода на чешмата, беше си заредил кафе и седна в креслото пред пулта за да пие и да пуши цигари. Ким и Ирина бяха вече будни и шетаха из совалката, която пък се намираше в хамбара на "Crossfire". Аш и Палма бяха отишли за провизии в складовете на кораба, а Шон и Бронк по това време се къпеха. Из давата кораба на Йон по това време спяха 45% от хората, някои почиваха, а други бяха заети с дежурства или други задачи. Двата кораба в тези часове прелитаха наблизо до междинна станция, където трябваше да спрат за да заредят гориво, вода и провизии, за натрупване на запаси, в предвид бъдещите полети, които за тези два кораба нямаха край.
Това беше една обикновена междинна станция, по пътя между две групи планети. Тук се отбиваха всякакви кораби и извънземни видове, за да купят нещо, за развлечение, или с други цели. Тук идваха и туристи, както и хора, търсещи прехрана. Докато малък екип зареждаше корабите на Йон с гориво, вода и провизии, Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията с малък джет. Това беше универсална машина, която можеше да се движи по суша, вода, въздух и под вода. Станцията беше огромно съоръжение, наблизо до звездата Orixon 2. Докато прелитаха из станцията, Алекс пушеше цигара и се топлеше с чай. Искаха просто да огледат, а не конкретно да отидат някъде.
Към края на следобеда четиримата бяха излезли да огледат по магазините в търговския център на станцията. Тук имаше всякакви интересни вещи, дори такива с бойно предназначение. Тъкмо чакаха ред за огромните десетместни асансьори, когато наблизо се чу стрелба. Хората се разпищяха и залягаха, кой където намери, а Алекс и неговите хора стиснаха калашниците, готови за стрелба. Това бяха петима херки, които се опитваха да избягат от охраната, със чувал пари, свити от близкия банков клон. Те скоро щяха да минат покрай земляните с реалната опасност да стрелят и по тях, защото бяха униформени и въоръжени. Алекс и хората му ги изпревариха с масиран огън. Някой беше стрелял много точно, защото двама от херките бяха повалени от куршумите, а другите хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце нагоре. Скоро пристигна тукашната охрана за да ги арестува, а Алекс и неговите хора тръгнаха да излизат от центъра, някъде наблизо бяха оставили джета си.
В началото на бордовата вечер Алекс, Ким, Аш и Палма, се бяха завърнали на кораба "Crossfire". Тук беше вдигната тревога- из станцията имаше херки. Временно засилиха охраната на двата си кораба, докато завърши зареждането с вода, гориво и провизии. Можеше да се наложи да се водят битки. Освен това десет души бяха изпратени да проверяват дали има кораби на херките по доковете на станцията. Това щеше да отнеме часове. Алекс се беше прибрал в совалката с хората от екипа си. Той зареди термосите си с кафе и чай и седна пред пулта да се топли, да пие и да пуши цигари. В совалката беше топло и уютно. Браун и Джейн спретваха вкусна вечеря, а Шон и Бронк подреждаха нови пакети с провизии в складовия блок на совалката. Екипа беше в готовност да напусне кораба със совалката за да изпълнява бойни задачи наоколо. Тази готовност не им пречеше да се чувстват добре в тези часове.
По- късно вечерта се оказа, че край станцията има два кораба на херките с над 300 души- херки. По същото време зареждането на двата кораба на Йон завърши и той даде заповед да се напусне междинната станция незабавно, за да се избегне битка с херките. Скоро двата кораба със земляните остави далеко зад себе си станцията. Екипа на Йон смяташе, че този ход е добър. Вече в безопасност земляните си отдъхнаха от напрежението, което се беше създало в изминалите часове и по корабите се върна нормалното всекидневие, а именно- вечерта, когато хората се събираха на приказки и почиваха повечко…
Алекс се беше замсилил по някое време, докато преглеждаше последните новини, прихванати с мощните приемници на кораба. По фронтовете нищо особено. Войната срещу пасарите беше замряла. Нямаше горещи точки, а земляните от AFJ и техните съюзници събираха нови сили, докато пасарите си "ближеха раните", готови да молят за милост… Новата ситуация на замразяване на позициите беше добре дошла за земляните, които бяха използвали всичките си сили в изминалите няколко месеца и бяха пред сгромолясване. Но пък назряваше още една война- тази срещу херките, която още не беше обявена. Алекс въздъхна, погледна Ким и Ирина, които нещо си правеха прическите и им се усмихна, макар и неговата усмивка да беше така сурова и горчива, че малцина знаеха, кога Алекс е усмихнат… Той се изправи до стенния екран с картината от предните камери на кораба и се вторачи в звездите напред по курса, а сърцето му радостно бумкаше, в предчувствие за добри новини.
Вечерта напредваше, а двата кораба на командир Йон продължаваха по курса си. Алекс и неговия екип, общо десет души, продължаваха да живеят в совалката "Honda", която се намираше в хамбара на кораба "Crossfire". Оставаше малко време до полунощ, а в совалката беше уютно и топло. Бяха будни и десетимата тук, екипа на Алекс. Той самия отново пушеше цигари, запасен с кафе и чай, за да се топли с тях. До него бяха Ким и Ирина, които си бяха пуснали музика, а Аш и Палма готвеха среднощно похапване за екипа. След полунощ всички лягаха да спят, тази нощ нямаха дежурства. Из кораба беше тихо и спокойно. Ранените от потрошения кораб биваха все по- добре. Някои от тях вече бяха на крака и предпочитаха да се разхождат по коридорите, отколкото да лежат през цялото време. На половин час след "Crossfire" летеше втория кораб на командир Йон- кораба "Ford". И при тях всичко беше нормално.
*
В началото на следобеда на другия ден, двата кораба на Йон продължаваха полета си към Orixon 6. На борда на "Crossfire" всичко течеше нормално, а в хамбара му беше совалката "Honda", в която бяха десетимата души- екипа на Алекс. Те бяха поспали и починали добре, а по това време все още някои току- що ставаха от сън. Алекс беше отворил бутилка пепси от бордовия автомат за напитки и седеше пред пулта, пушеше цигари и се радваше на добрите времена, застигнали двата кораба на командир Йон. До него бяха Ким и Ирина, които приготвяха похапване. Аш и Палма си стягаха раниците, където всичко трябваше да е изрядно, докато се наложи да се използва. Беше забранено излизането навън, без раниците, шлемовете и оръжията, по принцип. В тези часове двата кораба прелитаха край някаква малка планета. Йон още не беше взел решение, дали ще се спира там. Дежурните проверяваха какво има из тази планета, и дали там има пасари или херки. Малко отклонение от курса нямаше да е излишно, макар и корабите на Йон да не се нуждаеха от нищо в момента.
По- късно двата кораба вече бяха в орбита около малката планета. За спускане надолу се готвеше само "Crossfire", а "Ford" щеше да остане в орбита. По това време Алекс похапна от вкусотиите, приготвени за обед, а сетне се настани зад пулта, за да поработи в помощ на дежурните от мостика на кораба. Той беше леко разсеян и умислен, а до него Ким и Ирина си бърбореха весели, през този ден. Те се намираха в совалката "Honda", която беше в хамбара на кораба "Crossfire". За момента не се очакваше около планетата Orixon 7 да има вражески обекти и сили, но се постъпваше предпазлияо, както обикновено.

(следва продължение)






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза